Постмодернистки възглед за въвеждане на осиновените в ТЯХНАТА ИСТОРИЯ

  • 2 817
  • 38
Бях обещала да Ви запозная с постмодернисткия възглед, свързан с осиновяването! Не съм забравила, но пак съм си с хроничните компютърни неволи и затруднения...Сега пък съм гневна: най-накрая плахо се заяви важна тема, обсъждаща въпросите за етноса и осиновяването и хоп-намирам я уключена: без шанс за развитие, досущ като многото ромчета по домовете! По-добре си е да си живеем всред мнозинството: белички, без увреждания; без да се затормозяваме от мисли колко блокиращи ни са предразсъдъците...

Защо преди ключът на модератора да се завърти не се акцентира върху началото на темата (едно своеобразно сверяване на часовника за следящите и взимащите отношение по нея) и въпросите,чувствата и тревогите на една майка , искрено споделени от нея! Някой размил темата и сменил насоката й! Ми да се проследи кои са неетични и скапват темите - защото са недоузрели за тях, поради което нямат как да кажат смислени неща... Пък им се трупат и бройки за актив; за звездички!  Да се въведат някакъв вид санкции за този вид "активисти", включващи се с неадекватни на темата коментари и/или с цитат в цитат в цитат без дума тяхна позиция, но пък с още една спечелена точка...  Не намирам смислено санкцията заключване на темата да е за сметка на заявилите я и за всички онея дали приноса си за развитието й чрез споделянето на своята позиция.... Не би ли било по-лоялно модератора да съгласува своята позиция, отностно дадена тема с мнението, потребността и гледната точка на автора на темата?...Вярно Wa_wa е предупредила и дала час за последни включвания,... но който има тепърва още какво да казва по темата? Ами ако на последващ етап се появят родители, преборили част от нагласите си и прегърнали в душите си циганчета?... И тези родители имат какво и искат още и още да споделят, питат, търсят подкрепа, идеи, съвети за родителствуването си в една неразработена в страната ни територия - родителствуване и грижи за РАЗЛИЧНИТЕ деца... Приключвам с гнева си и в следващ постер Ви очертавам постмодерният възглед, свързан с осиновяването!
Виж целия пост
# 1
Така... В живота, в обществото процесите са динамични и променящи се. Това е характерно и за възгледите и конструктите по даден въпрос и/или тема.
За осиновяването дълго не се е говорило. То е било "тайна"; тема табу (шепнешком се е подхвърляло, че тия имат и/или тоя е храненик);.После епохата на "мълчанието” се измества от модернистките възгледи: осиновените имат право от най-ранна възраст да знаят истината за своя произход... И модерните родители започват да творят истории, приказки, които поднасят системно на децата си за да ЗНАЯТ те за своето житейско начало. И тъй като децата се променят и развиват искат да знаят още и още... И родителите им партнират: хем им припомнят многократно повтаряните вече разкази, хем им добавят нови нюанси, съответни на етапа на зрялост и любознателност на чедата си. Вероятно вече разпознавате постулатите и препоръките заложени в "Първичната рана"?; може би и част от своето поведение?...

Преди аз да продължа да пиша, а Вие да четете моля Ви да спрете за момент, да се вслушате в себе си и да си отговорите на въпроса: „Как се чувствам, когато преповтарям на детето си нашите сътворени разказчета за съвместна НИ история и КАК, когато говорим за за неговия живот преди да се срещнем?”... Имали ли сте усещания за чувствата на децата Ви при преповтарянето на разказите за самотното им травматично битие преди пътищата Ви да се пресекат?; Били ли сте сензитивни към (възможно е и дискретните им) поведенчески реакции в моментите на разговорите за „тогава и там”?
Може би на по-късен етап ще споделя, ако е необходимо своите мисли, усещания и регистрирани реакции на детето ми... Сега се въздържам за да не Ви влияя...
Без да говоря за собствените си преживявания, споделям тук, че когато се запознах с постмодернисткия възглед за представяне и въвеждане на осиновените в тяхната история, той сякаш облече в думи моите усещания, размисли и интуитивни прозрения. Допадна ми с неговата деликатност и толерантност към уникалността и естествения ритъм на всеки индивид. Надявам се да сте забелязали, че изобщо отсъства думата тайна!
Постмодернисите смятат, че: детето има право и трябва да знае своята житеска история; истината за житейския си старт! Родителят(е) е (са) тези, които носят отговорността за поднасянето на тази истинска история. Нагласата, която родителите-осиновители си изграждат и позицията, която те възприемат е: „Готови сме да говорим за историята на нашите деца и да им я разкриеме, без да им я натрапваме, НО само когато те са готови да я чуят и пожелаят да разговарят за нея, задавайки ни въпроси” ... 
Постмодернисткия възглед за осиновяването, отхвърля необходимостта от натрапливо преповтаряне на сътворени разкази, истории, приказки. Смята се, че такъв тип системно преговаряне и връщане към ранни форми на травматични преживявания е много нахлуващо (интрузивно) в личното пространство на детето. Не лекува, а държи травматичните преживявания активни.... Дори е форма на емоционално насилие над личността на децата... И за да не прозвучи последното като обвинение и негативна оценка на родителските старания в модернистки план да обобщя, че според постмодернизма е необходимо (и имаме шанса) да си живеем спокойно и естествено в любов с нашите осиновени деца... и в готовност да отговаряме искрено и с известната ни доза истина на техните въпроси само когато ДЕЦАТА НИ ПОЖЕЛАЯТ ДА СЛУШАТ РАЗКАЗИТЕ (НАРАТИВИТЕ) ЗА СЕБЕ СИ И СВОЯТА ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ!

По отношение на децата от различен (малцинствен) за дадена нация произход, постмодернисткия възглед е, че не е необходимо той да се въвежда, защото така се въвежда различие. Основното послание необходимо за личностния интегритет и психичното здраве на всяко дете е, че то е желано и обичано! Когато е осиновено детето е различно от повечето деца, поради дуализма в произхода си (едни хора го създават; други го отглеждат, обичайки го)! Съвсем естествено е да прилича на първите по цвят на очи, кожа коса..., така както ПРИЛИЧА НА ВТОРИТЕ по поведението си, жестовете, усмивката...
Виж целия пост
# 2
Много интересна тема, но ми се струва, че истината както винаги е някъде по средата. Лично аз намирам ' Първичната рана'  за много фаталистична книга - веднъж травмиран, цял живот обречен. Хората, особено децата, са в състояние да изплуват от много трагични ситуации. От друга страна, ако само чакаме детето да задава въпроси, рискуваме да се самозалъгваме. От собствен опит знам, че понякога други хора трябва да ти помогнат да облечеш в думи това, което те тревожи на почти кклетъчно ниво. Точно в това е смисълът на повтарянето на разкази, веpсии и истории. Тe не бива да са измислени, трябва да им вярваме самите ние, тогава и децата ни ще ги приемат и ще ги използват като материал за собствената си история.
Постмодерното мислене изобщо предполага мислене в контекст и без универсални рецепти за всички случаи. От децата зависи, от родителите зависи...
Решавайте със сърцата си, но след като сте ги нахранили с аргументи от разума...
Виж целия пост
# 3
Малцинствата са друга тема, но много важна, затова не искам да я пренебрегвам. За съжаление, дори и с най-добрите намерения на осиновителите, децата от ромски проижод ще се сблъскат с, меко казано, не особено ласкавото отнощение към ромите в България. Това, че бъдещи осиновители не искат да се сблъскват с този проблем, ми изглежда разбираемо. Опитът с деца-роми, осиновени в чужбина, е че развиват тази индивидуална идентичност поради простия фацт, че не са изложени на предразсъдъци от дтрана на заобикалящите ги (не ри определят като роми, най-вече поради незнание). На тези, които осиновяват ромски деца в България, хвала и пожелания за много твърдост. Пак говоря от опит като човек, който живее в жужбина и непрекъснато е поставен в ролята на ' малцинство'  Thinking.
Виж целия пост
# 4
ами на мен ми харесва постмодернизма. определено  ми харесва.
но за съжаление, що се отнася до българия, част от него не е приложим. и по точно часта за етническия произход. няма как, при условие, че отношението към малцинствата е враждебно. ужасно враждебно.
от позицията си на човек, живеещ от двайсетина години в чужбина и сам намиращ се в позицията на вид малцинство, ще кажа, че враждебното отношение специално в държавата, в която живея и по-точно в провинция бавария е определено нещо, което лично аз не съм изпитала на гърбът си. може би тайната се крие в интеграцията и желанието на един човек да се приспособи към живота на дадена нация, след като естествено му бъде дадена тази възможност.
по повод постмодернизма, ако съм разбрала правилно, той не се фиксира върху трагиката на осиновяването.

като част от един народ, обожаващ бразилски сериали и въобще драми, смятам, че ни е в кръвта там, където може да се избегне драмата, да я създадем сами. съзнателно или подсъзнателно.
дали е хубаво или лошо да си по манталитет романтично-трагичен е въпрос на гледна точка. мен лично понякога ме е яд за тези ми качества. те в повечето житейски ситуации се оказват по-скоро дефицити. нейсе, аз си се харесвам такава каквато съм, иначе и живота ми нямаше да бъде това, което е.
от самото начало на съвместния ми живот с детето упорито избягвам да чета каквато и да било специализирана литература, относно разкриването на акта осиновяване. дали е отлагане или здрав разум, не знам.

моята гледна точка е следната. длъжна съм да предоставя на детето възможно най-подробна информация за неговия произход. за неговите биологични роднини, за всичко, което съм могла да науча. длъжна съм да не жаля сили и време в събирането на тази информация. въпроса е как да успея да го направя, без да влагам в това лични чувства, опити за оправдаване или осъждане на някои постъпки и така нататък.
още по-трудно е да осъществя това си намерение в нашата държава. след като въобще можем да изказваме възхищение от родители, осиновили дете с видима разлика в етноса, значи не сме узрели според мен и за постмодернизма и за неговата гледна точка при разкриване на осиновяването.

заключването на темата за етноса не искам да коментирам по-обстойно, но считам, че беше голяма загуба. винаги може да се разчисти плявата и да остане важната информация. а в този форум именно тази тема е от огромна важност. казах го и другаде, да пеем осанна и да се обвиваме в бонбонено розови облаци на супер осиновители е хубаво нещо, но не е реално.
хора сме, грешни сме.
Виж целия пост
# 5
тип системно преговаряне и връщане към ранни форми на травматични преживявания е много нахлуващо (интрузивно) в личното пространство на детето. Не лекува, а държи травматичните преживявания активни.... Дори е форма на емоционално насилие над личността на децата...

...
е необходимо (и имаме шанса) да си живеем спокойно и естествено в любов с нашите осиновени деца... и в готовност да отговаряме искрено и с известната ни доза истина на техните въпроси само когато ДЕЦАТА НИ ПОЖЕЛАЯТ ДА СЛУШАТ ...



 newsm10  Чак не ми се вярва, че чета толкова близки до нормалността неща.

Разказчетата за осиновяването, (че даже и конкурс обявен от БАО) ми се виждаха доста извратено средство за нахлуване в детската душа, ама  не смеех даже да си помисля да ви го напиша. Чисто насилие си е да разказваш тематични историйки на детето ...

Извратено, ама улесняващо възрастните ...

Ние сме групичка в обществото, лишена от елементарни права поради висоооооокохуманни съображения. Например:  1) правото да знаеш кой си и  откъде идваш, 2) Правото да разполагаш с гарантиран механизъм да разбереш кой се е разпоредил с живота и идентичността ти... спирам до тук, че няма да звучи поносимо нататък...

Та, безкрайно се радвам, че има и мислещи възрастни, които не се оставят на течението и на това, че всички така правят...

 

Виж целия пост
# 6
Спомням си, че преди време някъде бях го писала във форума, а на срещата в Ст.Загова го и казах - (на Април й направи впечатление), че един ден ще се отрече разкриването на тайната.

Както и да е. Психологията си е наука и тя се развива . Не може отглеждането на детето ми да следва капризите на един или друг метод в която и да е наука . Според мен за всяко дете си има подход и всеки родител ще избере подходящ за детето си. Не виждам какво "емоционално насилие" е  като съм разказала на сина си историята за неговото осиновяване - самата истина. Той искаше да я чуе пак, ипак , и пак. Знам за деца, които не искат и да чуят такива разкази и бягат от темата от съвсем малки. Според мен децата подсказват, какво могат да поемат и какво -не. Моят принцип е -Следвай детето! във всичко! Не съм безгрешна и никой не е, и не се старая да бъда.
Но- искам да попитам - какво става, ако детето не задеде никога въпроси за осиновяването си?-Няма да му разкрием тайната ли? Ами ако го разбере от улицата- нали пак ще е удар по детската душа? Нали това подхранва недоверието? Нали разкривахме тайната, за да не живеем в лъжа.
Аз не разбирам постмодернистичния  метод в самото му начало. Според мен- трябва да подадеш на детето т.е. да му поднесеш неговата история и след това да не му я натрапваш, а да чакаш, то да те пита. Но също при удобен случай - филм по телевизията  и др. да му я припомняш, защото децата забравят.  Например- среща на осиновените деца- обеснявам му , какви са тези деца, естествено. Синът ми има много ярки спомени оттогава и според мен срещите с осиновени деца са много полезни и задецата, и за родителите. Не само организираните.   
Травматичните състояния от миналото трябва според мен да се лекуват с много любов и търпение, а не да не се закачат. Защото в такъв случай ги държим- травматичните състояния - приспани в подсъзнанието -но тях ги има. Леко и внимателно -трябва да ги излекуваме. Ако това е свързано с болка- нека я преживее- първо , защото ще е обградено с любов докато страда, и второ- детето трябва да се научи да преживява и да надмогва болката, а не да я крие в душата си.
Виж целия пост
# 7


Леко и внимателно -трябва да ги излекуваме.

Аз не съм в твоя свят, а в моя е различно. Ако те интересува - ОК, ако - не, не чети.

Говорих за измислените истории, пълни с алегории за животинки и пр. Е този конкурс и майсторските истории са ...нямам думи, какво са за децата ако се разказват без детето да е подало синал.

А тяхната конкретна история,  историята на конкретното дете - това е друго нещо.

Ако не правиш разлика, моля не ми приписвай неизказани думи .

За неговата конкретна история на детето: Казвайте каквото детео и обстановката диктуват, НО има една огромна язва тука. Тя е в това, че майката рядко знае (да не кажа почти никога) какво е станало точно и доукрасява и романтизира в съответствие със своите чувства, образование, интелект и най-вече собствените си мечти,  какво е станало преди да срещне детето.

А то е било там през цялото време.
Чувствало е каквото е чувствало.
Майката не е била там.
Тя идва после.
Описва една романтизирана история, вместо да каже, че не знае и то само ако я питат.

Гади ми се от нежната отрова - "тя те е оставила защото те е обичала и зашото аз много исках да станеш мое детенце'.

Кому е нужно това ? - на неосъществените ни сънища като майки.

А реалността  - био-авторката е решила да не бъдете заедно.

Та, тези пракрасни приказки, натрупани върху ясния спомен за чувствата, които детето е изпитало, го карат да се чувства лошо, не намясто и не особено достойно.

То е с много кофти вкус от нещата, да ама най-милата - майка му (само на осиновителката викам майка) му казва колко нежни и романтични са били нещата, ама негови привкус говори друго. Изводът, който то си прави: то нещо греши, явно не е достатъчно добро, явно има нещо у него...

Абе защо не си дадете почивка от тия "бози".

Гушкайте си децата. Както К.Димитрова казва, че синовете и лежали притиснати до нея и долавяли ритъма и ... Това е реално и силно и лекува.




 Не сте отговорни за нищо преди вас. Живейте си спокойно и се наслаждавайте на деня.
Виж целия пост
# 8
Първо като технически автор на темата за етническия произход (просто по едно стечение на обстоятелствата, иначе истинският автор за мен беше Дар за мен) искам да кажа, че аз подкрепих решението на wa_wa. Към настоящия момент според мен темата нямаше смисъл - или е прекалено рано да се разискват тези въпроси тук или (най-вероятно) никога няма да му дойде времето. Ако сте забелязали, в темата се включиха малко от потребителите на точно този форум. За мен това беше особено показателно. В крайна сметка, ако бяха разчистени мненията на потребителите, които не пишат основно тук, щяха да останат само положителните мнения и тук-таме по някое мнение, което беше нещо като обяснение на някои от потребителите, защо не са заявили деца от ромски произход, но не това беше темата, не това исках да се получи. Дебат нямаше как да стане - просто много от потребителите не се изказаха, а темата беше точно за тях.
Ох, дано ме разбирате.

По другата тема и на мен ми допада постмодернистичния подход, но аз все още търся верния път, така че благодаря на Venecias за информацията, която предостави и ще предоставя от тук нататък.
Виж целия пост
# 9
Защо преди ключът на модератора да се завърти не се акцентира върху началото на темата (едно своеобразно сверяване на часовника за следящите и взимащите отношение по нея) и въпросите,чувствата и тревогите на една майка , искрено споделени от нея! Някой размил темата и сменил насоката й! Ми да се проследи кои са неетични и скапват темите - защото са недоузрели за тях, поради което нямат как да кажат смислени неща... Пък им се трупат и бройки за актив; за звездички!  Да се въведат някакъв вид санкции за този вид "активисти", включващи се с неадекватни на темата коментари и/или с цитат в цитат в цитат без дума тяхна позиция, но пък с още една спечелена точка...  Не намирам смислено санкцията заключване на темата да е за сметка на заявилите я и за всички онея дали приноса си за развитието й чрез споделянето на своята позиция.... Не би ли било по-лоялно модератора да съгласува своята позиция, отностно дадена тема с мнението, потребността и гледната точка на автора на темата?...Вярно Wa_wa е предупредила и дала час за последни включвания,... но който има тепърва още какво да казва по темата? Ами ако на последващ етап се появят родители, преборили част от нагласите си и прегърнали в душите си циганчета?... И тези родители имат какво и искат още и още да споделят, питат, търсят подкрепа, идеи, съвети за родителствуването си в една неразработена в страната ни територия - родителствуване и грижи за РАЗЛИЧНИТЕ деца...
Съвсем съм съгласна с Вас. Модераторите трябва по-активно да участват. Проблемите не се решават със заключване на темата.
И аз имам подозрения, че има подобни "активисти".
Виж целия пост
# 10
Първо като технически автор на темата за етническия произход (просто по едно стечение на обстоятелствата, иначе истинският автор за мен беше Дар за мен) искам да кажа, че аз подкрепих решението на wa_wa. Към настоящия момент според мен темата нямаше смисъл - или е прекалено рано да се разискват тези въпроси тук или (най-вероятно) никога няма да му дойде времето. Ако сте забелязали, в темата се включиха малко от потребителите на точно този форум. За мен това беше особено показателно. В крайна сметка, ако бяха разчистени мненията на потребителите, които не пишат основно тук, щяха да останат само положителните мнения и тук-таме по някое мнение, което беше нещо като обяснение на някои от потребителите, защо не са заявили деца от ромски произход, но не това беше темата, не това исках да се получи. Дебат нямаше как да стане - просто много от потребителите не се изказаха, а темата беше точно за тях.
Ох, дано ме разбирате.

По другата тема и на мен ми допада постмодернистичния подход, но аз все още търся верния път, така че благодаря на Venecias за информацията, която предостави и ще предоставя от тук нататък.

Имаше прекрасна приказка за това какво дал Господ на циганите като разпределял благата, ама никой не я пусна тук.

А аз я нямам като линк, за съжаление.

прекрасна призказка и тук и беше мястото
ако някой я има - да я пусне, моля

ако не се намери - ще се наложи да я преразкажа, ама ще е бледо копие
Виж целия пост
# 11

Постмодернисите смятат, че: детето има право и трябва да знае своята житеска история; истината за житейския си старт! Родителят(е) е (са) тези, които носят отговорността за поднасянето на тази истинска история. Нагласата, която родителите-осиновители си изграждат и позицията, която те възприемат е: „Готови сме да говорим за историята на нашите деца и да им я разкриеме, без да им я натрапваме, НО само когато те са готови да я чуят и пожелаят да разговарят за нея, задавайки ни въпроси” ... 
Постмодернисткия възглед за осиновяването, отхвърля необходимостта от натрапливо преповтаряне на сътворени разкази, истории, приказки. Смята се, че такъв тип системно преговаряне и връщане към ранни форми на травматични преживявания е много нахлуващо (интрузивно) в личното пространство на детето. Не лекува, а държи травматичните преживявания активни.... Дори е форма на емоционално насилие над личността на децата... И за да не прозвучи последното като обвинение и негативна оценка на родителските старания в модернистки план да обобщя, че според постмодернизма е необходимо (и имаме шанса) да си живеем спокойно и естествено в любов с нашите осиновени деца... и в готовност да отговаряме искрено и с известната ни доза истина на техните въпроси само когато ДЕЦАТА НИ ПОЖЕЛАЯТ ДА СЛУШАТ РАЗКАЗИТЕ (НАРАТИВИТЕ) ЗА СЕБЕ СИ И СВОЯТА ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ!

По отношение на децата от различен (малцинствен) за дадена нация произход, постмодернисткия възглед е, че не е необходимо той да се въвежда, защото така се въвежда различие. Основното послание необходимо за личностния интегритет и психичното здраве на всяко дете е, че то е желано и обичано! Когато е осиновено детето е различно от повечето деца, поради дуализма в произхода си (едни хора го създават; други го отглеждат, обичайки го)! Съвсем естествено е да прилича на първите по цвят на очи, кожа коса..., така както ПРИЛИЧА НА ВТОРИТЕ по поведението си, жестовете, усмивката...

Много ми пасва на мен и моите виждания този постмодернистичен подход.
Благодаря за информацията, която поднасяш. Помогна ми да си "сверя часовника", така да се каже.
Виж целия пост
# 12
Спомням си, че преди време някъде бях го писала във форума, а на срещата в Ст.Загова го и казах - (на Април й направи впечатление), че един ден ще се отрече разкриването на тайната.

възможно е, не се сещам...

озадачена съм обаче много - кому е нужно това???!!!

аз мисля, че щастието на човек е вътре в него, където и да се намира по света

Мира, да разбирам ли, че детето ми е нещастно по рождение, щото е изоставено и след това осиновено от нас и вече каквото и да направя няма да е щастливо

безкрайно си ми симпатична и се надявам да намериш покой, да намериш това, което търсиш

всеки носи своята рана, първична или не

ще лекуваме, колкото можем
Виж целия пост
# 13
Спомням си, че преди време някъде бях го писала във форума, а на срещата в Ст.Загова го и казах - (на Април й направи впечатление), че един ден ще се отрече разкриването на тайната.

възможно е, не се сещам...

озадачена съм обаче много - кому е нужно това???!!!

аз мисля, че щастието на човек е вътре в него, където и да се намира по света

Мира, да разбирам ли, че детето ми е нещастно по рождение, щото е изоставено и след това осиновено от нас и вече каквото и да направя няма да е щастливо

безкрайно си ми симпатична и се надявам да намериш покой, да намериш това, което търсиш

всеки носи своята рана, първична или не

ще лекуваме, колкото можем

Много се радвам, че така ясно си го казала.

Основното от отговора е във въпроса Simple Smile.

Ти пишеш: "всеки носи своята рана, първична или не"

Просто първичната идва заедно с теб, а другите рани идват при теб, при мен, при  всички хора  после.


Всички сте като на изпит за най-най-най-родители, та ако може да заличите и раните, които и Господ не успява.  Я  споко.

Не забравям никога думите на едно голямо вече осиновено дете (пишеше във форума през пролетта, сега не я виждам), но не знам защо те не направиха особено впечатление на никоя от вас  newsm78

Жената пишеше, че баща и бил алкохолик, а майката - психичноболна, вече са починали, но за нея са най-добрите и мили хора и обичани родители.

Дълбоко и вярвам на тези жена, може да съм наивна, но и вярвам и тя е единствената със здрав стил от големите пишещи тук деца.  Hug Hug Hug
Родителите и не са си мерили с никого емоциите, възможностите и т.н., а  просто са взели едно дете и докато са били с него са му давали безусловна любов.



Ти пишеш: "безкрайно си ми симпатична и се надявам да намериш покой, да намериш това, което търсиш". 

След като не съм била дете, не мога и да съм добра майка, но се старая да не съм много лоша. 
Ако нямах страст, с която да правя нещата, щях да съм съвсем пропаднала. За жалост, тя бива окачествена  тук като злоба и подобни от този род.
Благодаря ти за съпричастността.

Виж целия пост
# 14
Натиснах случайно при опит за редакция, сори.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия