Момичета нуждая се от помощ

  • 3 327
  • 31
Мили момичета,страх ме е дори да го призная и дори дали ще ме разберете правилно но от известно време изпитвам страхотно негативни чувства към малката си дъщеря която е на 2.7м.Доста неприятности преживях с нея,падане от високо,болести,сами почти се гледаме.Въобще не ме слуша и и аз изпадам в яросто от това не мога напоследък да се контролирам ето вчера пред още 6 майки с деца я набих за прищевките и и това че въобще ама въобще не е чула и изпълнила и една моя молба.Страх ме е от нея и към чувствата които изпитвам към нея,като един малък дявол я виждам.Моля ви говоря съвсем сериозно.Дали е следродилна депресия не знам.Как се справяте вие с вашите деца,просто защо нямам търпения като другите майчета да обясняяяяяяяяявам спокойно всичко.Не че не я обичам но ми се струва че няма да се справя и съм на ръба на криза повярвайте ми. Cry
Виж целия пост
# 1
Иди на психотерапевт. Това съвсем сериозно ти го казвам. Не е срамно, не е нещо страшно и те хапчета не предписват.

Аз не съм изпитвала подобни чувства към детето си. Също и не съм идеална. Случва се да викам, да тупна по дупето, но толкова. Не мога да го бия, ако ще и хоро да ми изиграе на главата, а той си има своите кусури.
Виж целия пост
# 2
Мили момичета,страх ме е дори да го призная и дори дали ще ме разберете правилно но от известно време изпитвам страхотно негативни чувства към малката си дъщеря която е на 2.7м.Доста неприятности преживях с нея,падане от високо,болести,сами почти се гледаме.Въобще не ме слуша и и аз изпадам в яросто от това не мога напоследък да се контролирам ето вчера пред още 6 майки с деца я набих за прищевките и и това че въобще ама въобще не е чула и изпълнила и една моя молба.Страх ме е от нея и към чувствата които изпитвам към нея,като един малък дявол я виждам.Моля ви говоря съвсем сериозно.Дали е следродилна депресия не знам.Как се справяте вие с вашите деца,просто защо нямам търпения като другите майчета да обясняяяяяяяяявам спокойно всичко.Не че не я обичам но ми се струва че няма да се справя и съм на ръба на криза повярвайте ми. Cry

Лоша работа.  Tired
Аз ще подходя съвсем прагматично, изхождайки от своя опит.
На мен ми се случи същото нещо - класическа депресия (и не само следродова  Sad)
Психиатър, консултация, антидепресанти. Това е.
Просто е, но аз чаках до последно...От предразсъдъци, от срам, от глупост...

Сега очаквам да ме емнат за категоричната диагноза, която ти поставих...
Я, Маргото ме е изпреварила.

Не искам и да си спомням на какво ми приличаше Вяра, когато я погледнех!  Embarassed
Виж целия пост
# 3
 Shocked
Виж целия пост
# 4
Мери, никой не те съди! Аз обаче нямам какво друго да кажа, освен че си за специалист. Тези натрапчиви мисли не са на добро. Не виждам нищо лошо в това да посетиш психотерапевт!
Виж целия пост
# 5
Можеш да ми имаш пълно доверие за това, което казвам. Не отлагай и абсолютно незабавно се свържи със специалист. Натрапчивите мисли, негативните чувства към собственото дете,  неконтролируем гняв са сериоЗни причини да потърсиш помощ.  Изречението" да не съм луда" показва, че си склонна да мислиш като повечето хора, но дори "лудостта" е  болест като всички останали, лекува се, а хората на които се случва с нищо не са по лоши от мен и от теб.  Представата как хвърляш детето от терасата е  много серизона причина незабавно да потърсиш помощ, ако искаш пиши ми на лични, макар че  аз не съм в София и трудно ще те насоча къда  да отидеш на консултация.
Един преглед не струва кой знае колко, но вярвай ми тия мисли никога не минават  сами, не се подавай на успокоения, които можеш да чуеш от хората покрай теб " изнервена си, трябва ти почивка" и от този род.... това, което наистина ти трябва е специалист.
НЕ ГО ОТЛАГАЙ! Hug

Виж целия пост
# 6
Един преглед не струва кой знае колко, но вярвай ми тия мисли никога не минават  сами, не се подавай на успокоения, които можеш да чуеш от хората покрай теб " изнервена си, трябва ти почивка" и от този род.... това, което наистина ти трябва е специалист.
НЕ ГО ОТЛАГАЙ! Hug

Точно така!
Не, не си луда, просто си депресирана - това върви ръка за ръка с тревожно разстройство, натрапчиви мисли, неврози.
Добрата новина е, че се лекува.
И не си мисли, че си изключение.
Има много жени, минали през това, но просто не пишат и не го споделят.
Виж целия пост
# 7
Единствения съвет,който мога и аз да ти дам е незабавно да потърсиш помощ от специалист!Не е срамно,по-важното е че осъзнаваш че имаш проблем.Сега просто трябва да предприемеш действия да го решиш с помоща на лекар.
НЕ ОТЛАГАЙ! Hug
Виж целия пост
# 8
Напоследък и аз реагирам по-остро,викове,шамарчета,но и моята е доста вироглава и не слуша.Виня се,но го приемам за "нормално" в създадената ситуация.Така,предполагам е и при теб.Но натрапчивите мисли са сериозен проблем.Това ,че се усещаш навреме е добре.Обърни се към психиатър,има нови,пречистени антидепресанти,които не те "дрогират",а помагат.Психотерапията я остави или я карай успоредно,в това състояние приказките и анализите на житието и битието ти ,мисля,че няма да помогнат.В състояние на стрес можеш да отключиш сериозни депресии,които са непредсказуеми,като действия.Ако решиш ,пиши на лични.Не е страшно,просто потърси лекар навреме!!! Това не означава,че си "луда".По статистика,знаеш ли колко много хора са на успокоителни и антидепресанти,и то все интелигентни и мислещи хора Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 9
Благодаря Ви момичета.Ще взема мерки най-скоро.Явно без хапчета няма да мине.
Виж целия пост
# 10
Според мен може и без хапчета да ти мине, но ще отнеме много повече време и не е ясно какво още ще преживееш.
Потърси специалист, за да се справиш бързо с проблема и по-безболезнено за теб самата. Забрави предразсъдъците, че ако пише хапчета си луда и други подобни.
Виж целия пост
# 11
Присъединявам се към другите, че ти трябва специализирана помощ.
Като начало виж http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=1
Виж целия пост
# 12
Сега изслушай и мен.Аз по професия съм детска учителка и имам завършена детска психология,затова ти го казвам не само от опит ,а и от педагогическа гледна точка.Децата между 2-3 г са склонни да те докарат до това състояние и е напълно нормално.В тази си възраст те започват да се осъзнават като самостоятелни личностои и като всеки разумен човек започват да си създават правила.Ти си т6ази върху която стоварват нервноста  си и изблиците си защото те приемат като равна.Този етап минава когато се оталожат нещата и се създадът правила на поведение.Когато бях бременна с 2 рото си дете,дащеря ми беше в тази кошмарна за майките възраст2-2,6г.Побъркваше ме и на мен ми идваше да я хвъ6рля през терасата ,а беше ужасно добро и тихо бебе.Когато стана на 3-3,6 всичко премина всякаш от самосебе си.Бъди нежна с детето,не му отвръщай с ъс сила или нерви-този етап просто трябва да се премине за да изгради то свооята малка личност,по късно ще му помогне в игрите с децата в ДГ.Нищо ти няма на теб,просто трябва да преминеш през това.Ако можеш само изпрати детето за малко при някоя баба  и опитай да си починеш и да се отпуснеш. Hug
Виж целия пост
# 13
pro77 благодаря ти мисля че си права но ще поговоря и със психолог все пак.  bouquet
Виж целия пост
# 14
Не, Про77 не си права... точно това е реакцията на хората обикновенно!!!Ако тя Е способна да бъде нежна и търпелива с детето, няма да има тревожни и натрапчиви мисли. Завършената психология  и което вероятно си чела, доста драматично се разминават с практиката. Можеш да си напълно сигурна, че знам какво казвам.
Не е  обичайно майката  да си представя как ще нарани детето си, независимо колко тежка е възрастта на детето или неговия храктер. Точно в този случай подобни съвети могат да доведат нещата напълно извън контрол, надявам се като ги даваш,  да съзнаваш,че всъщност би могла и да допринесеш за това.
Момичето се нужда е от консултация със специалист и всякакви "нищо ти няма" и "ще ти мине", само ще я доведат до полжение,в  което ще бъде още по трудно да й се помогне. А в случай, когато става въпрос за крещяща нужда от писхологическа или терапевтична намеса ги намирам за леко безотговорни.  Следвам един принцип в нета и той е "ако не помагаш- не вреди!"....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия