Консултация с психолог

  • 106 135
  • 611
Здравейте,
искрено се радвам, че вашият форум така бързо се разви и го има в нет-пространството.  
От четири години работя като психолог, предимно с деца от 0-16 години. Ако имате потребност и въпроси, на които нямте отговор, бих могла да кажа мнението си. Надявам се да успея да мотивирам и колегите от екипа ни да подкрепят тази идея.
Виж целия пост
# 1
Здравей Нади,
Благодаря, че откликна на идеята за консултации в нашия Форум.
Само искам да поясня, че това е новата тема за консултация. Ще я кача и нея горе за да се вижда, но по- нататък ще остане само една тема с линкове към консултациите. Вече може да задавате въпросите си тук. С Нади ще се уточним кога ще е живата консултация- предполагам след около седмица.
Виж целия пост
# 2
Ето и моят първи въпрос.
Синът ми е доста жизнено дете- меко казано. На три године е. Говори добре и съм склонна да мисля че и ме разбира достатъчно добре. Въпросът ми е:
Понякога изпадам в невъзможност да му обясня нещо-той си е намислил нещо и изобщо не ме чува какво му говоря. Пример:
Кисел е и му се спи, но решава че иска да пишка- добре, иска да пие вода - добре, иска да яде препечена филия с масло и пр. и пр.-в 11 вечерта, това ми идва в повече и му отказвам. Уточнявам не е гладен, но е решил че след като сме си легнали всички на него му се яде. След отказа ми започва едно сърцераздирателно реване- сълзи и сополи:) и изключва. Аз му обяснявам спокойно,че е късно и че вече сме си легнали. Той ми да-ка насреща и след като аз приключа с обясненията ревът продължава все едно нищо не съм казала. Бебето спи. Какво да направя- да му дам ли да яде, за да не събуди с плача си бебето или да си отстоявам първоначалната позиция- в такива моменти изпадам в шах. Примерът е хипотетичен, защото това се е случвало един или два пъти. Но самата ситуация в която аз не мога да реша как да реагирам,( да му угодя- защото в края на краищата не иска нещо невъзможно или да си защитя първоначалната позиция- отказ за който имам основателна причина) ми се случва постоянно. Това на характерът му ли се дължи? Дали отказът - налагането на моето мнение  няма да му пречупи неговото Аз,  а дали няма да го разглезя, ако прекрачвам първоначалното си становище в името на това да не се натъжи или да не реве- защото забелязвам че доста умело използва рева със сълзи- негов специалитет?

Дъщеря ми е на осем месеца. Малка е разбира се, но преди време моя близка ми беше казала за сина ми, когато беше на нейна възраст да не му казвам НЕ за да не растяло детето подтиснато? Аз бях на мнение,че трябва все пак да има някакви граници. Не смятам синът за подтиснат-той е изключително общителен- Мая Стоицева го познава. Но все пак си мисля за това.
Момиченцата и момченцата са с различна психика така че и подхода към тях трябва да е различен. Как да подтикна децата си, да ги стимулирам да покажат най - доброто от себе си.

Стана много дълго. А дори не съм сигурна че въпросът е за психолог Laughing
Това е за сега, имам и други въпроси, но като ги формулирам ще ги пусна в друг постинг.
Виж целия пост
# 3
Включвам се отново провокирана от една тема в Клюкарника. Темата за бойловърите. Как да подготвим децата си така, че да не ставт жертви на насилници и наркоплосьори? Как да им обясним опастностите без да ги правим параноици? Ужасявам се от безпомощността си. Мисля че  е важно да се говори с децата и да знаят за тези опасности, но как?
Виж целия пост
# 4
Здравейте!
Синът ми е на 1 година и 9 месеца. От известно време (около месец) е станал болезнено привързан към мен. Не мога даже в тоалетната да отида без него. Пищи даже от баща си и не иска да остава с него. Непрекъснато ме дърпа да ходя с него навсякъде. Ако някой му каже "Кажи чао на мама", започва да се дърпа и се лепва за мен, а ако го оставя или изпада в истерия или хлипа неутешимо дъбго време.
Другото което ме притеснява е, че е адски неконтактен с деца. Когато отидем на площадката виси около мен и се дърпа, ако се опитам да го заведа при децата пък камо ли да остане без мен при тях.
Това типично поведение за тази възраст е или не?
Какво мога да направя, за да се отпусне и да преодолее това си поведение или поне по-бързо да го израстне.
Благодаря!
Виж целия пост
# 5
Здравейте
Много се радвам че ще има и консултации от психолог
Моята дъщеря е с доказан синдром на хиперактивност и дефицит на внимание.
Какво можете повече да разкажете на майките за този синдром, защото в България трудно се диагностицира или се подминава.
Аз писах тема с преводи от немски сайт. Ние живеем в Германия и от тамошен специалист беше направена диагнозата.
Би била полезна и вашата гледна точка
Виж целия пост
# 6
Здравея Нади ,
аз също приветствам отзивчивоста ти , както и тази на другите специалисти включили се във форума ни.

Моят въпрос е следния.
От няколко години...поне четери, дъщеря ми нощно време много често се буди с ужасни писаци,конвулсии и рев. Доста често става и си води разговори .
Всичко това отминава за минута , две но много ме сряска. Особенно рева и треперенето и.
Имаш ли идея на какво може да се дължи това и как трябва да го преободоляваме? Мислиш ли, че трябва да я заведем на психолог?

Само да спомена, че тези и прояви започнаха след операциите и.
Виж целия пост
# 7
Здравейте,
за съжаление в момента нямам възможност да отговоря на въпросите ви, времето ми стигна само да посетя форума и да разгледам как върви темата. Надявам се до два-три дни да успея да се опитам да отговоря на повечето от въпросите ви. Имам малко притеснения, от ефективността на този тип консултиране, тъй като нямам пряка връзка с вас, липсва важна информация около заявката ви за проблем и т.н., но мисля, че с повечко усилия ще се справим и надявам се съмвместно да подреждаме частите на пъзела. Довиждане за сега и до скоро.
Виж целия пост
# 8
Дъщеря ми е на 2г 10м.Има ДЦП и аутистично поведение.Когато се опитвам нещо да обясня или накарам да направи - все едно че говоря на стената.А съм убедена че разбира голяма част от това,което казвам.Въпросът ми е по какъв начин протича терапията с такива деца и какво да е поведението на родителите?
Виж целия пост
# 9
Здравейте Нади,
Дъщеря ми е на 11 години, но все още не мога да я накарам да спи сама в стая. Съгласна е до спи с брат си, който е на  3 месеца, но не и сама. Страхувала се, че ще излезем, докато спи, а това никога не се е случвало в действителност. Имам чувството, че си измисля разни глуповати причини и не ми казва истината. Доста съм притеснена
Виж целия пост
# 10
Цитат на: dani_2
Имам дете на 4 години
Интересуваме нещо повече за псхологичското развитие на децата в тази възраст
Виж целия пост
# 11
Здравей Нади.Възхищавам ти се че се нагърбваш с тежката задача да даваш консултации на майките,защото всяка майка има безброй въпроси,които я безпокоят около нейното дете,а както ти каза-така от дистанция е трудно да се прецени какво е състоянието на детето и положението на майката.
 Ние българите още не сме свикнали и проумяли,колко е полезна срещата и разговора с психолог,професионалист.При проблем,най-често търсим съвет от приятел или роднина,което не винаги е най-добрия избор.
 Съжалявам,че ти си в София,а аз в Бургас-бих искала лична среща с теб.
 Моят син е на 3г и 6мес-много будно,умно,хитро и преливащо от енергия дете.Дори и когато спи не мирува Grinning .Проговори рано за възрастта си,а за това се сега вече разбира всичко,няма съмнение.
 Единият от проблемите, които срещам с него е, че е много злопаметен.Само веднъж да се случи,някое дете да го бутне или удари....край - когато и където да го срещне,той му налита на бой.Имам една съседка с малко куче пинчер.Преди 1г малкия без да види,настъпа пинчера по крачето и кучето посегна да го ухапе или поне да го сплаши,малкия го ритна,но собственичката на кучето видя само ритането и започна да се кара и да дърпа за якенцето малкия. Ей как го е запомнил,само да го мерне кучето че е вън,дори и да е далече,малкия тича да го стигне,за да го ритнел.А свекар ми и свекарвами имат 2 кучета-свикнал е с тях.Детето много обича кучетата,не се плаши изобщо и винаги ходи да ги гали (което пък плаши мен).
 Не мога да го накарам да зарбере,че дори и да се е случило веднъж,това не означава,че винаги трябва да рита само и точно това куче. Както и с децата е така.Това че преди време еди коеси дете го е ударило,не означава ,че винаги като се срещтнат трябва да се карат и бият.
 Синът ми не е побойник,но срещне ли деца и хора,които веднъж са му причинили нещо лошо,понякога даже и не успявам да го удържа-първи напада. А той расте едро дете,силно и почти винаги надвива връстниците си,което ме плаши.Ще се научи че със сила постига своето и край.....
 Ох,смятах само да те поздравя за инициативата,а колко изписах.
  Ако имаш възможност и време да ми отговориш-ще се радвам да чуя мнението ти,но не бих искала да те притеснявам.
Виж целия пост
# 12
Здравей, Нади,
Благодаря за това, че си се нагърбила с нелеката задача да даваш консултации on-line. Подобно на jenybon по-горе бих искала да се включа с въпрос относно детската агресия (дори не знам това ли е точната дума, но така изглежда отстрани).
Моят син е на 1 год 9 мес, доста будно и неспокойно дете. Като бебе се (5-6 месеца може би) се научи да хапе и скубе. Хапането дойде от само себе си (предполагам от никненето на зъбки и сукането), а за скубането го поощри свекърва ми, която му се радваше като я хване за косата. Аз не се намесих, тъй като не подозирах за дълготрайните последици. Като стана на 1 г 1 мес, бях пробвала всичко, което се сетих срещу скубане/хапане (говорене, убеждаване, показване, че боли, че съм недоволна и прочее). Тогава почнах да го наказвам за 10-20 сек сам в стаята и той се отучи (това горе-долу съвпадна с отбиването му, за хапането може и то да е допринесло).
Като беше на 1 год 5 мес аз влязох в болница да раждам, а той отиде за 3 дни на гости при майка ми. Още на първия ден тя ми се обади по телефона, че отново почнал да скубе..... От тогава нищо не мога да направя по въпроса. Особено откакто започна да проговаря, той обръща всичко на игра (тренира си познаването на думите). Като оскубе някой друг (или себе си - той и себе си обича да скубе и хапе от време на време) - вика "казан" (т.е. наказан), хили се и сам отива в другата стая. Или пък вика "боли" и се смее. Вкъщи скубе най-често сестра си, мен по-рядко (ако съм се заговорила с някой). Бабите също скубе често (когато ги вижда).
Щях да го преглътна с надеждата да го израсте, но гледам, че това поведение и то в разширен вид се пренася по детските площадки: само да види някое детенце (че и родител) наведено (или по-ниско), веднага го хваща за косата (ако е нужно преди това му издърпва шапката) и блъска по-малките дечица. А не е да не общува с деца - откакто е проходил е по 2 часа през зимата и поне по 4 през лятото по детски площадки с други дечица...
Какво мога да направя, за да прекратя това поведение? Какво не трябва да правя? Ако го дам на ясла за половин ден, дали ще има положителен ефект или обратното?
Знам, че стана дълго, но исках да опиша проблема максимално подробно с надежда това да допринесе за решаването. Ако мислиш, че ще има полза, готова съм да направя и лична консултация/-и с теб или колега, който ми препоръчаш (моля те да оставиш някакви координати).
Предварително благодаря!
Виж целия пост
# 13
Здравей.
Този проблем, който имам, вероятно го имат много майки.

Как да се справя с "болките в корема" и "лошо ми е" преди тръгване на училище. Последния път даже сестрата от училището се обади да отидем да си го приберем, защото "има такъв грип". 1 час след това вече риташе топка без какъвто и да е помен от болест.
Проблема не само че не намялава, а става все-поголям.

Освен това го направих и хипохондрик. Вярно че преди години имаше проблем, но сега е здрав. Единствено контролни прегледи трябва да правим.

Ако имаш време, предполагам че много майки имат същите симптоми с корема преди училище,...е, ще се радвам ако ми помогнеш да се спавя.
Виж целия пост
# 14
Здравейте! Случайно попаднах на темата и страшно ме заинтригува. Имам дъщеря на 1г и 5 месеца, която от около месец страшно ме притеснява, когато без никакъв повод ляга на килима и започва целенасочено да удря главата си в земята. Не силно, но не бих го нарекла и лекичко. Не го прави всеки ден, но се случва. По принцип е доста подвижно  и емоционално дете, но поведението и ми се вижда странно. Освен това понякога ако й откажа нещо се хваща за косата и си я дърпа. Не знам аз какво мога да предприема, но въпросът ми е по-скоро необходима ли е консултация с психолог или мога аз самата да направя нещо преди това.
Благодаря ви предварително за мнението!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия