Чудя се дали правилно възпитавам по-голямото си дете?

И аз възпитавам така сина ми и не мисля че е грешен подхода. Просто времената са такива, че ме е страх по цял ден да е навън и да обикаля улиците. Всеки ден го събирам с негови приятелчета да играе навън или каним гости за да не скучае, а и той не се е оплаквал

Напълно правилно правите. Не съм мама, но имам наблюдения над много деца. Толкова са невъзпитани и палави.  Най-добре си събирай детенцето с дечица, които познаваш и знаеш, че няма да са лош пример за твоето. Въобще не се притеснявай.
Обаче в един момент то няма да е все до теб. Като стане на 13-14 години вече ще иска да излиза свободно без да му даваш напътствия и да решаваш с кого да излиза. Трябва да го подготвиш за този момент. Да може сам да подбира децата с които да се събира. 

Разбирам желанието ти да предпазиш детето, но все пак е момче, не може да расте под похлупак. Моят син е още малък / на 3г/ не знам как ще го възпитавам когато е на 7, но ми се струва че основното е детето да бъде самостоятелно, а да не го държиш на прекалено "къса каишка". Трябва сам да прави разлика между добро и лошо. Ти можеш само да му помогнеш.

Моят е на същата възраст. Когато е при баба си на село, там се движи с една тумба деца, всички по-големи от него. Карат колело, ритат футбол на поляната, играят на воля. Но първо улицата е крайна, коли минават не повече от 4-5 пъти дневно, второ поляната е огромна, точно до къщата и там коли изобщо няма.

В града не го пускам никъде сам. Няма и да го пусна скоро. Нека си приказва кой каквото иска, нямам намерение да рискувам и това е.

За възпитанието не мога да коментирам, но със сигурност правилно постъпваш като не го пускаш сам навън. Не знам на колко трябва да стане детето ми, за да се престраша, ама няма да е скоро Може би само във вътрешния двор на блока, защото има ограда и няма как да го сгази кола. Извън двора - абсурд

Аз имам дъщеря, която вече наближава 9 години.
Когато беше на 7 действах точно като теб - излизане навън само в присъствие на възрастен човек и под наблюдение. Не съжалявам, че така съм постъпила и по мои наблюдения практиката е такава при всички отговорни родители.
Едва сега я пускам сама в близката градинка със задължителен GSM на врата (да не се окаже, че телефонът й виси на някое дърво, а аз се притеснявам какво ли й се е случило). И пак не ми е спокойно. Хвърлям по едно око през десетина минути.
Кой каквото ще да си мисли (говоря за по-отраканите деца) - независимо от това, че дъщеря ми е контролирана в някаква степен въобще не пречи на интеграцията й в детските компании.

Синът ми е на 6г,но и аз все още не го пускам, сам на улицата да играе с другите деца.В двора го оставам сам ,но поглеждам през 10мин. какви ги върши

Аз понеже имам малко по-голям син и вече съм минала през тези проблеми мога да споделя малък опит. Това с притеснението какво прави само детето навън никога не минава. Независимо на колко години е детето. Кога е готово да излезе без родител навън то само си показва. Моя син беше готов в 4 клас. Тогава изяви категорично желание да се прибира сам от училище (училището му е на 40 мин. с трамвай и още 20 мин. ходене пеш - около 10 км.) и тогава поиска да излиза сам навън.  Но той и досега е кротко и отговорно дете и аз му имам доверие. Като каже че ще се прибере в 9 се прибира в 9. Племенника ми от 6-годишен скита навън да играе футбол. В началото ходеха по него, но нито може да го спре човек да играе, нито пък може майка му да виси отстрани на игрището първо защото си има задачи, второ защото децата му се присмиват. И на мен и на снаха ми в началото ни беше еднакво трудно да свикнем че децата скитат сами навън. Независимо от различната възраст. Но е по-добре да му се гласува доверие на детето и да му се даде свобода за да не му се налага да ме лъже.  Като пуснах сина си сам да пътува през половин София си осигурих доверието му и той споделяше с мен когато са имали свободен час къде са ходили. Бабите които все още ходеха да си прибират внуците от същия клас често не разбираха че децата са имали свободен час и са скитали някъде. Същото е и с излизането вечер. Като си мълча и не го критикувам за това къде е ходил и какво е правил си осигурявам възможност да науча повече. Като каже че е пил бира или водка не изпадам в истерия. Вдигам безучастно рамене и му показвам че не е направил кой знае какво. Така той няма стимул за демонстрация на независимост. Не го карам да се прибира в 9 защото е малък а защото искам да вечеряме заедно или да ми помогне нещо като голям и т.н, неща които не го карат да се чувства малък и зависим. Не правя сцени ако каже че ще се прибере в 11 и той го казва много рядко. Засега този начин на възпитание е успешен и съм доволна от постигнатото.  Мнението ми е че ако прекалено притискаме децата те започват да се опитват да избягат от нас. На 11-13 години като влязат в пубертета целия свят им става крив и започват да се борят за независимост. Много е важно тогава да застанем на тяхната страна а не срещу тях. Важно е да разберат че ние сме им най-близките приятели и винаги ще бъдем до тях за да ги утешим, похвалим и т.н. Така направи едно време моята майка и аз съм много щастлива че и до днес с нея споделям всичко и за мен тя е най-добрата приятелка.

според мен това, че има 10 годишни, които скитосват по цял ден го използваш малко за оправдание 
разбирам те, като цяло и аз не бих пускала детето си за дълго време да скитосва по описания начин.
от друга страна мисля, че едно 7г дете е в състояние да поеме отговорност за себе си и да играе само пред блока или в малък радиус за 1-2-3 часа. дори с риск да счупи нечий прозорец или да се върне с кървящо коляно. това са неща от живота, не можеш да го предпазваш вечно.
мисля, че трябва да гласуваш доверие на детето и да се престрашиш. другото само ще тежи все повече с времето.

Все едно аз съм го писала! И аз си мислех,че съм луда но явно всичко е на ред,като чета мненията ви! 

Моят син е почти на 7 години и излиза на вън без възрастен. Седи на дворчето пред блока или пък на пейките на съседния блок. Живеем на центъра и уж е по- безопасно. На мен винаги ми е много свито, ама просто е неизбежно. Гледам винаги да е с други деца.
Според мен пускането на вън много зависи от квартала и обстановката наоколо. Така, че е много относително.

Много си права. Мен са ме пускали много отрано без възрастен да играя с децата от квартала. Но на всички родителите ни бяха израстнали в тоз квартал (къщи) и се познаваха помежду си от деца. Нямаше случай, в който някой съсед да забележи, че правя щуротии и да не ме заведе у нас при наш'те и да им разкаже всичко. Но пък и сред родителите нямаше толкова различни нагласи, както сега - един да се сърди на друг, че направил забележка на детето му, или че еди-кое си не било възпитателно. Или пък да се скарат кой черпи хлапетиите с шоколад, кой със зрънчо, кой със бонбони. Аз не познавам всички деца от квартала, в който живеем сега. Не познавам и родителите им. Не мога и да разчитам другите да надзирават моето дете. Някак си много е различно, когато не си израстнал в квартала, в който си гледаш децата