Как да постъпя?

  • 3 754
  • 28
Не знам тук ли е мястото да попитам ако не е моля модераторите да ме извинят.На голям кръстопът съм.Предстои операция на баща ми който никак не е стар човечеца.Но................ Доцента каза че операцията е рискова.Без операция ще изкара няколко месеца с операция шанса е до 30%.
 Въпросите са ми:

1. Да му кажем ли как седят нещата?
2. По какъв начин да му го кажем?
3. Да направим ли операцията?

Аз го записах за операция но може по всяко време да се откажем.Ще се прави в клиниката  "Св.. Екатерина"-Чирков.Сърдечна недостатъчност с воден преврит на белите дробове. Praynig
Всеки съвет ми е скъп  bouquet.Нямам много време да го мисля.
Само да кажа че аз съм за операция и да не му казваме.Вече говорих с двама човека те са да знае всичко.Ако не му кажа пък и стане нещо никога няма да си го простя Cry. А той е страхлив и незнам как ще понесе истината ooooh!Ще се гръмна  #Cussing out
Благодаря  Sad
Виж целия пост
# 1
Кажи му. Ти не би искала някой да се разпорежда с живота ти, нали? Е, сигурно и баща ти не иска. Имах същия проблем през декември. Бях се стопила със 7 кг. за две седмици от притеснения. За щастие всичко мина добре. И на вас желая успех!
Виж целия пост
# 2
Направете операцията(задължително - 30 % не са малко) и не му казвайте!

Стискам палци всичко да е наред!
Виж целия пост
# 3
На мен нещо не ми стана ясно.
30% шанс за какво - да живее дълги години или какво?
При неуспешна операция веднага ли умира, или пак ще живее няколко месеца, както ако не се направи операцията?
Виж целия пост
# 4
Вие преценяте за необходимостта от операция. Доктора ви казва всички факти, вие премисляте рисковете и решавате. Нито знаем как стоят нещата, нито сме медицински капацитети, та от форума да решим дали да се оперира баща ти.

Предвид здравословното му състояние и щом казваш, че е страхлив ... аз бих казала, че е по-добре да му поднесете истината много смекчена. Наложителна е операция, няма нищо страшно, тате, лекарите са много добри, ние ще сме тук като се събудиш. По принцип съм против криене на факти от пациента, но ако влезе твърде притеснен и с лоша нагласа в операционната ... едва ли ще е добре за него.

Стискам палци да се оправи човека и да се радвате на още години заедно!
Виж целия пост
# 5
На мен нещо не ми стана ясно.
30% шанс за какво - да живее дълги години или какво?
При неуспешна операция веднага ли умира, или пак ще живее няколко месеца, както ако не се направи операцията?


Веднага ,но ако мине операцията има половин година на възтановяване която ще му е критичната? Sad

До 30% шанс да издържи операцията.
Виж целия пост
# 6
Вие преценяте за необходимостта от операция. Доктора ви казва всички факти, вие премисляте рисковете и решавате. Нито знаем как стоят нещата, нито сме медицински капацитети, та от форума да решим дали да се оперира баща ти.


Бони бо,защо такава реакция.Пуснах темата с надежда че тука много хора пишат и някой може да е преживял това нещо.Разбира се че форума няма да ми реши проблема но пък може и да ми помогне да взема най правилното решение.

Благодаря за отговора все пак  bouquet
Виж целия пост
# 7
На мен нещо не ми стана ясно.
30% шанс за какво - да живее дълги години или какво?
При неуспешна операция веднага ли умира, или пак ще живее няколко месеца, както ако не се направи операцията?


Веднага ,но ако мине операцията има половин година на възтановяване която ще му е критичната? Sad

До 30% шанс да издържи операцията.

При това положение, човекът трябва да е наясно с рисковете.И да вземе решение сам.
Така,каквото и да се случи, това ще е неговата воля, защото това е и неговият живот все пак.
Виж целия пост
# 8
Вие преценяте за необходимостта от операция. Доктора ви казва всички факти, вие премисляте рисковете и решавате. Нито знаем как стоят нещата, нито сме медицински капацитети, та от форума да решим дали да се оперира баща ти.


Рони бо,защо такава реакция.Пуснах темата с надежда че тука много хора пишат и някой може да е преживял това нещо.Разбира се че форума няма да ми реши проблема но пък може и да ми помогне да взема най правилното решение.

Благодаря за отговора все пак  bouquet
Виж целия пост
# 9
Реакцията ми не е агресивна или негативна, напротив. Това, че не ползвам емотикони Peace на всеки ред не означава, че не ти съчувствам за положението в което си. Опитвам се да дам разумен съвет.

Наблегни на тази част - същината на това, което исках да кажа.

Цитат
По принцип съм против криене на факти от пациента, но ако влезе твърде притеснен и с лоша нагласа в операционната ... едва ли ще е добре за него.

Според мен да си облекчиш съвестта за сметка на един притеснителен и сърдечно болен човек не е добра идея. Ако наистина има вероятност да не се събуди след операцията, то нека поне да не влиза в операционната емоционално сринат и обезнадежден. Нагласата е всичко, така мисля аз.

Ако баща ми беше в такова положение и зависеше от мен - бих се съгласила на операция.


Виж целия пост
# 10
Всичко зависи от това как е с психиката баща ти дали е силен характер и може да се бори!?
Моят баща слабееше от месец на месец.Когато отиде на лекар и скенер се разбра че е рак  - последен стадий.Заедно с майка ми решихме че не трябва да ме се казва.
Отиде си в неведение.Господ беше с нас - така да се каже - защото не го болеше.
Този цирк ми изяде нервите и психиката, но баща ми си отиде без да знае и беше спокоен, това беше цената която платих.
Виж целия пост
# 11
Бамби, сигурно се намираш в най-трудния период от живота си  Sad   От Решението, което трябва да вземеш може би зависи живота на баща ти.
Според мен ти трябва да му кажеш как стоят нещата. За добро или зло, нека той сам реши  Rolling Eyes  
Успех ви желая. Дано всичко бъде наред с баща ти.
Много здраве ви желая и дано скоро да не изпадаш пред такива дилеми  Hug
Виж целия пост
# 12
Преди година бяхме в сходна ситуация - слава Богу, не ставаше въпрос на живот и смърт, но за нещо още по-лошо /от позицията, че моят баща е жизнен, деен човек, с кариера, много движение и т.н/.
Въпросът беш дали да го оперират при вероятност само 12% да се възстанови изцяло /и 88% да остане пълен инвалид след операцията - неподвижн като труп/ или да чакаме и той постепенно /за около 2-10 г. да губи все повеч чувствителност и движения /резултатът щеше да е същия/.
Амииии, казахме му как стоят нещата и му дадохме право сам да избере. Той избра да рискеува. Притеснението и ужаса, който изживяхме бяха несравними. Операцията се оказа успешна и сега баща ми е здрав - е, ходи периодично на терапии, но е пълноценен човек.
А и като му казахме, той каза нещо от сорта, че "каквото и да се случи, той ще е имал право да управлява собствения си живот, а на нас няма да ни тежи решението".

И лично мнение - ако има съмнение, че ми остава малко време - искам да го знам...
Виж целия пост
# 13
Преди година бяхме в сходна ситуация - слава Богу, не ставаше въпрос на живот и смърт, но за нещо още по-лошо /от позицията, че моят баща е жизнен, деен човек, с кариера, много движение и т.н/.
Въпросът беш дали да го оперират при вероятност само 12% да се възстанови изцяло /и 88% да остане пълен инвалид след операцията - неподвижн като труп/ или да чакаме и той постепенно /за около 2-10 г. да губи все повеч чувствителност и движения /резултатът щеше да е същия/.
Амииии, казахме му как стоят нещата и му дадохме право сам да избере. Той избра да рискеува. Притеснението и ужаса, който изживяхме бяха несравними. Операцията се оказа успешна и сега баща ми е здрав - е, ходи периодично на терапии, но е пълноценен човек.
А и като му казахме, той каза нещо от сорта, че "каквото и да се случи, той ще е имал право да управлява собствения си живот, а на нас няма да ни тежи решението".

И лично мнение - ако има съмнение, че ми остава малко време - искам да го знам...

Но тук става въпрос на две крайности.ако легне на масата може и да не стане.Варианта ако остане жив дори и инвалид съм съгласна да не му кажа.защото пак ще е сред нас. Sad
Виж целия пост
# 14
Вие познавате най-добре баща ти и знаете как би реагирал при новината.

Аз лично съм преживяла точно такъв момент.
Татко имаше рак (на 53 години) - тумор в бъбрека и метастази в белите дробове, черния дроб и мозъка.
Възможността за операция съществуваше. Вероятността да преживее самата операция беше малка, но се даваше надежда за малко по-дълъг живот.

Пред мен, майка ми и сестра ми стояха същите въпроси - дали да му кажем и дали да се съгласим на операция.
Той самият гледаше на влизането в болница, като на панацея.

След консултации с доста специалисти решихме да не го оперират. дори и да беше успешна операцията, просто щяхме да му дарим още няколко месеца адски мъки. Успяхме да уредим постъпването му в болница за няколко дни, където му вляха малко лекарства най-вече за подсилване на организма. За него това имаше положителен психологичен ефект.

Не му  казахме каква е диагнозата. Първоначалните съмнения бяха за бронхопневмония и ние продължихме да говорим именно за тази диагноза пред него. Въпреки това мисля, че той знаеше как стоят нещата и взаимно си играехме театъра, че уж вярваме, че е пневмония Sad.

Въпреки всичко не съжалявам за решението, което взехме.
Той си отиде спокоен и с достойнство.

Желая ти много кураж и стискам палци при татко ти нещата да се развият благоприятно и позитивно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия