Не знам дали си спомняте за моята история. Накратко, преди няколко месеца бях зарязана заради родителска намеса след дългогодишна връзка. Ужасно съм ви благодарна за хубавите думи и приятелското рамо, което получих от вас в онзи труден момент.
В момента съм се съсредоточила в работата, засега се справям с къщата, разходи, т.н., опитвам се да лавирам на всички фронтове сама. Кризите са по/малко, гледам да ограничавам контактите си с него, макар че постоянно ми е в главата, тъпо...Не че искам да се връща в живота ми, просто ме е яд и постоянно се ядосвам, че толкова време само ме баламосва да правя компромиси в името на общото бъдеще.
Иначе той се промени, прави всичко онова, което мен винаги ме е дразнило, сякаш напук. Винаги е много щастлив, много разговорлив, всичко му е перфектно, прекрасно, изобщо сякаш без мен се е оттървал от най/голямото зло в живота си. На хората казва, че много страдал, много трудно го преживявал. Загубих се из историте му вече. Колкото повече се опитвам да нямаме нищо общо заедно, толкова той се дърпа. Напр. откак си е тръгнал от квартирата се опитвам да го накарам да ми прехвърли сметката за тока и досега се дърпа и се прави на луд. Следователно аз трябва да му се обадя, за да му кажа, че е дошла слетката и да следя да я плати и това отгоре после трябва да му внеса парите. От цялата ситуация излиза, че аз го притеснявам, а всъщност не желае да прехвъли сметката на мое име. И всякакви такива абсурдни ситуации. Предполагам, че това също е период и ще мине.
Това което ме притеснява, мили момичета, е че така съм се затворила в черупката си, че не контактувам с почти никого. С колегите си в работата се разбирам добре, но те са доста по/възрасти от мен, вълнуват се от друг тип теми и нямаме контакт извън работно време. Познати имам доста, но приятели почти никакви, в последно време няма с кого дори две приказки да си кажа (не включвам празни разговори от сорта какво е времето и кой какво ял...). Опитах се да изляза да се запозная с нови хора, но беше едно ... фалшиво. Не искам да изпадам в депресии, стига вече. Посъветвахте ме да създам свой живот, своя среда, но удрям на камък. Не искам да оставам цял живот сама. Защо така се самоизолирам?
Простете за дългия постинг, ще се радвам на вашите мнения, размисли, съвети.