Интересна статия

Благодаря за статията   
Лелеее ,само докато я четях и савсем се отчаях....няма да се справя си казах.Изобщо не ми изглежда лесно ,а още не са дошли.И сега се сетих за думите на една съфорумка,отностно моите притеснения за кърменето на две..."Не се тревожи за кърмене,мисли за възпитанието и отглеждането им" И ще се окаже права.Дали ще мога да им отделя нужното внимание,дали ще израстнат като отделни  личности?Дали,дали,дали....????Времето ще покаже!Ама щом Бог е решил да ме дари с близнаци,значи трябва да се справя!
Пожелавам на всички ви много здраве,сила и любов

Същата картинка сме ,точно както е описано- особено за голямото дете...Благодаря че я пусна Мегленита, иначе нямаше да я прочета

Мдааа... поучително
При нас обаче това е първият, който е по-добел.... не е точно така, но сигурно защото не се спира на едно място.
Но че е щастие - щастие си е. няма спор.

Много интересно, но при нас нещата не стоят точно така. Двамата са много по-самостоятелни, отколкото е описано в статията. Може би се отнася по-скоро за еднояйчните близнаци.

статията всява паника. добре че не я четох като бременна  моите не са толкова зависими една от друга. за разделянето винаги съм била за. с говоря нямат проблеми. обличам ги различно, но съм против всеки да си имал свои играчки  при нас втората е лидер

Убедена съм, че статията е писана от човек, който няма близнаци.
При нас съвпадат твърде малко от нещата.
1. Вярно е за преждевременното раждане.

2. "Заради по малкото килограми имунитетът на близнаците срещу инфекциите е по-слаб и те се разболяват 3 пъти по-често от другите деца. Сънят им (особено при кърмачетата) често бива повърхностен, неспокоен, придружен от чести събуждания. Тези нарушения обикновено отслабват след 3 годишна възраст, но могат да продължат и по-дълго. Не са рядкост и нарушенията в храненето – от злоядство, до преяждане. От енуреза страдат 15% от близнаците (по-често момченцата). Обикновено до 3,5 години децата придобиват хигиенни навици, за близнаците този период е по-дълъг. "
Децата ми почти не боледуват, а и да се разболе едната - другата рядко се заразява от нея /Кика боледува повече, а Еса мнооого рядко.
От самото начало нямат проблеми със съня - не са ставали за нощно хранене, спят си по цяла нощ и никога не им пречи да спят на шум и т.н. /дори са свикнали едната да спи, когато е изморена, а другата да вилнее из стаята.
Далеч преди упоменатата възраст се научиха да се справят сами с личната си хигиена - гърне, миене, къпане и т.н.

3. "Близнаците са много привързани един към друг и особено в най-ранно детство трудно понасят разделите. Като малки двойките малчугани предпочитат да се държат за ръчички, обичат да спят в едно креватче и пр. "
Пак не е така - търсят се понякога и са загрижени една за друга, но са абсолютно самостоятелни и независими - разделят се без притеснение /аз предпочитам да н ги разделям, но те имат различни вкусове, интереси, прдпочитания, вече и различни приятелчета.../. Никога не се водят за ръце, а лягат в 1 креват - само ако това е спалнята и аз съм между тях.

4. "Понякога при близнаците се формира т.нар. автономна реч - абсолютно неразбираема за останалите и кристално ясна за двамата. "
Да, имат си близнашки език, но той не им с отразява нито на говора, нито на общуването с други хора - използват го само помежду си и то сравнително рядко.

5. "До три годишна възраст близнаците могат да се объркват и да не разпознават себе си на снимки или в огледалото, да отговорят и на своето име и на това на брат си или сестра си, често да употребяват местоимението “ние” вместо “аз”. Ето защо при общуването с тях е важно да се акцентира върху различията им, върху техните особености и да се говори за тях. Добре би било от най-ранно детство децата да се обличат различно. Разбира се понякога това е доста трудно, но и най-малките отлики, /като различни копчета, например/ са напълно достатъчни. Всяко дете би трябвало да има свои дрехи, собствени играчки, свои книжки. "
Никога не са обърквали нито собствената си физиономия, име или предмети. Всяка си има свои вещи, играчки, книжки, дрехи и т.н. Понякога ги обличам еднакво, но дори и еднаквите дрешки си различават. Никога не са казвали "ние" - абсолютни индивидуалистчета, та чак егоистчета са /въпрос на характер/. Самите ние никога не сме очаквали от тях да правят еднакво нещата или да реагират днакво - напротив - нямало е случай в една и съща ситуация да се държат еднакво.

6. "Често близнаците изпълняват определени роли в двойката – единият е лидер, другият е подчинен, единият е весел и общителен, другият – затворен и умислен и пр. Практиката познава и такива случаи, когато единият близнак може да чете и пише, другият – да смята. Най-често ролята на силният, умният в двойката играе първородният малчуган - по рождение той тежи повече и по-бързо се развива."
Глупости - роли - няма такова нещо. Не става въпрос за роли, а а различни личности и различни характери. Децата не могат да бъдат поставяни под общ знаменател или съзнателно дистанцирани. А и при нас първородната е по-лкичка, по-дребничка и по-кротичка. Втората просто е инат. Никога не ми е хрумвало да съпоставям уменията или заложбите им - просто едната обича да плува и да рисува, а другата да танцува и да пее - въпрос на вкус.

7. "Помагайте им да обсъждат проблемите си и да търсят решение, като при това не забравяте да им напомняте, какви огромни късметлии са, че имат до себе си съ-близнак, който е с тях от самото раждане и на когото винаги могат да разчитат, защото ги обича и подкрепя както никой друг."
С това съм съгласна - най-важна е нагласата на родителите и начинът, по който те възприемат и възпитават децата си.
А боевете помежду им - има ги и при не-близнаците - всички деца на опредлена възраст търсят начин да се наложат и да се докажат.

8. ". Близнаците изискват два пъти по-голямо внимание, грижи, усилия и естествено финансови лишения – в крайна сметка необходими са две легла, два комплекта дрехи, играчки и пр. Освен това съществуват и специфични за близнаците проблеми. Един от тях, особено при еднояйчните близнаци е, че през първите дни и дори месеци бебетата много трудно могат да бъдат отличени едно от друго. На първо време няколко елементарни похвата биха свършили добра работа, като да се открие характерна бенка, близнаците да се обличат в различни дрешки или пък да се поставят етикетчета с имената им и т.н.т.
Възможно е майката на новородените близнаци да я спохождат угризения на съвестта, за това, че според нея не обича децата си. Да се развие чувството на любов и привързаност към детето обикновено са нужни 4 месеца. За майките на близнаците, този период продължава почти година, тъй като поради тежката бременност и последвалото раждане, те с изморяват по-бързо и са подложени на по-голямо напрежение. Освен това от началото майката на близнаците чувства привързаност към двете деца едновременно и едва по-късно започва да ги обича по отделно."
Финансовият и материалният аспект го има при всички семейства с деца - независимо от броя им.
Отличаването - ние никога не сме ги бъркали /струва ми се невъзможно/ - аз дори още в болницата вече различавах дори плача им, когато ги чувах от неонатологията. Майчинският инстинкт в първите дни обикновено е много силен, а и човек, който изкарва повече от 15 мин. дневно с 2 деца - колкото и еднакви да са те - не вярвам да не може да ги различи /та нали всяко дете има специфичен израз, специфични свои си мимики и жестове и т.н./.
Любовта на майката към детето/децата й има много аспекти и това дали ще си обича децата или не зависи донякъде и от раждането, желанието за дете, следродилната депресия и т.н. А това за едновремнното и после поотдлното обичане хич не го и разбрах - никога не съм ги обичала като дно цяло, а като отделни мои деца /никога повече и никога по-малко - аз си имам един израз - всяка майка има в себе си толкова сърца, колкото деца има и всяко от тези деца си има само за себе си по едно цяло майчино сърце/.

9. За по-голямото дете - н знам, нямам опит, но все си мисля, че то ревнува и от 1, и от 2, и от 5 по-малки братя и сестри, та дали са точно близнаци или не не е фактор.
Мен лично ме притеснява единствено как близнаците биха възприели по-малко дете в семейството, защото са свикнали помежду си /те са заедно от самото начало и мама и тати са общи, докато новото бебе хем е само 1, хем изисква повече грижи, хем е нещо ново и непознато/. Надявам се след някоя и друга година да имам отговор на този въпрос.
 

да, забравих, че и моите не са имали проблеми със съня, сами заспиват и то непробудно цяла нощ отще като станаха на 2 месеца  рядко боледуват.

Подкрепям Бъдещите майки да не се стряскат от написаното!

Ще се справим!!! 

Благодаря за статията и най-вече за коментарите на близнашките мами, които са къде къде по-окуражителни   
Както ни посочиха на една информационна вечер в болницата, където ще раждам, най-големите ти "врагове"  по време на бременността са интернет  и приказките на роднини, познати, комшии и всякакъв друг вид "доброжелатели".
Иначе е трудно да намериш положителни статии за бременносттта и отглеждането на близнаци. И в тази се започва веднага с усложнения - как двойната бременност е едва ли не "ненормална" за организма, после следва сложно раждане, много трудни за отглеждане деца, куп проблеми в развитието и растежа, проблеми за семейството и за майката... С това не искам да кажа, че не трябва да се посочват проблемите, но понякога оставам с впечатлението, че само на тях се набляга. И от личен опит поне досега мога да кажа, че когато очакваш близнаци по принцип "двойно" си се притесняваш и ми е толкова хубаво, когато открия някоя по-оптимистична статия или сайт.
Друго нещо, което мога да опровергая е прословутото мнение, че при бременност с близнаци има много повече оплакваниа,  особено в първите месеци. В момента съм в 8-я месец и наистина ми е доста тежичко вече от 5-я нататък, но през първите 3 месеца нито съм повръщала, нито ми е ставало лошо - нито веднъж, въпреки че навсякъде пише как при бременност с близнаци тези оплаквания били много по-тежки. Напротив, чувствах се преизпълнена с енергия и единствено много ми се ядеше!!!! Може би съм щастливо изключение, но все пак е хубаво да се знае, че има и такива   

Моята бременност също беше прекрасна, като изключим болките в кръста накрая - ама си тежеше бе!
Подкрепям опроверженията на статията . Скоро четох тук из форума, че всъщност вторият обикновено е по-едър, заради повечето жизнено пространство - при нас беше така. Сънят им верно от 4-тия до към 12-я месец при единия, и 15-я месец при другия беше с чести събуждания, ставала съм и по 10 пъти нощем, но го свързвам предимно със зъбките. Това за акъла на две ме разби .
И аз като Азаф се надявам някой ден  да разберем как те ще приемат нво член в семейството .

А ние, комши, кога ще пием бира???
Аз до септември съм почивка - , ще ходим тук-таме, но съм свободна. Пиши ми на кю-то.
Тъкмо ще измислим още опровержения на статията.

Извинете за спам-а.

Болни, нервни, диви - я стига! Защо хората си мислят, че като са две наведнъж, вече е дошъл краят насвета! Пфуууу, че се ядосах! Толкова готини сте вие, всичките мами на близнаци, и не съм чула някоя да се оплаква от прекрасните си деца! Трудно - да, но се справяте! Значи и ние - бъдещите мами на близнаци ще се справим, нали? 

подкрепям, написаното от Азаф също.
Като видя безавторова статия, определено чета с много резерви.
Това е просто несполучлива компилация от няколко източника.
А за проблемите със съня, боледуването и пр., за по-едрия първи- много ме съмнява