Момичета искам да споделя с вас нещо, което много ми тежи. Но за да е ясно всичко ще започна по-отдалеч.
Израсла съм в семейство, в което винаги са ме учили на самостоятелност, постигане и отстояване на желанията и целите си. Имам брат и мога да твърдя, че доста успешно сме се справяли и двамата с трудностите, които сме срещали. Родителите ни взимат отношение да изкажат мнение и преценка, но никога не са се налагали. Съветите им са по-скоро ориентировъчни, на база личен опит. Но пък всички знаем, че човек се учи от грешките си.
С мъжът ми сме заедно вече 9 год.(от първата ни среща до днес). В семейството им те са 4 деца- 3-ма братя, от които той е най-малкия и 1-на сестра, най-малка от всички. С цел избягване на всякакви спорове и разправии, той често е премълчавал и не е споделял със семейството си. Когато го попитах защо е така той ми отговори:"Защото те обичат винаги да се налагат!". Първите три години от съвмесния ни живот бяхме в апартамента на родителите му. Той е голям, но за мен беше като в дядовата ръкавичка. Мъжът ми не иска да живеем при нашите, макар че те с в къща. Разбирам го и не го насилвам. По цял ден бяхме на работа и се прибирахме само вечер. Искш да се изкъпеш-няма топла вода, искаш да переш-терасите и пералнята пълни с пране. За тези 3 год. успяхме да си купим само спалнята. Повечето ми дрехи си бяха у нас. Никой не позволи да освободим място поне за един гардероб. Много обичам мъжа си и затова стоях там. Отслабнах много и разбих нервите си, но само аз съм си виновна за това. С много убеждавания мъжа ми се съгласи да живеем под наем. Намерихме етаж и случихме на страхотни хазяи. Обзаведохме се, всичко си дойде на мястото и скоро мъжа ми призна, че съм била права и се чувства много добре. През цялото това време сами сме се справяли с всичко. Решихе да си родим дете. След един спонтанен аборт, много страх и сълзи миналата година се роди синът ни. Естествено веднага всички се опитаха да наложат пак контрол, и да се зачетат мненията и желанията им, но ние не позволихме на никого. Решихме, че ние двамата единствени ще взимаме решения за нашето дете. Стана им криво и всеки път когато отивахме при тях бяхме като на фейс-контрол. Трудно ни беше, но смея да твърдя, че досега се справяме добре.
И сега-черешката на тортата. Решихме на Великден да кръстим сина си. Тогава мъжа ми има курбан и искахме да съчетаем нещата, но по независещи от нас причини, не успяхме. Избрахме друг голям християнски празник- Гергьовден. Поради физически, психически и финансови причини(изплащаме наем и заем) решихме да направим кръщене само с кръстниците. Говорих с нашите и те нямаха нищо прротив. Мъжът ми не каза на техните, не му се искаше да се разправя и да спори, защото те си мислят, че винаги са в правото си да искат. И така мина кръщенето.
Снощи бяхме на рожден ден на дъщеричката на сестра му и там тя го попитала дали сме кръстили малкия, а той казал-да. На мен нищо не ми спомена. Прибрахме се, изкъпахме детето, приспахме го и се приготвяхме да си лягаме. Към 23.30 часа и двамата получихме по един смс ( малко по-късно аз получих и втори) от единия му брат, че щом сме си кръстили детето без тях повече да не му звъним и да не го търсим. Останах потресена. Мъжът ми каза да не им се ядосвам. Заради него не предприех нищо, но ми стана мнооооооооооооооооого гадно. Уплаших се да не ми спре млякото и си налагах да се успокоя, но не успявах. Заспах много трудно след часове. НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА КАК МОГАТ ДА ИМАТ ТАКИВА ПРЕТЕНЦИИ! Да кажа само, че ние така и не разбрахме кога беше кръстена племенницата, както и много други неща. Те всички живеят заедно в апартамента, братята му още на са женени, а на сестра им мъжа е в чужбина(то и него не го признават за нищо), та и тя е там с дъщеря си. Но това си е техния живот и ние не им се месим, а и никога не сме го правили.
Ох, момичета, стана много дълго, дано имате търпение да го прочетете и да ме посъветвате как да постъпя. Мъжът ми каза, че няма намерение да се занимава, и че те ще го потърсят първи, защото когато трябва да се свърши нещо винаги опират до него, но на мен ми е ужасно гадно
Та ето това е, излях си мъката
Виж целия пост
Израсла съм в семейство, в което винаги са ме учили на самостоятелност, постигане и отстояване на желанията и целите си. Имам брат и мога да твърдя, че доста успешно сме се справяли и двамата с трудностите, които сме срещали. Родителите ни взимат отношение да изкажат мнение и преценка, но никога не са се налагали. Съветите им са по-скоро ориентировъчни, на база личен опит. Но пък всички знаем, че човек се учи от грешките си.
С мъжът ми сме заедно вече 9 год.(от първата ни среща до днес). В семейството им те са 4 деца- 3-ма братя, от които той е най-малкия и 1-на сестра, най-малка от всички. С цел избягване на всякакви спорове и разправии, той често е премълчавал и не е споделял със семейството си. Когато го попитах защо е така той ми отговори:"Защото те обичат винаги да се налагат!". Първите три години от съвмесния ни живот бяхме в апартамента на родителите му. Той е голям, но за мен беше като в дядовата ръкавичка. Мъжът ми не иска да живеем при нашите, макар че те с в къща. Разбирам го и не го насилвам. По цял ден бяхме на работа и се прибирахме само вечер. Искш да се изкъпеш-няма топла вода, искаш да переш-терасите и пералнята пълни с пране. За тези 3 год. успяхме да си купим само спалнята. Повечето ми дрехи си бяха у нас. Никой не позволи да освободим място поне за един гардероб. Много обичам мъжа си и затова стоях там. Отслабнах много и разбих нервите си, но само аз съм си виновна за това. С много убеждавания мъжа ми се съгласи да живеем под наем. Намерихме етаж и случихме на страхотни хазяи. Обзаведохме се, всичко си дойде на мястото и скоро мъжа ми призна, че съм била права и се чувства много добре. През цялото това време сами сме се справяли с всичко. Решихе да си родим дете. След един спонтанен аборт, много страх и сълзи миналата година се роди синът ни. Естествено веднага всички се опитаха да наложат пак контрол, и да се зачетат мненията и желанията им, но ние не позволихме на никого. Решихме, че ние двамата единствени ще взимаме решения за нашето дете. Стана им криво и всеки път когато отивахме при тях бяхме като на фейс-контрол. Трудно ни беше, но смея да твърдя, че досега се справяме добре.
И сега-черешката на тортата. Решихме на Великден да кръстим сина си. Тогава мъжа ми има курбан и искахме да съчетаем нещата, но по независещи от нас причини, не успяхме. Избрахме друг голям християнски празник- Гергьовден. Поради физически, психически и финансови причини(изплащаме наем и заем) решихме да направим кръщене само с кръстниците. Говорих с нашите и те нямаха нищо прротив. Мъжът ми не каза на техните, не му се искаше да се разправя и да спори, защото те си мислят, че винаги са в правото си да искат. И така мина кръщенето.
Снощи бяхме на рожден ден на дъщеричката на сестра му и там тя го попитала дали сме кръстили малкия, а той казал-да. На мен нищо не ми спомена. Прибрахме се, изкъпахме детето, приспахме го и се приготвяхме да си лягаме. Към 23.30 часа и двамата получихме по един смс ( малко по-късно аз получих и втори) от единия му брат, че щом сме си кръстили детето без тях повече да не му звъним и да не го търсим. Останах потресена. Мъжът ми каза да не им се ядосвам. Заради него не предприех нищо, но ми стана мнооооооооооооооооого гадно. Уплаших се да не ми спре млякото и си налагах да се успокоя, но не успявах. Заспах много трудно след часове. НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА КАК МОГАТ ДА ИМАТ ТАКИВА ПРЕТЕНЦИИ! Да кажа само, че ние така и не разбрахме кога беше кръстена племенницата, както и много други неща. Те всички живеят заедно в апартамента, братята му още на са женени, а на сестра им мъжа е в чужбина(то и него не го признават за нищо), та и тя е там с дъщеря си. Но това си е техния живот и ние не им се месим, а и никога не сме го правили.
Ох, момичета, стана много дълго, дано имате търпение да го прочетете и да ме посъветвате как да постъпя. Мъжът ми каза, че няма намерение да се занимава, и че те ще го потърсят първи, защото когато трябва да се свърши нещо винаги опират до него, но на мен ми е ужасно гадно
Та ето това е, излях си мъката 
Ауу много мразя такива неща! Успокой се и не се нерви излишно твоето дете и съпругът ти имат нужда от теб! А и всичко се връща на този свят! 
ле-ле ти за такива ли глупости се косиш? След като със съпруга ти сте заедно и след като си имате едно сладко съкровище, тогава нищо да не те притеснява. 
някои са се сещали, други пък хич ги няма и така 
" Пък после да дойдат да ми кажат нещо...