Позволих си да обичам отново

Успокой се, всички хора имат такива моменти.
Погрижи се малко за себе си- работа и проблеми винаги ще се намерят.Ако сама не направиш нещо,за да се чувстваш по-добре, няма кой да го направи.

Искам да ти дам само един съвет.
Колкото и да си влюбена в мъж,не се страхувай да не го изгубиш.Страхувай се да не изгубиш себе си заради него.Мъже има много,но ти за себе си си едничка на света. 

Аз  си мисля,че връзката ви е изконсумирана, не насилвай нещата. По-добре се разделете и всеки да си потърси това,от което има нужда.

така е. никога не забравяй, че най-ценния човек в твоя живот - това си самата ти

Миличката,много деликатен въпрос
Дано да е нещо временно и нещата да потръгнат отново,до степен до която да се чувстваш щастлива с този мъж!!!
Бъди сигурна,че ако настояваш за общо дете - това е много вероятно да го направи агресивен,в опитите си да не се сблъсква отново с това,което някога е изживявал...Дай му време,поговорете по тази тема

така като чета -тоя интернет май доста семейства разваля...а за детето-не настоявай при положение че нещата не вървят,излизай с приятели той като не иска,но според мен ще происка или другия вариант-ще почне да ти забранява и това ще е повод окончателно да си изясните отношенията.

Опитай се да си спомниш откога точно той е такъв унил. Поговори с него за това дали има някаква причина, може и в службата да му е натоварено, но да не иска да те тревожи и да ти спестява. Знаеш ги мъжете какви са - рядко говорят за проблемите си, все трябва сама да се сещаш и да подпитваш.
Иначе и аз в момента съм в точно такава дупка - едно ми е безинтересно, мисля само някакви глупости, но нищо сериозно, па камо ли някакви планове дългосрочни. Но това далеч не значи, че съпругът ми ми е омръзнал, че връзката ни е изчерпана или че нямам цели. В момента и аз не искам да мисля за други деца, но това не променя плановете ми за още 2 по-натам Просто ми е такъв период, в който нищо сериозно не ми се подхваща, налегнала ме е една умора и само за почивка мисля.  Сигурно до някоя друга седмица ще ми мине и мъжът ми пак ще ме вижда в цялата ми стихия. Пожелавам ти и при теб нещата да са временни и да се оправят скоро Все пак ти си познаваш най-добре човека. Говори с него за всичко, което те тревожи или виждаш като потенциален проблем.

И третият- най-вероятен вариант-да няма нищо против и да е "добре дошло" за него, за да  си стои на спокойствие пред компа и да няма ангажименти към нея.

Хич не се замисляй-разкарай го докато нямате брак и дете. Очевидно не е за теб. Огледай се наоколу

"Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока." - Антоан дьо Сент-Екзюпери

Ще си позволя да започна и аз с това, което каза Картинката- колкото и да си влюбена в мъжа, не се страхувай да не го изгубиш, а да не изгубиш себе си заради него. И ще продължа- когато ти се погубиш заради него, то дори и да сте заедно, пак ще го изгубиш, защото вече няма да си ти. Казвам това, защото преживявам подобна агония, такава, каквато описвам накратко с тези думи. Положението ви е сериозно и сериозността му се определя не от факта, че чати в кю, а от това, че е имало причина. И също от това, че не желае да говори, произтичат допълнителни усложнения, което пък нежелание за разговор с любимия човек, какъвто следва да си, е провокирано от друга причина, която не се крие в теб, а е точно у него. Човек вижда у другите това лошо и негативно, което експонира върху тях от собствената си същност. Незнам доколко ме разбираш, но немога да го обясня другояче. Така си говоря. Ако се постарая да съм малко по- опростена- с нераговарянето си с теб той демонстрира вътрешната си тревожност. Но понеже е мъж, трудно би се отдал да сподели какво не е наред у самия него. Не осъждам по никакъв начин диалога в нета. Но ти си тази, с която той би следвало да комуникира най- вече. Опитай се да разбереш защо не го прави. Вярвам се опитваш, което е много трудно. Ако опиташ да заминеш някъде с детето известно време или ако можеш сама, поне за 10-на дни? Това не е раздяла, но му дай възможност да види негативизма и грешката у себе си. Това е време, през което би могъл да се отърси от евентуална връзка, макар и виртуална, време, през което да изплува същинския тревожен проблем и да те потърси, след като се върнеш.
Не давам съвети. Давам насоки. Точно, защото преминавам през подобен кошмар. И мога да кажа, че мъжа ти комплицира онова, което аз самата правя, но не точно по този начин. Имам другар да го наречем, виртуален, който ми помогна да си завърна същността. Това, във връзка с изречението, с което започнах поста си. Удивително е как можеш да погубиш идентичността си заради любов, която обаче не е истинската, а е жертвана друга за тази.
А ти обмисли сама всичко в детайли. Но наистина замини за кратко. Дай време на него. Не на себе си. Защото ти си наясно със себе си. Повярвай ми. Просто не се погубвай. Крачката от това да обичаш и да се погубиш в това име, е малка, много малка.

Може да е в депресия. Ако го осъзнава, нека отиде на психолог...

сега ще чуеш най ценните съвети - Съвети от най-прегръщаните и най обичаните жени.Жени на които мъжете им връщайки се от работа след като им подарят палтенцето от визон, и задават въпроса / слънце, сега къде да те изведа. Е да ама това е тяхната приказка, а това което ти разказваш е реалния живот.И ти се случва нещо нормално за една връзка. Мъжете обичат да се усещат обичани и щом ти излъчваш любов за него- просто нищо не сее променило

е кви са тия глупости,нито сме богати,нито пък излизаме всеки ден,но като е вкъщи мъжът ми не седи постоянно на компа и си имаме и деца и общи планове!