Пазарувахме в голям магазин за хранителни стоки. Бяхме с двете деца. Когато плащахме на касата, малката ми дъщеря беше в ръцете ми, защото мрънкаше и не исках да вдига шум в магазина. По време на целия пазар детето стоеше кротко в количката за пазар, седнало в столчето си за кола- така пазаруваме. На касата мъжът ми вадеше покупките от количката, аз му помагах, а голямата ни дъщеря прибираше маркираните покупки обратно в количката. Дотук всичко- ОК, но вадейки покупки от количката аз волно или неволно- не мога да определя на този етап- подпрях босите крачета на бебето, на лентата на касата, тази на която се поставят покупките.
Платихме и прибирахме последните покупки в количката. Двамата зад нас- мъж и жена, на висок глас казаха на касиерката, че не желаят да поставят кутията с маслини на лентата, защото тая /аз/ сложи краката на детето си върху лентата. Последваха реплики от рода на това, че те много държат на хигиената и т.н. Касиерката мълчеше... Аз не вдявах точно какво ми разправят тия хора, мъжът ми съвсем, защото той в улисията изобщо не беше обърнал внимамие, какво съм направила точно.
След като излезох от ступора си, аз само казах на жената, да не се безпокои толкова, защото мястото, където босите крачета, на непроходилото още бебе са докоснали лентата за покупки, се намира точно отдолу под нейните покупки, т.е. нейните покупки попадат на друга част от лентата.
В това беше лирическата ми вина, че се обадих. Ония двамата избесняха,
, заплашиха ни с бой, мъжът ми се намеси, опита се да тушира, но онези- не! Прости сме били, аз съм била буля 
, нарекоха ме къдъна 
, аз бях с потник и пола, доста необичайно за къдъна, руса съм със сини очи и приличам на чехкиня, доста ме бъркат хората, но не и с къдъна.
Това, което ме потресе
беше начина, по който реагираха тези хора. Не се оправдавам, че съм постъпила правилно, като съм опряла крачетата на бебето ми в лентата, където на практика се поставя храната. Ако ми бяха направили забележка, щах да се засрамя и изчервя. Но сега съм изумена, объркана и не знам къде се намирам. Те ни заплашиха с бой, бяха агресивни и зли. Щяли да ни попилеят, на пихтия да ни направят, тя не била тренирала днес и щяла да ни накъса.
Абе, луда работа... Мъжът ми отиде да оставя количката и се опита да говори с тях... същото... Голямата се разплака, ние се стъписахме и още сме стъписани... Какво беше това? Случи се днес, в голям магазин в голям град... За първи път ми се случи...това простотия ли е, агресия, комплекси, или тези хора просто нямат и не могат да имат деца... та са такива...
Какво мислите вие?
Виж целия пост
Платихме и прибирахме последните покупки в количката. Двамата зад нас- мъж и жена, на висок глас казаха на касиерката, че не желаят да поставят кутията с маслини на лентата, защото тая /аз/ сложи краката на детето си върху лентата. Последваха реплики от рода на това, че те много държат на хигиената и т.н. Касиерката мълчеше... Аз не вдявах точно какво ми разправят тия хора, мъжът ми съвсем, защото той в улисията изобщо не беше обърнал внимамие, какво съм направила точно.
След като излезох от ступора си, аз само казах на жената, да не се безпокои толкова, защото мястото, където босите крачета, на непроходилото още бебе са докоснали лентата за покупки, се намира точно отдолу под нейните покупки, т.е. нейните покупки попадат на друга част от лентата.
В това беше лирическата ми вина, че се обадих. Ония двамата избесняха,
, заплашиха ни с бой, мъжът ми се намеси, опита се да тушира, но онези- не! Прости сме били, аз съм била буля , нарекоха ме къдъна , аз бях с потник и пола, доста необичайно за къдъна, руса съм със сини очи и приличам на чехкиня, доста ме бъркат хората, но не и с къдъна.Това, което ме потресе
беше начина, по който реагираха тези хора. Не се оправдавам, че съм постъпила правилно, като съм опряла крачетата на бебето ми в лентата, където на практика се поставя храната. Ако ми бяха направили забележка, щах да се засрамя и изчервя. Но сега съм изумена, объркана и не знам къде се намирам. Те ни заплашиха с бой, бяха агресивни и зли. Щяли да ни попилеят, на пихтия да ни направят, тя не била тренирала днес и щяла да ни накъса.Абе, луда работа... Мъжът ми отиде да оставя количката и се опита да говори с тях... същото... Голямата се разплака, ние се стъписахме и още сме стъписани... Какво беше това? Случи се днес, в голям магазин в голям град... За първи път ми се случи...това простотия ли е, агресия, комплекси, или тези хора просто нямат и не могат да имат деца... та са такива...
Какво мислите вие?
През ден се изумявам колко примитивни са станали много хора. Вече съм престанала и да се опитвам да разбирам такива диваци... Не знам дали искат да имат деца (предполагам обаче, че мразят деца) но от такива родители стават още по-големи чудовища! Може да са били с проблемно детство, хващам се на бас, че техните родители са ги малтретирали, заплашвали и ругали.
Пък и нали лошите неща се забравят 
