Детето ми не иска да ака

Много време не е акало детенцето, ние с голямото ни дете имахме проблеми миналата година, но му давахме дуфалак 7дни доколкото си спомням и се оправи. И сега се случва да не се изходи, но на другия ден си ходи.

Освен соковете, давайте му повече плодове (праскови, череши са подходящи) и изобщо много течности (хладък чай с мед например). Опитайте с мюсли и Активия.
Моят съвет е да посетите класически хомеопат. Синът ми имаше ужасен запек като бебе (въпреки че беше кърмен и хапваше само разхлабващи неща). Хомеопатията ни помогна (междувременно избави и мен от куп проблеми - като "страничен" ефект от лечението на дребния: лекувахме се заедно, уж с цел да преминава лекарството през кърмата). Трябва да се открие и да се отстрани причината за проблема...наливането с дуфалак едва ли ще е от полза.

Има нещо вярно в това, че при стрес децата спират да акат. Имам позната, чието дете не акаше, когато тя пътуваше в командировка-просто страдаше за майка си. Проблемът бе сериозен, защото майката отсъстваше с дни. Моето дете пък отказва да ходи по голяма нужда на чуждо място - в детската градина досега за 3 месеца само веднъж е свършил тази работа и то защото прекалихме с плодовете и е нямало как. Трябва да се установи причината за това поведение и да се отстрани, но при малките деца си е сложничко как точно В интерес на истината познавам и много възрастни, които се стискат по цял ден, но използват само домашните си тоалетни.

Това е много време и трябва веднага да предприемете нещо. Алекс имаше подобен проблем на 2.8 години когато смени детската градина, от стреса го задържаше 3-4 дни докато се втвърди. Тогава изчетох няколко книги по въпроса, така ми се изправи косата, не можах да спя първата вечер като четох. Оттогава това ми е главната грижа, какво кога и по колко яде, има дневна норма за баластни вещества - като плодове, пълнозърнест хляб и бисквити или пектин-съдържащи добавки. Избягвам, но в краен случай пробягвам до крайни мерки - сена, магнезиево мляко, минерално олио, за да не припомняме травмата.
Ако се даде време на дебелото черво то ще възвърне размерите си, при внимателно хранене няма да се стига до втвърдявания. Трябва спешно да изчистите натрупването, иначе рядки фекалии ще започнат да изтичат заобикаляйки топчето, този процес детето не може да го контролира и стреса е по-голям. Спонтанно изкарване на топчето също е възможно, пак без волята на детето. През ноща от притискането може да има напикавания.
Прави се клизма в лекарски кабинет, внимателен режим на хранене и психологическа работа, книжки, занимамия на тоалетната, ако се налага обезболяващи и смазващи мехлеми.
На нас ни отне един месец съвместна работа и търпение с учителките за да се справим. Сега няма проблеми, отдавна е забравил страха от болката и стискането, но аз никога няма да забравя. Внимавам какво яде и всяка сутрин и вечер се информираме с даскалиците има ли или няма свържена работа през вахтата  .
 

Моето дете има същия проблем, само че ние акаме много твърдо, затова гледам да присъства в храната салата от краставици с олио и оцет, топим хляба в салата и тя му помага. Ние веднъж не акахме целия ден, на другия такъв писък беше че си изкарах акъла, тогава му дадох Нурофен и такава салата, до половин час си свършихме работата и се успокоих. Всяко дете трябва да ака веднъж на ден, всяко едно отклонение не е в нормата. Това се отнася и до нас възрастните, казвам го от личен опит, защото това е показател за работата на стомаха.

Мисля, че клизмата е най ефикасното нещо. Направи консултация с педиатър колко често можеш да я правиш. Не чакай детенцето да се стиска 2-3 дена. Това е вредно а и после болезнено. Една позната имаше подобен проблем. Детенцето и не искаше да ака на гърне. Седи си на него и нищо. В момента, в който му вдигне гащичките и то си свършило работата в тях. В чудо се беше видяла, но си реши проблема с килизма.

И аз имах същия проблем в продължение на почти 3 години. Клиничните изследвания не показаха никаква патология,а дори често дъщеря ми имаше кървави изпражнения. Предписаните диети,ензимни препарати,бабешки лекове,дуфалак....,срещи с психолог-не помогнаха. Настоящото ни,почти едногодишно подобрение го отдавам на психическото и израстване,съзнателното и желание да се бори с този проблем.Струва ми се,че това се случва доста често на по-чувсвителните деца и тъйкато на тази възраст нямат достатъчно опит и ресурс да формулират и да се справят с проблемите,с които се сблъскват,те реагират по достъпен за тях начин-с телата си.Задачата ни като родители се свежда според мен в това да им помогнем да се справят с мислите и чувствата си-един описан,осъзнат страх,едно изказано чувтсво на ревност внасят определено по-малко безпокойство в детския свят.Директното говорене определено не помага, но засвидетелсването на обич и внимание и мноооогоооо.... търпение,стимулирането на детето да бъде активно в общуването с другите...Ами..., ако случеят е сходен при вас дано съм помогнала с нещо

и ние бяхме така но да ти кажа като му сложих една свещичка не помня каква беше някаква за разхлабване и не му стана много приятно.след два дни като не изкаше да ака му казах че ще слагаме пак свещичка .тогава сам реши че ще ака за да не му я сложа.изчаках го до вечерта и свърши работа-изака се.от тогава го следя като минат два дни и му напомням за свещичката.веднага се изаква.но при моя син е така че тои много се стиска.виждам че го свива корема но неизка да ака.при вас така ли.

Благодаря на всички които се включиха със съвети.Ето как се справихме.
След толкова много притеснения и страх да не се случи нещо лошо,ходихме до бърза помощ(ние сме от Козлодуй),там никакво внимание,детския лекар изобщо не иска да дойде,каза по телефона на хирурга,който беше на смяна да ни предадеда продължаваме с Дуфалака,а това,че детето не беше акало 7 ден изобщо не я трогна,прибрахме се вкъщи,пробвахме повсякакъв начин да се изходи  и пак нищо,обадихме се на друг хирург,той каза да се направи незабавана клизма от Детски лекар или да го закараме на детски хирург,както и да е.Само се молех детето ми да е живо до понеделник,(защото това се случи в събота и неделя),взехме веднага направление и отидохме в Плевен в детската клиника,там като чуха,веднага ни приеха и след много рев,клизми 3 на брой( 2 с парафин и една със сапунена вода) и много часове чакане,детето се изходи чак късно вечерта.Правиха ни много изследвания,слава богу всичко е в норма,още не бяха започнали да се отделят токсини,наложи се да ни правят и Иригография,това е цветна снимка,при която се вкарва контрастно вещество,за да се види състоянието на дебелото черво и на останалите черва,всичко е наред,няма аномали,според тях причината се дължи на по-дългите и нагънати черва и пътят на фекалиите е по-дълъг.До голяма степен проблема е и на психологическа основа и на това,че Детенцето ми го помръзваше да ходи,защото се е заиграл,на няколко пъти го е боляло когато се изхождаше по-голямо А... и се стиска,а на градина изобщо никога не е акал,защото там нямало кой да му забърше дупето.Вчера ни изписаха и сме на Имопер,както и на супички,много сокове,пресни плодове и зеленчуци и много търпение и разбиране от наша страна.Старая се да го надъхвам,колко е отговорен,смел и как вече може да се справя сам с това ако,да го победим веднъж за винаги.Дано да съм била полезна.Мама Надя

Срамота тези ваши лекари не са никакви лекари, добре че сте се оправили и дано повече не ви се случва такова нещо.