За тях аз се "големея"...

  • 2 067
  • 22
  Разведена съм от 6 години.След развода предпочетох да остана на квартира в града,в който живеех ,докато бях омъжена. Родом съм от малко село,баща ми си живее сам там,отвреме на време сестрите ми,понеже са по-близо,го "наглеждат"...След развода баща ми ми предложи да се върна при него в родната къща.Обясних му,че там вече не мога да живея-няма работа,а ако все пак намеря,транспорта е ужасен-три пъти дневно рейс и...това е,изтървеш ли го,крачиш пеш 13 км...Освен това искам децата ми да учат в хубаво училище,не в такова,в което все още няма един компютър...И още един куп малки,но важни за мен причини...Винаги,когато имам свободно време,отивам там,но отдавна не чувствам онази къща като мой дом...Всяка отпуска съм там,всяка ваканция децата ми са там,но на баща ми все му е недостатъчно.Миналата вечер ми се обади и много ме разстрои-защо не съм идела да го видя,чакала съм да умре ли...Обясних му спокойно,че всеки почивен ден съм там,но в момента не мога,а той ми каза,че много съм се надула,на каква съм се правела,като и аз съм раждана на село...Много ми стана тежко,аз никога не съм се срамувала от произхода си,не съм отказвала да ходя там,ама като нямам време...Защо не могат да разберат баща ми и другите ми близки,че и аз имам нужда от малко личен живот? Трябва ли всичкото си свободно време да го посвещавам на помощ в градината(а един компот не съм взела за себе си!)?
    Не знам вече какво да мисля,от една страна виждам,че им липсвам,от друга ми е малко задушно от такова внимание...
Виж целия пост
# 1
Баща   ти трябва да разбере,че   не си слънце да огрееш навсякъде.Те възрастните в повечето случаи не проявяват разбиране към днешния начин  на живот.За съжаление не мога да ти дам  съвет,поплачи си и ще се успокоиш. Cry
Виж целия пост
# 2
Някои хора с възрастта стават много трудни. И големи егоисти- смятат, че светът трябва да се върти около тях. Естествено, че няма да оставиш сегашния си живот и да се върнеш на село. Бъди категорична- трябва да го разберат Peace
Виж целия пост
# 3
Старите хора са много чувствителни и си мислят, че всичкото внимание трябва да е за тях.
Не се притеснявай толкова, предполагам ти е трудно, но той трябва да разбере, че ти си възрастен човек, имаш си своите нужди и отговорности. Не може като малко дете всяка събота и неделя да тичаш при татко.
Виж целия пост
# 4
ще му мине другия път като си отидеш.Ти нали не си се надула нека си говори.Всички родители мърморят все за нещо.
Виж целия пост
# 5
за съжаление с възрастта се вдетиняват и смятат, че си длъжен едва ли не да ги дондуркаш.
и не се чувствай виновна, че не отделяш цялото си внимание и време, все пак имаш свои деца и ангажименти.
Виж целия пост
# 6
  Разведена съм от 6 години.След развода предпочетох да остана на квартира в града,в който живеех ,докато бях омъжена. Родом съм от малко село,баща ми си живее сам там,отвреме на време сестрите ми,понеже са по-близо,го "наглеждат"...След развода баща ми ми предложи да се върна при него в родната къща.Обясних му,че там вече не мога да живея-няма работа,а ако все пак намеря,транспорта е ужасен-три пъти дневно рейс и...това е,изтървеш ли го,крачиш пеш 13 км...Освен това искам децата ми да учат в хубаво училище,не в такова,в което все още няма един компютър...И още един куп малки,но важни за мен причини...Винаги,когато имам свободно време,отивам там,но отдавна не чувствам онази къща като мой дом...Всяка отпуска съм там,всяка ваканция децата ми са там,но на баща ми все му е недостатъчно.Миналата вечер ми се обади и много ме разстрои-защо не съм идела да го видя,чакала съм да умре ли...Обясних му спокойно,че всеки почивен ден съм там,но в момента не мога,а той ми каза,че много съм се надула,на каква съм се правела,като и аз съм раждана на село...Много ми стана тежко,аз никога не съм се срамувала от произхода си,не съм отказвала да ходя там,ама като нямам време...Защо не могат да разберат баща ми и другите ми близки,че и аз имам нужда от малко личен живот? Трябва ли всичкото си свободно време да го посвещавам на помощ в градината(а един компот не съм взела за себе си!)?
    Не знам вече какво да мисля,от една страна виждам,че им липсвам,от друга ми е малко задушно от такова внимание...

Според мен е самотен и това му тежи. Затова те кара да се засрамиш и да го посещаваш по- често. Манипулация, може и неосъзната.
Виж целия пост
# 7
Според мен е самотен и това му тежи. Затова те кара да се засрамиш и да го посещаваш по- често. Манипулация, може и неосъзната.

 Peace Бях в такава ситуация. Много е гадно. Сега, когато вече се преместихме с половинката в родния град и сме близо до нашите, сами виждат, че съм заета, имам много работа и нямам време да се разхождам по роднини само защото сега точно им е мъчно за мен. И ме оставиха намира. Мой съвет: следвай своите планове, и не се поддавай на манипулации.
Виж целия пост
# 8
И аз подкрепям казаното по-горе, че с годините възрастните хора стават доста трудни. Може би им тежи вече достата работа ама всичките започват с изискванията да се ходи често, държат се така сякаш по цяла седмица си почиваме, а само те са натоварени и работят. Не разбират, че и ние сме хора и имаме нужда от ден почивка.
Относно дали да се върнеш на село. Не виждам защо въобще да се обясняваш?! Никой няма да отрече, че отиването от село в града е крачка за теб напред  Peace
И не забравяй, че хората имат нужда да оправдая собственото си пасивно отношение, нерешителност и неудволетвореност от живота като изкарат теб крива. Правят го и най-близките ни не с цел да ни наранят, а за да се самосъхранят и да не завиждат  Heart Eyes
Виж целия пост
# 9
ГледаЙ си живота. Старците с годините стават егоисти, ако човек им се връзва за всичко, направо ще му гръмне главата.
Виж целия пост
# 10
Баща ти е манипулатор. Имаше такава тема за родителите манипулатори. Ти не си виновна, че той е сам, а и смятам, че достатъчно внимание му обръщаш. В крайна сметка всеки да си живее живота и всеки да си носи кръста. Децата не са длъжни цял живот да създават забавление на родителите си. Гледай си твоя живот и малко по-твърдо ги режи, както на теб ти е удобно така ще си живееш живота. Омръзнало ми е и на мен от претенции и фасони, но взех вече крути мерки. Когато съм лоша ме гледат в очите.
Виж целия пост
# 11
Според мен баща ти е самотен а и верно май се вдетеняват родителите с годините!и искат да сме все до тях но донякъде ги разбирам и аз незнам как един ден този малкия бандит ще ми каже/мамо много сме заети ще дойдем другото лято или седмица!/разбирам маийак ми колко обича внуците си/двамата/тя умира за тях!понякога се караме естествено с всички е така но те са ни родители, не обръщай внимание на хапливите му думи, той просто иска да те накара да си повече до него а и няма с кой да си говори и му е скучничко!И друго може да е той просто е свикнал ти да си там всеки уикенд и един път да не отидеш и е като сърдито дете на което си забравила да дадеш шоколад!
той просто е свикнал ти да си там всеки уикенд, и чака ли чака човека!
не му се сърди и ние ще стигнем техните години и ние сигурно такива ще ги вършим!
Не си мисли че големееш, напротив ти имаш право на избор как и къде да живееш!и кое е по добре за рет и децата
лек ден!  bouquet
Виж целия пост
# 12
Така е с възрастните хора... На мен пък баба ми миналия ден ми се обади да ми каже да съм си вземела отпуска и да съм ходела да ги видя... Баща ми обаче беше край нея и чух как я скастри нещо... Спести ми обясненията, че току-що започнах работа (няма и месец), на пробен период съм и още изобщо не се чувствам достатъчно сигурна, за да си искам и отпуска... Мила ми е, женицата, но си знае нейното и това е...
Виж целия пост
# 13
  Разведена съм от 6 години.След развода предпочетох да остана на квартира в града,в който живеех ,докато бях омъжена. Родом съм от малко село,баща ми си живее сам там,отвреме на време сестрите ми,понеже са по-близо,го "наглеждат"...След развода баща ми ми предложи да се върна при него в родната къща.Обясних му,че там вече не мога да живея-няма работа,а ако все пак намеря,транспорта е ужасен-три пъти дневно рейс и...това е,изтървеш ли го,крачиш пеш 13 км...Освен това искам децата ми да учат в хубаво училище,не в такова,в което все още няма един компютър...И още един куп малки,но важни за мен причини...Винаги,когато имам свободно време,отивам там,но отдавна не чувствам онази къща като мой дом...Всяка отпуска съм там,всяка ваканция децата ми са там,но на баща ми все му е недостатъчно.Миналата вечер ми се обади и много ме разстрои-защо не съм идела да го видя,чакала съм да умре ли...Обясних му спокойно,че всеки почивен ден съм там,но в момента не мога,а той ми каза,че много съм се надула,на каква съм се правела,като и аз съм раждана на село...Много ми стана тежко,аз никога не съм се срамувала от произхода си,не съм отказвала да ходя там,ама като нямам време...Защо не могат да разберат баща ми и другите ми близки,че и аз имам нужда от малко личен живот? Трябва ли всичкото си свободно време да го посвещавам на помощ в градината(а един компот не съм взела за себе си!)?
    Не знам вече какво да мисля,от една страна виждам,че им липсвам,от друга ми е малко задушно от такова внимание...

Като изключим това, че не съм разведена и че живеем в един град, другото все едно аз съм го писала за жалост. Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil
Виж целия пост
# 14
От кое внимание ти е задушно?От чувството за вина,което баща ти опитва да насади в теб?Я си гледай живота!Има телефони за тая работа. smile3552
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия