Пренатално възпитание

  • 8 026
  • 69
Напоследък много се говори за това пренатално възпитание. Чух за някакви изследвания, които показват, че  бебетата, чиито майки докато са бременни не са "общували" с тях, страдали от същите емоционални разстройства като родените деца, чииот майки не им обръщат внимание. Дори тези първи седем години не били толкова важни, колкото деветте месеца преди раждането. Замислих се над това и установих, че аз съм от майките, които едно че нямат време дори да се замислят над това, но и нямам нагласата да го правя. Всъщност много ми е трудно, без да съм го видяла бебето, да осъзная неговата личност и да заобичам. Трудно ми да му говоря, въобще да общувам по някакъв начин.  Сигурно ви звучи ужасно... Поне на мен така ми изглежда. Чувствам се виновна, че не мога да го направя.
При вас така ли е ? Има ли майки с моя проблем?
Виж целия пост
# 1
О, я по-спокойно  Simple Smile
Виж целия пост
# 2
И мен все ме питаха - говориш ли му? На какво да говоря се чудех, опитвах, но ми беше тъпо. По-добре да говоря на себе си, пък той ако иска да слуша  Laughing
Виж целия пост
# 3
Аз говоря на котката у дома, пък то ако ще, да слуша от корема  Grinning
Виж целия пост
# 4
Няма място за притеснения
Виж целия пост
# 5
Това пък вече ми се струва доста превзето.... Mr. Green
Виж целия пост
# 6
Споко, и аз по едно време изперках, та търсих класическа музика - да слуша бебка в корема, ама нещо на мен не ми понесе, като започна един рев от моя страна  Joy После опитах да накарам таткото да и говори, а той толкова тъпо ме изгледа  Shocked не бил и чувал за такова нещо, е не ми се занимаваше да го образовам, но поне вече му се карам като псува по пътищата  Mr. Green
Виж целия пост
# 7
    И да мислиш за бебето,пак е добре!
    (но само хубави неща Naughty) Grinning
Виж целия пост
# 8
Единственото което говорих беше : "Я стига ме рита".... Peace
Виж целия пост
# 9
Като всяко ново течение е пренаталното възпитание си търси ниша къде да се настани..
Ако искате вярвайте ако искате - не, важното е да правите каквото чувствате.. и ако ви е глупаво да бъбрите на един корем който подскача от време на време, то определено не трябва да го правите. Защото една личност която е в хармония със себе си и прави нещата така че тя да се чувства добре, винаги е по добър родител, от онзи който обръща гръб на инстинктите си и действа по суха теория..
По темата.. не съм от хората които се влюбват в нереален образ.. не съм си говорила на корема, но слушах музика.. харесваше му мисля, а и на мен.. Не мисля че трябва да се отдава толкова голямо значение на пренаталното възпитание..
Виж целия пост
# 10
За музиката - да. Много музика слушах и той танцуваше из корема ми. И сега обича да слуша и се опитва да пее.
Виж целия пост
# 11
ние с първото слушахме Моцарт и т.н.,
второто се роди малко след термина и единственото което му говорех беше:
-Бебе, хайде раждай се!
с много изнервен тон Wink
След това като се роди 2 месеца изобщо не благоволи да ни погледне, мързеше го да си отвори и 2те очи. Сега  е много диво и любвеобвилно, не личи да му се е отразило зле пренаталното невъзпитание Simple Smile
Виж целия пост
# 12
 Shocked #Crazy Моите и двете са явно невъзпитани
Виж целия пост
# 13
И аз все още говоря на котката Laughing и бебо слуша и се възпитава пренатално в любов към животните  Simple Smile.
И понеже много обичам котката, преди да забременея ми беше като дете и се чудех дали ще мога да обикна толкова човек и по-точно бебе. Обаче вече този въпрос не стои.
Виж целия пост
# 14
Предполагам че е вярно, но нямам спомени да съм го правила. Просто мислех оптимистично, гледах да не се ядосвам (при втората бременност не ми се удаваше, много беше натопорчено), слушах музика.
Ако ти идва отвътре-говори, ако не-не изпадай в излишна паника. Паниката и подобни неприятни мисли биха навредили много повече, от колкото ако не му говориш. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия