Не знам защо, но колкото повече време минава ,си мисля ,че взех прибързано решение за раздялата с моя бивш.Сякаш започнах да забравям причините и дразнителите, даже понякога искам да се съберем и да започнем отново.Изпитвам вина ,че не овладях нещата в брака ,че не преодоляхме кризата.Може би причината е ,че все не попадам на свестни мъже, не знам .При вас как е?
Виж целия пост
Изпитвате ли понякога чувство за вина?
- Публикувана: 12 юли 2007, 17:27 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2007, 13:29 ч.
12 юли 2007, 17:27 ч.
# 1
12 юли 2007, 19:54 ч.
При мен поне от такива терзания съм освободена. Решението да си тръгне беше 100% на БНД и никакви компромиси и разговори от рода "да пробваме отново" не бяха възможни! Той го каза просто и точно - искам да си тръгна понеже не искам повече да сме заедно....щото си искал свободата да се щипе с други девойки! А това, че имал дете - еее, какво толкова, щял някак да се грижи за него макар, че нямал точна концепция как ще стане 
Мисля, че няма какво повече да коментирам, нито да искам да се събирам с него...а и Ада не съм чувала да се е разхладил наскоро...понеже по-скоро ада ще замръзне отколкото да поискам да се събирам с БНД!
Виж целия пост
Мисля, че няма какво повече да коментирам, нито да искам да се събирам с него...а и Ада не съм чувала да се е разхладил наскоро...понеже по-скоро ада ще замръзне отколкото да поискам да се събирам с БНД! 
# 2
12 юли 2007, 20:41 ч.
идете заедно на разходка с детето или да пиете бира и ще си ги припомниш ... при мен така става обикновено 
Виж целия пост
Сякаш започнах да забравям причините и дразнителите...
# 3
12 юли 2007, 22:10 ч.
Недей да бъркаш моментната слабост с носталгия по човека, който те е предал. Кръв да повръщам няма да се върна при моя бивш.
Виж целия пост
# 4
12 юли 2007, 22:40 ч.
идете заедно на разходка с детето или да пиете бира и ще си ги припомниш ... при мен така става обикновено
И при мен
Дори тази вечер се видяхме и вечеряхме заедно и брррррррррр...
Виж целия пост
Сякаш започнах да забравям причините и дразнителите...
И при мен
Дори тази вечер се видяхме и вечеряхме заедно и брррррррррр... 
# 5
13 юли 2007, 02:18 ч.
НЕ,няма какво да изпитвам.Той беше виновен за раздялата ни на 100%,.От начало търсех вината в себе си ,после разбрах ,че не бива да се тревожа и да си създавам комплекси.Всяка среща с него ме кара да си мисля ,че съм взела правилно решение. 
Виж целия пост
# 6
13 юли 2007, 09:53 ч.
Хо-хо! И ти ли?
Да, като махнеш всичко лошо, остава доброто, разбира се... Хубаво е, че си припомняш добрите неща...
Ама все пак не си го напуснала заради тях, нали?
Я вземи един лист и напиши точка по точка лошите... И на всяко едно си задай въпроса: искам ли да го търпя отново?
Виж целия пост
Да, като махнеш всичко лошо, остава доброто, разбира се... Хубаво е, че си припомняш добрите неща...
Ама все пак не си го напуснала заради тях, нали?
Я вземи един лист и напиши точка по точка лошите... И на всяко едно си задай въпроса: искам ли да го търпя отново?
# 7
13 юли 2007, 10:03 ч.
И аз в началото си мислих,че съм избързала,като съм си тръгнала,много се измъчвах 
Но после,след срещите ни,като го виждам как е назлобял и колко е безцеремонен,си мисля ,че съм взела правилното решение,иначе нямаше да се стигне до тук. 
,още повече ,че имаше възможност да се направи компромис,да се извиним и да продължим заедно.Аз опитах всичко,но той го прие ,като моя слабост и реши още повече да ме пречупи 
Значи,така е трябвало да стане,но още много ме боли от предателството му,така му вярвах 
Виж целия пост
Недей да бъркаш моментната слабост с носталгия по човека, който те е предал. Кръв да повръщам няма да се върна при моя бивш.
Но после,след срещите ни,като го виждам как е назлобял и колко е безцеремонен,си мисля ,че съм взела правилното решение,иначе нямаше да се стигне до тук. ,още повече ,че имаше възможност да се направи компромис,да се извиним и да продължим заедно.Аз опитах всичко,но той го прие ,като моя слабост и реши още повече да ме пречупи Значи,така е трябвало да стане,но още много ме боли от предателството му,така му вярвах 
# 8
13 юли 2007, 12:02 ч.
Постоянно изпитвам чувство на вина, но към дъщеря ми.
За връзката с БНД - знам, че съм направила не само всичко възможно , а и невъзможното за да спася отношенията ни. Но се провалих
Две години след раздялата ни осъзнах, че тази крачка е трябвало да я направя преди много време /за да не травмира ме детето и нас си/ и от тогава изпитвам чувство на вина към дъщеря си, че съм я съзнателно съм позволила да бъде свидетел на психическия тормоз и скандали, които са се отразили и на нея 
Казваха ми - "Не е лошо да се спънеш в едно камъче, лошо е да се спъваш постоянно в едно и също камъче." - ама кой да чуе?????!!!!!!!!!!
Виж целия пост
За връзката с БНД - знам, че съм направила не само всичко възможно , а и невъзможното за да спася отношенията ни. Но се провалих
Две години след раздялата ни осъзнах, че тази крачка е трябвало да я направя преди много време /за да не травмира ме детето и нас си/ и от тогава изпитвам чувство на вина към дъщеря си, че съм я съзнателно съм позволила да бъде свидетел на психическия тормоз и скандали, които са се отразили и на нея Казваха ми - "Не е лошо да се спънеш в едно камъче, лошо е да се спъваш постоянно в едно и също камъче." - ама кой да чуе?????!!!!!!!!!!
# 9
13 юли 2007, 12:11 ч.
Мен точно това ме измъчва най-много-че детето остана без баща.Въпреки всичко все се надявам да срещна някой който да се грижи добре за него.Понякога си спомням за първите години от брака и си мисля -къде сгреших че после така се промениха нещата.
Виж целия пост
# 10
13 юли 2007, 12:46 ч.
Да, понякога.
С времето имаме склонността да забравяме лошите неща и запазваме само хубавите спомени. В такива моменти си припомням какво ме накара да си тръгна и дали мога да живея така, както преди. Не мога. Минава ми.
Виж целия пост
С времето имаме склонността да забравяме лошите неща и запазваме само хубавите спомени. В такива моменти си припомням какво ме накара да си тръгна и дали мога да живея така, както преди. Не мога. Минава ми.
# 11
13 юли 2007, 12:54 ч.
Не, никога. И без това по време на брака бях обвинявана за всички проблеми м/у нас. Стига ми толкова вина.
Виж целия пост
# 12
13 юли 2007, 13:29 ч.
Аз съм много прясна още,и е нормално да се измъчвам,а нашето детенце тепърва след 20 дни ще се роди,ама си го чакам сама,вината беше негова ,той ни остави,не мисля че ще мога да преглътна такава голяма обида,макар че много съм го обичала и може би още обичам,за прошката съм,но когато е едностранна не става нищо,изглежда катос е счупи един път вазата не става много много с лепене,все някъде стои грозно и ти боде очите:(
Виж целия пост
Препоръчани теми