Въпросът ми е към тези, които са разведени или им предстои развод, но НЯМАТ ВСЕ ОЩЕ ДРУГ МЪЖ В ЖИВОТА СИ.
На мен ми е много тежко, засега живея при родителите си и самотата е поносима.
Но скоро ми предстои да се преместя на квартира с детето, имам коте и зайче, но те не могат да заместят човека, с който съм била 5 год. и от когото имам дете.
В момента мразя всички мъже, защото, за разлика от нас, жените, те винаги мислят с "долната си глава" и никога не се замислят какво причинява на детето един развод.
Не знам, може би някой слънчев ден ще срещна някой по-достоен от бившия, но този ден е много-много далеч и аз все още не мога да се отърва от общите ни спомени.
А и не спирам да се надявам, че бащата може да размисли и да се върне при нас...
Най-много се плаша от самотата, от това да остана без мъж до себе си, а и не искам да се обвързвам, защото няма да преживея още една раздяла.