Здравейте,
Малко ми е странно, незнам как да започна- имам връзка от 2год с един мъж, който ме боготвори -от която и страна да се погледна, да ама незнам защо това пък мен ме отблъска,не че ме отблъсква, но не мога да му огтговоря по същия начин! Незнам дали го обичам, нямам влечения към други мъже, ама никак, защото той е всичко за което съм си мечтала и красив и безумно добър към мен, работи много за да бъда аз добре и някак си, като че ли аз не го оценявам!
Преди това имах една връзка, в който господина си правеше каквото си иска с мен и ми манипулираше и изневеряваше, че беше и грозен, но незнам какво нещо ме привличаше в него и непрекъснато плачех, не мисля че съм била влюбена, просто страх да не остана сама, е накрая събрах смелост и го оставих, защото той хем си правеше каквото искаше с мен, хем ревеше като се опитвах да го оставя и аз се връщах, е накрая нищо не бе в състояние да ме върне при него! постепенно живота ми влезе в ритъм без него, успокоих се, и половин година по-късно се запознах с настоящия си приятел, такъв за който винаги съм си мечтала, красив и пак ще се повторя безумно добър! човек, на който мога да вразчитам за всичко и който да ми сваля звезди, да ама това ми харесваше само първата половин година, и сега живота ми е един монотонен, всеки ден ми повтаря, колко ме обича, пита ме дали имам пари, дали съм яла, имам ли нужда от нещо и мен това ме дразни и само му се репча и не му отговарям със същото!Незнам май не съм в ред, някой жените си умират за такъв тип мъже, а на мен вече ми омръзна, да бъда обичана! Някак си много скучно ни върви връзката, няма караници, няма скандали, на работа, после вкъщи, събота и неделя с приятели и така това са вече 2год! Аз ли не съм готова още за сериозна връзка а съм на 29г, или просто жените сме такова племе, че който мъж те уважава и обича -ти бягаш от него или си правиш каквото си искаш, пък ако е гадняр още повече драпаш за него, въпреки, че си осъзнал че този човек не става за нищо?
Страхувам ли се да бъда обичана???!!!!!
Виж целия пост
Малко ми е странно, незнам как да започна- имам връзка от 2год с един мъж, който ме боготвори -от която и страна да се погледна, да ама незнам защо това пък мен ме отблъска,не че ме отблъсква, но не мога да му огтговоря по същия начин! Незнам дали го обичам, нямам влечения към други мъже, ама никак, защото той е всичко за което съм си мечтала и красив и безумно добър към мен, работи много за да бъда аз добре и някак си, като че ли аз не го оценявам!
Преди това имах една връзка, в който господина си правеше каквото си иска с мен и ми манипулираше и изневеряваше, че беше и грозен, но незнам какво нещо ме привличаше в него и непрекъснато плачех, не мисля че съм била влюбена, просто страх да не остана сама, е накрая събрах смелост и го оставих, защото той хем си правеше каквото искаше с мен, хем ревеше като се опитвах да го оставя и аз се връщах, е накрая нищо не бе в състояние да ме върне при него! постепенно живота ми влезе в ритъм без него, успокоих се, и половин година по-късно се запознах с настоящия си приятел, такъв за който винаги съм си мечтала, красив и пак ще се повторя безумно добър! човек, на който мога да вразчитам за всичко и който да ми сваля звезди, да ама това ми харесваше само първата половин година, и сега живота ми е един монотонен, всеки ден ми повтаря, колко ме обича, пита ме дали имам пари, дали съм яла, имам ли нужда от нещо и мен това ме дразни и само му се репча и не му отговарям със същото!Незнам май не съм в ред, някой жените си умират за такъв тип мъже, а на мен вече ми омръзна, да бъда обичана! Някак си много скучно ни върви връзката, няма караници, няма скандали, на работа, после вкъщи, събота и неделя с приятели и така това са вече 2год! Аз ли не съм готова още за сериозна връзка а съм на 29г, или просто жените сме такова племе, че който мъж те уважава и обича -ти бягаш от него или си правиш каквото си искаш, пък ако е гадняр още повече драпаш за него, въпреки, че си осъзнал че този човек не става за нищо?
Страхувам ли се да бъда обичана???!!!!!
Колкото по-рано го направиш, толкова по-добре и за двамата! 
