Ако някой ден ви се наложи да "играете ролята "на мащеха,и вие ли ще се държите като тази на Пепеляшка?Дали една майка може истински да обикне "чуждото" дете или до колко то е чуждо щом сме решили да споделяме живота си с неговия татко?
Виж целия пост
Жената -мащеха
- Публикувана: 30 юли 2007, 09:27 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2007, 23:39 ч.
# 1
30 юли 2007, 09:39 ч.
Истински да го обикне не е невъзможно, но предполагам е трудно.
Обаче може истински да го приеме.
Виж целия пост
Обаче може истински да го приеме.
# 2
30 юли 2007, 11:41 ч.
Не знам колко може да е трудно да се обича едно детенце, пък било то и чуждо. Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми 
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
Виж целия пост
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
# 3
30 юли 2007, 11:46 ч.
Aми зависи от жената. Двете деца на приятеля ми са големи. Комуникирам си с тях, налагало се е да им помагам с някой компютърен проблем (баща им не работи на компютър). Но никога не бих могла да живея с тях или понякакъв начин да допусна да им бъда мащеха. Те са отделно семейство и не искам да са близо до нас. Виждаме се, но дъщеря ми няма брат и сестра, защото аз съм родила едно дете. Това е положението.
Виж целия пост
# 4
30 юли 2007, 11:59 ч.
всеки има право на лично мнение,което не означава че с него трябва да са съгласни и останалите.Аз много обичам деца,но може би не бих обичала друго както обичам моето си
Виж целия пост
# 5
30 юли 2007, 14:27 ч.
Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
Виж целия пост
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
# 6
30 юли 2007, 14:36 ч.
Ами въпроса не е дали го обичаш , а дали си готова да му бъдеш мащеха, т.е. да си някакъв еквивалент на майка. Аз лично не мога. Много често харесвам някое детенце, но чак да го заобичам? Не, не става. Пак казвам - въпрос на характер.
Виж целия пост
Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
# 7
30 юли 2007, 14:45 ч.
Ами въпроса не е дали го обичаш , а дали си готова да му бъдеш мащеха, т.е. да си някакъв еквивалент на майка. Аз лично не мога. Много често харесвам някое детенце, но чак да го заобичам? Не, не става. Пак казвам - въпрос на характер.
За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Виж целия пост
Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
# 8
30 юли 2007, 15:02 ч.
А колко често е при вас детето?
Има прилики, ама има и доста съществени разлики.
Виж целия пост
Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми , но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо! За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
# 9
30 юли 2007, 16:22 ч.
А колко често е при вас детето?
Има прилики, ама има и доста съществени разлики.
Има и разлики в мненията, в зависимост от това дали вече си станала майка (темата е за майки;)) или още не си развила майчински инстинкти и чувства...
Виж целия пост
Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми , но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо! За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Има и разлики в мненията, в зависимост от това дали вече си станала майка (темата е за майки;)) или още не си развила майчински инстинкти и чувства...
# 10
30 юли 2007, 17:18 ч.
Пантер, почти всяка седмица детето е при нас - от петък вечер до понеделник за градинката, а понякога и повече дни. Когато ходим някъде извън София винаги гледаме да го вземем с нас, за да се разнообрази. С баща му сме заедно от 3 години - детенцето беше на 2.5 г когато се запознахме и си израстна с моето присъствие наоколо. Това дете винаги ще има собствено място в нашия дом, независимо, че не живее с нас за постоянно. С майка му нямаме никакви противоречия и поддържаме перфектни отношения. Сега, когато и казахме, че чакаме бебе по-рядко се обажда да я взимаме, за да не ме притеснява и да не ми тежи. Много мило от нейна страна. А колкото до това дали ще бъде сестра на моето дете - естествено, че да, нали имат един и същи татко.
Виж целия пост
# 12
30 юли 2007, 19:55 ч.
Тъпа роля. Или поне тъпа дума. Налага ми се.
Детето е страхотно, прекарваме си супер двете.
Това лято беше (не беше, а си е все още) изцяло при нас и то повече с мен, защото не работя сега. Бившата не мога да я обикна, изпитвам некотролируем яд към нея, но това какво общо има с детИТУ. Да, мразя я!
Ако един ден имаме деца дъщеря му ще е сестра на нашето дете и аз много ще държа на това.
Виж целия пост
Детето е страхотно, прекарваме си супер двете.
Това лято беше (не беше, а си е все още) изцяло при нас и то повече с мен, защото не работя сега. Бившата не мога да я обикна, изпитвам некотролируем яд към нея, но това какво общо има с детИТУ. Да, мразя я!
Ако един ден имаме деца дъщеря му ще е сестра на нашето дете и аз много ще държа на това.
# 13
30 юли 2007, 20:03 ч.
Бих приела всяко дете, което има нужда от обич и грижа. Децата не бива да страдат заради родителите си.
А и на Пепеляшка майка и е умряла. Нима може да се остави дете без майчина ласка?
Брей, че сладникаво го написах
Виж целия пост
А и на Пепеляшка майка и е умряла. Нима може да се остави дете без майчина ласка?
Брей, че сладникаво го написах
# 14
30 юли 2007, 20:06 ч.
Да бе, ма на Пепеляшка мащехата и толкова я е обичала, че няма накъде и сестрите и и те, викали и Пепеляно...
А ако на детето майка му е починала (да не дава Господ) или заминала далеч и го зарязала с баща му, който ви е нещо като съпруг, ще обичате ли повече детето като знаете, че си няма никой друг освен вас в ролята на майка?! А?
Виж целия пост
А ако на детето майка му е починала (да не дава Господ) или заминала далеч и го зарязала с баща му, който ви е нещо като съпруг, ще обичате ли повече детето като знаете, че си няма никой друг освен вас в ролята на майка?! А?
Препоръчани теми