Понеже съм на границата на поболяването от безсъние (за пореден път) започнахме един път в седмицата да правим така: баща и спи с нея на спалнята, аз спя в кухнята, ако се събуди и не може да я успокои с гушкане - отивам да я накърмя и пак си отивам в кухнята. Първите един-два пъти ставах да я кърмя по два пъти (в сравнение с доста повече когато спя аз с нея!), снощи се наложи само веднъж. Спа до осем часа, а с мен в 6 и половина вече пее и се въргаля в леглото и ми се катери по главата... С две думи, ако е с татко си, спи дълбоко и не се сеща много за цица (въпреки зъбите), а с мен се буди редовно, иска да суче и заспива после вкопчена в ръката или врата ми, и по цяла нощ пъшка и се върти.
Та сериозно се замислям по въпроса - дали не се буди нощем да суче по навик? Близост с мен ли търси - тогава защо не плаче за мен като спя отатък, а и по цял ден сме заедно, гушкаме се, кърмим се на поискване? Дали да не се опитам да откажем нощните кърмения? Но как да подходя? Да я аставя с тати няколко нощи, или да се отделим друга стая? И дали изобщо е добра идея, защото след два месеца тръгвам на работа, а тя - на ясла... Но пък ако отложа за тогава, сигурно ще е още по-неспокойна и ще ме търси повече.
Абе сложна история... Не искам да я отбивам, но нощните кърмения ми идват в повече. Кърмя я на спалнята до мен но така и не се научих да дремя докато суче, а и тя ме изследва и ръчка с ръце, щипе, как да заспиш