Бързо ли ви мина епизотомията?

  • 2 103
  • 44
Сега като четох темата за "Колко дни след секцио си вдигахте бебето?" http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=214986.20 наистина се изненадах как майки със секцио масово за 2-3 дена са на крака, разнасят си бебето и после в къщи без проблем се справят с всичко, вкл. домакинство. (да си призная за секциото хич не съм се информирала до сега)
А аз като си спомня при моето нормално раждане всичко до най-последния момент беше много добре, само дето се наложи тази епизотомия от дясната страна, после имах три външни шева. На крака се изправих около 3-4 часа след раждането. Но поне една седмица след това беше мъка, едвам сядах и не издържах много време да кърмя бебето седнала, а пък права да го кърмя се изтощавах. Не искам да плаша някоя бъдеща майка с темата, може просто при мен да е било така, по-силна чувствителност и т.н. Спомена ми за първите 10 дена е изтощение. Бабите помагаха, после след десетия ден дружно с мъжът ми се съгласихме да ограничим всяка помощ, щото те почнаха страшно да се налагат за всичко. И вече се оправях сама. Сексът възстановихме на 30 ден  Embarassed Така че не е толкова трудно възстановяването, но тези първи десет дена направо едвам ги преживях, болеше като сядам, дори и като лежа, отделно някакво безсъние ме мъчеше. Как беше при вас?
Виж целия пост
# 1
Аз лично не съм имала твоите проблеми, наистина в началото сядането беше мъчно, но си слагах възглавница и нямах никакъв проблем, а пък детето си го гледам сама откак се прибрах от болницата.Всичко е индивидуално.
Виж целия пост
# 2
Ами ,10 дни си ме болеше много. Само за къпането идваше свеки  иначе Сашко само спеше и папкаше .
Виж целия пост
# 3
Мен спря да ме боли напълно след 1 месец някъде...Тогава вече можех да сядам нормално,иначе все гледах да посядам настрани.Спомням си,че почти всичко правех права,дори така хранех детето.
Виж целия пост
# 4
Бързо- 4-5 дни.
Изобщо и не забелязах, в сравнение с главоболието от епидуралната упойка.
Виж целия пост
# 5
Мен ме боляха шевчетата основно тези 3 дена които бях в болницата. После вече претръпнах и не ми правеше впечатление, вършех си у дома всичко което ми се налагаше. Свеки ми помагаше само за чистенето на къщата и за готвенето от време на време. Аз имах 2 вътрешни и 3 външни шева. А секса го въстановихме след близо 30-40 дни, при един неуспешен опит по-рано.
Виж целия пост
# 6
но тези първи десет дена направо едвам ги преживях, болеше като сядам, дори и като лежа, отделно някакво безсъние ме мъчеше.
Все едно аз съм писала - много ме боля и при мен беше от дясната страна. А бяха само пет шева. Възстанових се наистина за десет дни, през това време не можех да седя - кърмех легнала и ядях права. В болницата беше мъка с бебето, което беше нон-стоп при мен - като вързоп го влачех по леглото, защото не можех нормално да седна и да го гушна (това в прехвалената Св. София). Нощем оставяха децата на нормално раждалите при тях, а тези на преживелите секцио ги взимаха. И наистина имаше такива след секцио, които изглеждаха по-добре. Сестра ми роди секцио един месец по-рано и се оправи по-бързо. Въпреки че наистина призна, че след упойка болките били адски. Сега от време на време пак ги усещам тия шевове, да опъват и придърпват. А сексът бързо го възстановихме Grinning Е, значи, преживява се.  Mr. GreenПринципно лекари и акушери казват, че епизиотомията винаги може да се избегне, стига плодът да не е много голям, при едно добре направлявано раждане - -не знам защо в днешно време така често я правят и се стига до нея.
Виж целия пост
# 7
И при мен спомена от възстановяването е кошмар. Някъде около две седмици страшно ме боля самия шев, не можех да седя, но по-сстрашното - не можех да ходя до тоалетната. Когато шевовете престанаха да болят, дойдоха хемороидите....и последните ме мъчиха няколко месеца, бяха по-зле и от шевовете....брррр...гадничко беше. Точно заради този период се замислям сега за цезарево..
Виж целия пост
# 8
но тези първи десет дена направо едвам ги преживях, болеше като сядам, дори и като лежа, отделно някакво безсъние ме мъчеше.
Все едно аз съм писала - много ме боля и при мен беше от дясната страна. А бяха само пет шева. Възстанових се наистина за десет дни, през това време не можех да седя - кърмех легнала и ядях права. В болницата беше мъка с бебето, което беше нон-стоп при мен - като вързоп го влачех по леглото, защото не можех нормално да седна и да го гушна (това в прехвалената Св. София). Нощем оставяха децата на нормално раждалите при тях, а тези на преживелите секцио ги взимаха. И наистина имаше такива след секцио, които изглеждаха по-добре. Сестра ми роди секцио един месец по-рано и се оправи по-бързо. Въпреки че наистина призна, че след упойка болките били адски. Сега от време на време пак ги усещам тия шевове, да опъват и придърпват. А сексът бързо го възстановихме Grinning Е, значи, преживява се.  Mr. GreenПринципно лекари и акушери казват, че епизиотомията винаги може да се избегне, стига плодът да не е много голям, при едно добре направлявано раждане - -не знам защо в днешно време така често я правят и се стига до нея.

явно за всеки е индивидуално, просто при нас с теб така е станало, то при мен ужасно заболя и при самия разрез, който направи докторката, може някой нерв да е засегнала, знам ли?
Иначе бебо не искаше да излиза въпреки 20 минути напъни и затова се стигна до това. А пък се роди 3 кг, не е много, но раждането ми беше първо. Иначе в МД бях, от самото начало бебето си беше при мен, и те само му сменяха памперса, и го къпеха. През деня спеше и ядеше, ама вечер и до 2-3 през нощта  #Cussing out
Ще видим за второто раждане след 5-6 месеца как ще са нещата  Grinning

Но всичко се преживява. Мерси на всички за отговорите!
Виж целия пост
# 9
Никак не ми се видя бързо Tired Епизиотомия плюс хемороиди плюс лохии е ужасна комбинация. Поне 2 седмици ме боля и не можех нито да седя, нито да съм права за повече от 5 мин.
Виж целия пост
# 10
Принципно лекари и акушери казват, че епизиотомията винаги може да се избегне, стига плодът да не е много голям, при едно добре направлявано раждане - -не знам защо в днешно време така често я правят и се стига до нея.
[/quote]

Епизиотомиите се правят често сега по същите причини, по които и цезарево се прави по-често. Защото е по-лесно.Наистина съществуват доста акушерски практики, които се прилагат при тазово предлежание, раждане с близнаци, тесен таз и други по-сложни раждания. Но е рисково. По-лесно е да те цепнат, отколкото да се опитат да те израждат с прилагане на специални акушерски хватки и да рискуват да се разкъсаш (разкъсана рана заздравява много по-трудно от рязаната) или да увредят плода. Затова хватките не се прилагат, опитът се губи, постепенно намаляват специалисти, които могат да научат новите акушери практически на тези хватки....и така...порочен кръг. Акушерството е занаят. За да се научи един занаят, трябва много практика. В случая, практиката е върху живи хора, а не грънци, затова понеже съществуват по-лесни и по-малко рискови начини - прибягват до тях, а занаятът и похватите му постепенно се забравят.... Лошото е че до такава степен се страхуват да рискуват, че правят епизиотомии при съвсем нормални раждания, за всеки случай, да не би да тръгне на зле. Не мога да ги виня.
Голямо значение за висок брой епизиотомии оказва и факта, че раждаме все по-късно. Старите тъкани не са така еластични като младите.
Виж целия пост
# 11
явно за всеки е индивидуално, просто при нас с теб така е станало, то при мен ужасно заболя и при самия разрез, който направи докторката, може някой нерв да е засегнала, знам ли?
Иначе бебо не искаше да излиза въпреки 20 минути напъни и затова се стигна до това. А пък се роди 3 кг, не е много, но раждането ми беше първо. Иначе в МД бях, от самото начало бебето си беше при мен, и те само му сменяха памперса, и го къпеха. През деня спеше и ядеше, ама вечер и до 2-3 през нощта  #Cussing out
Ще видим за второто раждане след 5-6 месеца как ще са нещата  Grinning

Но всичко се преживява. Мерси на всички за отговорите!
Виж целия пост
# 12
Около 1 седмица ходех бавно, сядах на една страна и се страхувах да се изкашлям.. Подмивах се през 2-3 часа с отвара от смрадлика и се пръсках с Бивацин, за да зарастне по-бързо раната. Като ми махнаха конците се почувствах значително по-добре.
И мен доста ме тормозеше.
Виж целия пост
# 13
Анджи, не мисли сега как ще е при второто - защото всичко ще мине без епизиотомия Peace Мен не ме боля разреза, защото бях със спинална. После болеше. Всичко, което е написала Nastasja  е напълно вярно - моето бебе беше 3100 г., може би заради упойката се наложи епизиотомия - не знам, не съм специалист и не разбирам. Иначе аз родих на 27.
Виж целия пост
# 14
На мен ми правиха епизотомия и имах 5 външни шева. Първите 2-3 дни сядането ми беше много неудобно, не бих казала, че ме е боляло, но ми пречеше... След около седмица, когато ми махнаха конците, вече не чувствах дори и дискомфорт.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия