Дори не знам, откъде да започна...
Началото на борбата за тази Мечта е някъде преди повече от 3 години.
Беше все още копнеж, естествен като въздуха и водата. Скоро след това се превърна в мечта. И после... месеци, месеци, месеци... Потъваш, изплуваш, потъваш, изплуваш. Винаги с много любов.
Преди година и половина в живота ни се появи един Човек – д-р Георги Стаменов. От него получихме най-силния шамар (диагноза: „За ИКСИ”), а по-късно и най-безценния подарък.
Неуспехите – 3 трансфера (2 стимулирани ИКСИ-та и 1 замразен трансфер). Много сълзи и болка. И много надежда и непримиримост на приливи и отливи.
Ако не беше викът на сърцето, още щях да съм някъде по Пътя.
Четвърти опит, среща с едно момиче, което ми каза, че носи късмет (да днаеш, Iff, как не ти вярвах). Познатите положителни емоции по време на стимулация, „прекрасни” ембриони, трансфер на 5 на 2-ри ден, акупунктура, чакане...
На 12-ти ден направих кръвен тест – 34...
За пръв път в живота.
Толкова много страх се събра в тези цифри.
На 14-ти ден – 147.4, глътка въздух...
На 23-ти ден – видяхме нашата Мечта на екрана, само няколко милиметра Щастие. И още повече страх. Ще се задържи ли? Ще чуем ли пулс? Ще се докоснем ли до Мечтата или отново ще плачем?
Вчера (8 юли) видях за пръв път нашата Мечта. Тя тупти. А е само 15,3 мм.
Велико е!!!
Всеки ден благодаря от сърце
На съпруга си, който нито за миг не се отказа от борбата, не спря да ме прегръща и обича, не се примири.
На д-р Стаменов – без него и екипът му това нямаше да се случи. Той стана част от нашето семейство.
На доц. Конова – дълбок поклон пред тази жена.
На Мели – за готовността и търпението, с които отговаряше на понякога безумните ми въпроси.
На д-р Ликсов.
На екипът на анестезиолозите на клиника „Малинов”.
На момичетата от БГ-мама, които ми откриха пътя към „Зачатие”. Дължа ви тази тема.
На „Зачатие” – моят пристан и спасение, приятелското рамо, което ме крепеше в най-черните моменти.
На Киара, която вярваше вместо мен.
На Мишанта, която ми подаде ръка да се изправя.
ОБИЧАМ ВИ!
Знам, че това е само началото! Първата спечелена битка.
Ще вложа всичките си сили да помогна на момичетата, които все още чакат своя ден. Ще вярвам вместо тях. Знам, че вярат на другите в нашия успех, прави чудеса.
Ако тази история върне изгубената надежда на поне едно момиче, аз ще бъда щастлива.
Слънчев и усмихнат ден: Мира
Виж целия пост
Началото на борбата за тази Мечта е някъде преди повече от 3 години.
Беше все още копнеж, естествен като въздуха и водата. Скоро след това се превърна в мечта. И после... месеци, месеци, месеци... Потъваш, изплуваш, потъваш, изплуваш. Винаги с много любов.
Преди година и половина в живота ни се появи един Човек – д-р Георги Стаменов. От него получихме най-силния шамар (диагноза: „За ИКСИ”), а по-късно и най-безценния подарък.
Неуспехите – 3 трансфера (2 стимулирани ИКСИ-та и 1 замразен трансфер). Много сълзи и болка. И много надежда и непримиримост на приливи и отливи.
Ако не беше викът на сърцето, още щях да съм някъде по Пътя.
Четвърти опит, среща с едно момиче, което ми каза, че носи късмет (да днаеш, Iff, как не ти вярвах). Познатите положителни емоции по време на стимулация, „прекрасни” ембриони, трансфер на 5 на 2-ри ден, акупунктура, чакане...
На 12-ти ден направих кръвен тест – 34...
За пръв път в живота.
Толкова много страх се събра в тези цифри.
На 14-ти ден – 147.4, глътка въздух...
На 23-ти ден – видяхме нашата Мечта на екрана, само няколко милиметра Щастие. И още повече страх. Ще се задържи ли? Ще чуем ли пулс? Ще се докоснем ли до Мечтата или отново ще плачем?
Вчера (8 юли) видях за пръв път нашата Мечта. Тя тупти. А е само 15,3 мм.
Велико е!!!
Всеки ден благодаря от сърце
На съпруга си, който нито за миг не се отказа от борбата, не спря да ме прегръща и обича, не се примири.
На д-р Стаменов – без него и екипът му това нямаше да се случи. Той стана част от нашето семейство.
На доц. Конова – дълбок поклон пред тази жена.
На Мели – за готовността и търпението, с които отговаряше на понякога безумните ми въпроси.
На д-р Ликсов.
На екипът на анестезиолозите на клиника „Малинов”.
На момичетата от БГ-мама, които ми откриха пътя към „Зачатие”. Дължа ви тази тема.
На „Зачатие” – моят пристан и спасение, приятелското рамо, което ме крепеше в най-черните моменти.
На Киара, която вярваше вместо мен.
На Мишанта, която ми подаде ръка да се изправя.
ОБИЧАМ ВИ!
Знам, че това е само началото! Първата спечелена битка.
Ще вложа всичките си сили да помогна на момичетата, които все още чакат своя ден. Ще вярвам вместо тях. Знам, че вярат на другите в нашия успех, прави чудеса.
Ако тази история върне изгубената надежда на поне едно момиче, аз ще бъда щастлива.
Слънчев и усмихнат ден: Мира
Лек и безоблачен път до гушкането на мечтата мила 
