Помните ли "Нотинг хил"? Джулия Робъртс и Хю Грант намериха пейка в парка, на която имаше надпис. Беше нещо от сорта(импровизирам по спомени) "На Джейн, която обичаше да седи тук. От Джон, който винаги беше до нея" 
Помня, че този момент от филма, така ми се беше набил в главата, ужасно ме трогна...после разбрах,че това е бизнес в Англия(а може би и на други места) -да поставиш пейка с надпис за спомен на любимият ти, когато вече го няма. Дали на гробището или на негово любимо място...От една страна думичката бизнес сякаш някак ми опорочава идеята, от друга страна е много носталгично и мило след като си отидеш тези, които те обичат да седнат на пейка на любимото ти място, да могат да си спомнят..Или просто надделява животинското желание да маркираш територия - един вид "тук беше нашето място, когато бяхме двама"..Най-общо казано да оставяш следи, за да пазиш спомена жив. Аз ли съм в дупка и се умилявам от лиготии или наистина има романтика в това?
П.П. Нещо съм се смахнала, утре ще ми мине...
Виж целия пост
Помня, че този момент от филма, така ми се беше набил в главата, ужасно ме трогна...после разбрах,че това е бизнес в Англия(а може би и на други места) -да поставиш пейка с надпис за спомен на любимият ти, когато вече го няма. Дали на гробището или на негово любимо място...От една страна думичката бизнес сякаш някак ми опорочава идеята, от друга страна е много носталгично и мило след като си отидеш тези, които те обичат да седнат на пейка на любимото ти място, да могат да си спомнят..Или просто надделява животинското желание да маркираш територия - един вид "тук беше нашето място, когато бяхме двама"..Най-общо казано да оставяш следи, за да пазиш спомена жив. Аз ли съм в дупка и се умилявам от лиготии или наистина има романтика в това?П.П. Нещо съм се смахнала, утре ще ми мине...
, сутрин излизам пред вилата ни и слушам единственият звук който се чува - жуженето на пчели 
)