Почивай в мир мое малко Криси!

На 02.06.2007г след четиримесечни страдания, множество операции и борба за живот, Господ прибра при себе си изстрадалата невинна душичка на мъничкото ми нежно детенце, просто го спаси от това незаслужено, жестоко съществуване. Четири месеца нито за миг не загубих вяра, че ще се оправи и непрекъснато отправях горещи молби към Господ, да избави малкото ми Криси от страданието му.... и Той го направи.... Не че съм се молела да го прибере при себе си.... Вярвам, че е за добро, че няма да страда повече..... Мъничето ми се роди с аномалия, правиха му доста операции още с раждането, но дори да се беше стабилизирал, след време като поотрасне щеше да се чувства по-различен от другите дечица, страданието му щеше да е още по жестоко.... и знам, че Господ се погрижи както за него така и за нас с татито. Невъобразимо мъчно ми е за момченцето ми, измъчва ме спомена за моментите в които притисках в себе си крехкото му телце, чувствах топлинката му, аромата на моето бебче, невинните детски очички, които ме следяха с любопитство..... а онези първи съзнателни усмивки, които бяха само за мен.... как намираше силички създанийце мое да се усмихваш, въпреки болката която изпитваше, как? Сега знам, че няма по силно същество от теб, малко мое Криси.
Сега живея с мисълта, че Господ го прибра при себе си, за да го излекува и да ни ги върне здравичък. Мечтая да се върне същата душичка в същото телце, за да бъдем отново тримата заедно и много, много щастливи... Искам душичката му отново да се прероди, да се върне при нас, нямам търпение отново да съм бременна, но трябва да чакам, защото родих секцио и не било препоръчително да бързам, но как да чакам още, не издържаааам без бебчето ми, до кога да чакам, още колко, на кого да вярвам, толкова противоречиви лекарски мнения събрах....

Почивай в мир мое слънчево зайче.... ние отново ще бъдем заедно......