Здравейте майки героини и борбени жени! 
Съжалявам,но не се сдържах. Желанието ми да разкажа за моята самотна майка е непреудолимо,а и смятам...ще помогне поне на някой!
Шест годишен брак и 5-годишен син.Първият й мъж бил в Русия през втората половина на този 6-годишен брак.Тя гледа брат ми сама и това,което я крепи са ежеседмичните писма започващи винаги с "Здравете незаменими мои! Липсвате ми страшно много".
В продължение на 3 години... след стотиците любовни писма пристига поредното гласящо " Здравей Н....! Срещнах друга! С това писмо иди в съда и подай молба за разовд.Благодаря!" ...
След като се оттърсва от болката (5г. по-късно) Среща баща ми - мъж с един развод и 2 деца. Влюбват се,женят се и се раждам аз! Потръгва им в живота.Започват да блъзкат заедно и натръпват известно състояние...но аз раста и виджам как баща ми се държи като ИДИОТ. Не оценява майка ми и я тртира като животно.Единствената причина по,която не се стига до бой е това,че мама е безумно добра,мила и търпелива... и винаги със сълзите си се затваряше сама в спалнята. Последват 2 операции на тумори,които по мнение на лекарите са на нервна почва...Аз така и не усетих любовта на баща ми - единственото,което правеше е да си икрае с мен,като домашния любимец
Най-накрай се рзведоха,от което аз бях безумно щастлива 10-годишна малчуганка! Оставя цялото имущество на баща ми,а тя си тръгва с бракоразводно спорзумение да получава някаква издръжка месечно за да ме гледа...Ужи с това споразумение си избърса дупето! Следват 2години миерия и нищета,но аз бях щастлива,че майка ми е душевно спокойна. Цели 5години не можеше да спи нормално,полуаваше сърцебиене и се стряскаше насън...но на мен не ми каза нищо,не се оплака,не ми обсняваше колко е ЛОШ баща ми - аз сама бях видяла всичко....
После нещата се наредиха! Аз ходех при баща ми сама за да го муфтя за пари
все пак всичко бе останало при него.... а мама постепенно се съвзе.Сега не иска да види мъж в живота си! Дори брат ми (първото и дете) я разочарова неимуверно много 
за което най-много страда. Вече 12години милата ми майчица си има само мен и живее само за мен (не,че не я молих стотици пъти да си намери някой,ама...) Аз обаче съм горда,и се боря да не я разочаровам!
Мили майки героини - искам да ви кажа,че вашите деца няма да се отнесат с неразбиране към вас. С мама сме най-добрите приятелки и връзкатакоято ни свързва е неразрушима.Изобщо не и посволявам да и бъде скучно - постоянно я затрупвам с емоции. тя е безумно щастлива,че чака малката Беборана,а аз съм и обещала да я затрупам с внуци - да не познае самотата! Кандидати хич не и липсват! Да знаете - колкото по-не търсите,толкова по-ще ви търсят Има толкова самотни татковци! Не такива като вашите мъже и моя татко,а такива,които са останали излъгани като вас и майка ми...
и... искам да ви покажа,два мои стиха - един посветен на баща ми (който все пак обичам малко - нали ми е татко) и един посветен на моята мила майчица... друго нямам какво да кажа.Извинявайте за натрапената тема и благодаря на тези,които четат тези редове!
На мойта майчица!
Най ценното в живота ми си ти!
Не можеш да се купиш със пари!
На това му викам дар от Бога,
затова недей със себе си да бъдеш строга!
Не се вини за грешките си дребни,
нито пък за вещи непотребни...
Та нима,майчице грижовна,
можеш за нещо да бъдеш виновна?
Ти,дето щом ме прегърнеш
можеш всички усмивки да върнеш?!
Ти,дето сълзите ми триеш,
а своите собствени криеш?!...
Господ надарил ме е без мяра
с ум,с красота и вяра,
но богатството ми най-голямо
е твоето лице засмяно!
Защото ти когато си щастлива
всичко мъчно в мен умира!
И,ако трябва ще обърна Земята
за да изтрия и в тебе тъгата!
...толкова пъти хващах молива
вперила поглед в страница сива...
Ала любовта ми безмерна,Боже,
да се опише с думи не може!
Незаменима моя мамо,
ще се облегна пак на твойто рамо
и тихо ще ти промълвя...
"НАЙ-ВАЖНА СИ ЗА МЕН В СВЕТА!"...
***
На татко ми....
Нима ръцете ми на вятър са подобни?
Нима очите ми в небосклона са звезди?
Твърдиш, че моите слова са злобни,
но причината си ти все пак, нали?
До болка смъртна ми омръзна
да се унижавам със безсмислени слова.
Да хуля и обиждам аз не ще да дръзна,
та нали все пак си ми баща...
Ала питам що пък за баща
би могъл да бъдеш точно ти?
Щом си татко само на игра,
а залогът в нея са сълзи.
От детството ми ме лиши.
Отне безгрижността младежка.
С бащина загриженост не ме дари,
като че ли бях огромна грешка.
Не мислеше за своита малка дъщеря
и бягаше от детските очи.
Тя питаше защо е все сама,
защо лишена беше от мечти??
Но ти така и не успя да отговориш.
Заряза я да плува във въпроси.
Не можа със нея и веднъж да поговориш
и остави я внимание като гаврош да проси!
Виж целия пост
Съжалявам,но не се сдържах. Желанието ми да разкажа за моята самотна майка е непреудолимо,а и смятам...ще помогне поне на някой!
Шест годишен брак и 5-годишен син.Първият й мъж бил в Русия през втората половина на този 6-годишен брак.Тя гледа брат ми сама и това,което я крепи са ежеседмичните писма започващи винаги с "Здравете незаменими мои! Липсвате ми страшно много".
В продължение на 3 години... след стотиците любовни писма пристига поредното гласящо " Здравей Н....! Срещнах друга! С това писмо иди в съда и подай молба за разовд.Благодаря!" ...
След като се оттърсва от болката (5г. по-късно) Среща баща ми - мъж с един развод и 2 деца. Влюбват се,женят се и се раждам аз! Потръгва им в живота.Започват да блъзкат заедно и натръпват известно състояние...но аз раста и виджам как баща ми се държи като ИДИОТ. Не оценява майка ми и я тртира като животно.Единствената причина по,която не се стига до бой е това,че мама е безумно добра,мила и търпелива... и винаги със сълзите си се затваряше сама в спалнята. Последват 2 операции на тумори,които по мнение на лекарите са на нервна почва...Аз така и не усетих любовта на баща ми - единственото,което правеше е да си икрае с мен,като домашния любимец
Най-накрай се рзведоха,от което аз бях безумно щастлива 10-годишна малчуганка! Оставя цялото имущество на баща ми,а тя си тръгва с бракоразводно спорзумение да получава някаква издръжка месечно за да ме гледа...Ужи с това споразумение си избърса дупето! Следват 2години миерия и нищета,но аз бях щастлива,че майка ми е душевно спокойна. Цели 5години не можеше да спи нормално,полуаваше сърцебиене и се стряскаше насън...но на мен не ми каза нищо,не се оплака,не ми обсняваше колко е ЛОШ баща ми - аз сама бях видяла всичко....После нещата се наредиха! Аз ходех при баща ми сама за да го муфтя за пари
все пак всичко бе останало при него.... а мама постепенно се съвзе.Сега не иска да види мъж в живота си! Дори брат ми (първото и дете) я разочарова неимуверно много за което най-много страда. Вече 12години милата ми майчица си има само мен и живее само за мен (не,че не я молих стотици пъти да си намери някой,ама...) Аз обаче съм горда,и се боря да не я разочаровам! Мили майки героини - искам да ви кажа,че вашите деца няма да се отнесат с неразбиране към вас. С мама сме най-добрите приятелки и връзкатакоято ни свързва е неразрушима.Изобщо не и посволявам да и бъде скучно - постоянно я затрупвам с емоции. тя е безумно щастлива,че чака малката Беборана,а аз съм и обещала да я затрупам с внуци - да не познае самотата! Кандидати хич не и липсват! Да знаете - колкото по-не търсите,толкова по-ще ви търсят
Има толкова самотни татковци! Не такива като вашите мъже и моя татко,а такива,които са останали излъгани като вас и майка ми... и... искам да ви покажа,два мои стиха - един посветен на баща ми (който все пак обичам малко - нали ми е татко) и един посветен на моята мила майчица... друго нямам какво да кажа.Извинявайте за натрапената тема и благодаря на тези,които четат тези редове!
На мойта майчица!
Най ценното в живота ми си ти!
Не можеш да се купиш със пари!
На това му викам дар от Бога,
затова недей със себе си да бъдеш строга!
Не се вини за грешките си дребни,
нито пък за вещи непотребни...
Та нима,майчице грижовна,
можеш за нещо да бъдеш виновна?
Ти,дето щом ме прегърнеш
можеш всички усмивки да върнеш?!
Ти,дето сълзите ми триеш,
а своите собствени криеш?!...
Господ надарил ме е без мяра
с ум,с красота и вяра,
но богатството ми най-голямо
е твоето лице засмяно!
Защото ти когато си щастлива
всичко мъчно в мен умира!
И,ако трябва ще обърна Земята
за да изтрия и в тебе тъгата!
...толкова пъти хващах молива
вперила поглед в страница сива...
Ала любовта ми безмерна,Боже,
да се опише с думи не може!
Незаменима моя мамо,
ще се облегна пак на твойто рамо
и тихо ще ти промълвя...
"НАЙ-ВАЖНА СИ ЗА МЕН В СВЕТА!"...
***
На татко ми....
Нима ръцете ми на вятър са подобни?
Нима очите ми в небосклона са звезди?
Твърдиш, че моите слова са злобни,
но причината си ти все пак, нали?
До болка смъртна ми омръзна
да се унижавам със безсмислени слова.
Да хуля и обиждам аз не ще да дръзна,
та нали все пак си ми баща...
Ала питам що пък за баща
би могъл да бъдеш точно ти?
Щом си татко само на игра,
а залогът в нея са сълзи.
От детството ми ме лиши.
Отне безгрижността младежка.
С бащина загриженост не ме дари,
като че ли бях огромна грешка.
Не мислеше за своита малка дъщеря
и бягаше от детските очи.
Тя питаше защо е все сама,
защо лишена беше от мечти??
Но ти така и не успя да отговориш.
Заряза я да плува във въпроси.
Не можа със нея и веднъж да поговориш
и остави я внимание като гаврош да проси!
Желая много любов на теб и на всички около теб! 
