Мами, спомняте ли си все едно е било вчера всичко,което е свързано с раждането на детето(децата) ви? Едва ли не минута по минута????Какво правихте в деня,в който родихте, как ви мина първият ден, след като бяхте родили?
Аз винаги неволно около датите на рожденните дни на децата се сещам какво е било преди .... години. Всичко си спомням от деня предхождащ раждането и деня на самото раждане, дори с най-малки подробности......Преди време се чудех майка ми как разказваше за определени събития на нашето детство - на мен и брат ми....Ама толкова реално, все едно е било вчера! И се учудвах! Да имам слонска памет - нямам я, но е факт как си спомням думи казани преди толкова време.....И е интересно,че колкото повече стават години, толкова по-скъпи стават спомените и все по-малко помня лошото(напр. като отношение на персонала в болницата, болките и пр.) и все повече и повече само доброто ми е в главата.
Как е при вас? Но нека да са минали поне 2-3 години от вашите раждания,ако обичате моля!
Преди 11г. когато родих големият и когато ми съобщиха,че общо взето съм готова за раждане - се разплаках.......Беше ме е страх, вървях нервно из стаята,а мама,която бе за задържане от първият месец на бременността си и изкарала цялата в болницата, ми се учуди на акъла как така не искам да раждам......Имаше още две мами в стаята за задържане, бяха във 2-я и 3-я месец и ме гледаха с ей такива очи като разправях,че искам да се връщам в къщи и не ща да раждам.....
Преди 8 години с дъщерята раждах с циганка......Бе напълно неграмотна, докторите на смяна се хванаха на бас пред нас коя ще роди по-рано - аз или тя. Бих я с 1 минута и после моя доктор си подаде ръката на другия доктор за да я целуне в знак,че неговите ръце по-рано са поели живот.....Беше ми студено в предродилна, за последно си погледнах часовника и той показваше 20,11ч. и след това събитията се завъртяха прекалено бързо за да го гледам и го оставих под възглавницата......После помолих санитарката да ми го донесе от там .....През деня около 12,30 изпуших за мой срам последната цигара преди да родя, гледах ТВ, имаше научнопопулярни филмчета за различни професии и него ден бе за акушерката...все едно знаеха какво да пуснат по ТВ в този ден.
От последното - не бе кой знае колко отдавна - си спомням и по малко от лошото, последната консултация, пиенето на кафе пред болницата, изкачването на стълбите към родилното......
Спомням си всяко слагане на система и при трите раждания, как те пък не искаха да тръгват, как апарата за кръвно налягане се развали точно като ми мериха на мен кръвното...Направо се учудвам какви малки подробности се сещам......Е, това ме учудва...Всичко е пред мен като на лента, с подробности, думи, хора, ситуации, обстановка....
И при вас ли е така?