Имахме много добри ,даже страхотни приятелски отношения с нашите кумове.Толкова приятни спомени,весели сутуации,много общи теми за разговор и т.н.имах чувството,че това ще е така завинаги и нищо няма да го развали.Тука трябва да спомена,че и те си имат детенце,с година и 2 месеца по-голямо от нашето,което за съжаление много боледува,всеки месец почти е на антибиотици,вкл.и през лятото и като цяло имат много тревоги с него.Не спят почти,много са напрегнати и изтормозени.Кумата ми много искаше да го кърми,но поради липса на правилна иформация за кърменето,късмет или каквото и да е,не успя изобщо,а и мъника не щеше да суче.Мога да кажа,че тя е много добра и отговорна майка и много съжалява,че така се е получило.
Когато родих и аз минах през много трудности,свързани с кърменето(хранене чрез изцеждане,на косъм от мастит,кърмаческа стачка) и чак около петия месец мога да кажа,че си отдъхнах и взех да изпитвам удоволствие от него.Моята кума и приятелка през това време на трудности ми беше подкрепа и като цяло отношенията ни тогава бяха много добри.
След като се оправиха нещата и си отдъхнах от трудностите,дори съм споделяла с нея колко съм спокойна и удовлетворена вече,че детето расте спокойно и здраво,дори не усетихме как му израстнаха първите зъбки,изведнъж тяхното отношение коренно се промени.Започнаха да ни отбягват,не ни се обаждат,ако случайно съм ги виждала някъде се държат горе-долу нормално.но все някакви странни въпроси ми задават от типа на:"много май съм отслабнала","бледа съм била"(като причината е кърменето,което изтощава),но това не е вярно,а и аз се чувствам по-добре от всякога.А,и че съм май прехранвала малкия,като съм го кърмила на поискване,дали не било вредно,защото нейното детенце на годинка било колкото моето на 7 месеца.
Ей такива ситуации,изобщо нещата много се изродиха.Вече ми е неудобно да споделя с нея неща от живота ни с бебето,защото те обикновено са положителни и трябва ли да се чувствам виновна,че в момента сме добре,а при тях нещата не вървят,в крайна сметка животът е не само розов,ще дойдат и по-трудни моменти,не мога ли да се наслаждавам засега на добрите.
Незнам дали отношенията ни имат надежда да се оправят,по-скоро не.Днес имахме годишнина от сватбата,честитиха ни я с един много "постен" sms