Дете на разделени родители - плюсове и минуси в бъдещето

..отразява се вси4ко,толкова зна4имо събитие определено..
аз съм подобно дете,това което ми прави впе4атление е 4е не се шашкам много от идеята за развод по принцип,наредила съм нещата така 4е да се оправя във всеки момент сама с 2те деца ако се наложи и доста помислих преди да се реша на брак (това са разликите с приятелите ми расли в нуклеарни семейства)
и никога не съм имала гадже по-малко или на моите години,винаги поне 4 години по-стари са били(търсене на бащин модел??)
не съм имала лош модел на семейство за следване,просто нямам модел..

Аз не съм дете на разделени родители, но по-добре да бях, отколкото да присъствам 20 години на семейни скандали, крясъците и псувните на баща ми след като е пил, да подавам салфетки на майка ми и на другия ден да съм им посредник и адвокат.
За това като усетих на къде отиват работите с бившия ми, предпочетох да се разделим кокато детето е много малко - на 1 годинка и не разбира нищо. А не и сина ми да преживява семейни скандали, само за да сме заедно заради него. До сега не мисля че му се е отразило.

Аз също съм дете на разведени родители. Дори бях ЗА развода им, защото се чувствах виновна за скандалите им и това ми пречеше да живея нормално, а бях едва на 12 г. Това, което наблюдавам у себе си като разлика от останалите е, че не съм доверчива и винаги имам едно наум, по-самостоятелна съм, не разчитам на помощ, имам си сигнална лампичка, която "светва" ако някоя ситуация в ежедневието ми напомни детството ми, по-решителна съм и гледам винаги да имам "резервен план", толерантна съм, но не на всяка цена, НЕ правя компромис със себе си.
Детето ми също е дете на разведени родители. Макар и вече на 14,5 г. забелязвам, че е много отговорен. Винаги ми е бил опора в трудните моменти, но понякога си мисля, че в резултат от моя живот той е пораснал твърде бързо. Разсъжденията му от малък не отговарят на възрастта му. Не че е по-умен от другите (то моето гардже е най-хубавото, ама...), но ги е надраснал с разсъжденията си в резултат от живота си само с един родител. Преди време ми каза, че е имало момент, в който баща му е искал да се съберем отново заедно, но той нарочно не ми е казал, защото не е искал това да се случва.
С един или двама родители, детето се чувства най-добре, когато расте в спокойна среда. Ако двамата родители заедно не успеят да му я създадат, най-добре да я получи само от единия.

Никога няма да забравя денят, в който се бях качила на прозореца на осмия етаж с намерение да скоча, защото бях "виновна" за отношенията между нашите. Слава Богу, че ме достраша.

 

Съгласна, съм че е по добро с един родител отколкото с двама, които постоянно се карат и бият. НО всички много добре знаем, че няма нищо по хубаво от това едно дете да расте и с двамата родители. Колкото и да се опитва единия родител да замества другия в някои отношения никога няма да успее.А и в желанието си понякога да заместятдругия родител без да искат прекаляват.  Забелязала съм, че  децата отраснали само с един родител имат по-ниско самочуствие от тези които са отраснали  и с двамата родители. Да, порасват доста по-рано, но не съм сигурна доколко този плюс оправдава другите минуси.

Нашите се разведоха когато бях вече голяма, на 19. Предвиждах този развой на събитията и никак не ми беше трудно да приема този факт. Баща ми беше алкохолик, а майка ми властна натура. Сега баща ми спря да пие , което отдавам на това, че вече не е с майка ми. Майка ми пък е щастлива с друг мъж. Аз се радвам, че двамата са добре по отделно, имам еднакво добри взаимоотношения с тях. И да, определено съм по самостоятелна и отговорна, но мисля, че това си ми идва отвътре, а не заради техния развод. Изобщо не ги съдя, а напротив, знам, че взеха правилното решение. И аз смятам, че за децата средата на каращите се родители е по неблагоприятна от развода им.

По никакъв начин не се чувствам по-различна заради това, че съм дете на разведени родители, напротив! Смятам, че живота ми е по-спокоен! Бях 7-8 годишна, когато наще се разведоха, спокойния живот с майка ми  няма как да се сравни с живота с двама родители, които постоянно се карат. Това "заедно сме заради децата" за мен е най-голямата глупост! Чудо голямо, че съм израстнала почти без баща, справям се пъти по-добре от "момичетата на татко"

Плюсове:
- самостоятелност
- спокойна среда (макар, че всичко е много относително... не може да е спокойна една среда, в която майката не пропуска да подчертае какъв идиот е бащата, ограничава срещите м/у детето и баща му до законния минимум и най-грубо казано ИЗПОЛЗВА детето, за да отмъсти на бившия).

Минуси:
- детето може и да няма модел, който да следва;
- често родителят избира да живее само заради детето си и после следват натякванията от рода на "заради теб съм се лишила от личен живот/други връзки, а ти сега така ли ще ми се държиш" и тем-подобни.

И аз и сестра ми сме деца на разведени родители. Отразило ни се е по коренно различен начин. Така, че от голямо значение е и характера/темперамента на самото дете.
Чувствала съм се по-различна, да. Но тогава времената са били много различни.

Аз пък не мисля, че е от значение.
Моите родители са се развели когато съм била на 3 г. Аз държа на връзката си, въпреки че в определени моменти ми е идвало да я прекратя.

Не е толкова просто да се формулират плюсовете и минусите. Естествено, че всичко си зависи от съответния човек, доколко е склонен да работи върху себе си за засилване на плюсовете и туширане на минусите. Като дете на разведени родители, винаги внимателно съм се взирала в поведението на хората именно по този признак - деца на разведени родители, и деца от "нормални" семейства. Ами, примери всякакви 
Основният цитиран минус обаче - липсата на модел, според мен е по-скоро плюс. Защото по-добре да нямаш модел и да си изградиш такъв, който най-много ти подхожда, отколкото да имаш лош такъв и да го пресъздаваш по дифолт, независимо, че не се чувстваш добре в него.

Помня, че като бях малка, мисля че в 5-ти клас беше, имах съученичка, която живееше само с маЙка си,  (бащата ги беше напуснал заради друга жена) т.е.,тя беше дете на разведени родители. Та веднъж си седяхме с наЙ-добрата ми приятелка и съученичка у нас, люпехме семки и и завиждахме, защото:  по два пъти ходеше на море - веднъж с маЙка си и веднъж с баща си; получаваше за празници по два подаръка - пак по един от мама и един от тате, а съответно и от двете баби по отделно, + всеки и даваше освен подарък и пари  и всеки искаше да я привлече на своя страна чрез материални стимули, а тя съответно използваше ситуацията никоЙ не я прибираше рано, че да пише домашни, когато всички деца си играят навън, нито пък някоЙ я караше да яде на сила Просто маЙка и си имаше друга работа и грижи да издържа семеЙството сама и не и оставаше време да се занимава с глупости    Освен това, маЙката беше и шивачка, така че нашата съученичка винаги беше и с готини дрешки, по-готини от нашите. Ако се появеше нов ухажор на маЙка и, то задължително я затрупваше с подаръци и нея Ако трябваше да се ходи някъде, тя никога не ходеше като нас с автобуса - винаги  приятелат на  маЙка и ще я закара с кола до където трябва, а ако е нужно и ще я изчака за да я върне. Ако имаше някакви извънредни нужди, веднага се удовлетворяваха - маЙка и звъни на бившия и тоЙ, дали от чувство за вина  веднага пращаше парички за да няма проблеми   И бащата даваше, и ухажорите даваха, а тя си живееше живота  Абе гледано и глезено дете ... А ние духахме супата. Тогава за първи път с моята приятелка се замислихме и за ползата от развода 

Зависи от ситуацията/причината,поради която има развод,за да могат да се напишат плюсовете.
Минусите-раздвояване на детето,дълбоко изживяване на периода.Понякога това влияе и доста на психиката.Определено на тях изобщо не им е лесно,страдат най много те!

Плюсовете са по мое мнение, че детето живее по-добре с двама разделени родители, които се виждат веднъж на месеца, но си говорят нормално. Имах подобни битки със съвестта си по време на развода, вече виждам че детето така се чувства по-спокойно и по-щастливо.

Вече на никого не прави впечатление дали едно дете е на родители живеещи в брак, на семейни начала или пък са разведени.
Важно е то да не живее във враждебна обстановка.
Самочувствието на детето според мен, идва от това да вижда родителите си успели и щастливи, макар и разделени.   
Ако получава достатъчно любов от двамата, не би трябвало да развие комплекси.