гледам 2 страхотни дъщерички но вече немога да се контролирам все повече им крещя а и те започнаха да правят като мен.моля дайте съвет как да постъпвам с възпитаването им
Виж целия пост
имам проблем
- Публикувана: 17 авг. 2007, 09:23 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2007, 17:49 ч.
# 1
17 авг. 2007, 12:27 ч.
и аз крещя 
но отскоро започнах да ги разделям съботно неделно по бабите и като си почина е съвсем различно
също ако изпратиш едната на гости и останеш с другото дете - пак ще имаш време да се поосвестиш
Виж целия пост
но отскоро започнах да ги разделям съботно неделно по бабите и като си почина е съвсем различно
също ако изпратиш едната на гости и останеш с другото дете - пак ще имаш време да се поосвестиш
# 4
18 авг. 2007, 22:47 ч.
Трудно е, но все пак не трябва да се пренася напрежението върху децата... така само и те ще се изнервят. Ако можеш дори и за един час да ги даваш понякога на баба, дядо или на татко им, а ти да си почиваш ще се почувстваш като нов човек. 
Майките и те са хора и имат нужда отвреме навреме някой да ги замени и да им помогне, иначе трудно се издържа 
Виж целия пост
Майките и те са хора и имат нужда отвреме навреме някой да ги замени и да им помогне, иначе трудно се издържа 
# 6
20 авг. 2007, 21:28 ч.
И аз крещя на 3-ма от 5г. Не си мислете ,че бабите горят от нетърпение да поемат щафетата.Моите никой не ги иска.Бабите си гледат спокойствието.За сега имам нерви.Но до кога...
Виж целия пост
# 7
28 авг. 2007, 13:33 ч.
Аз също съм мама на двама юнаци на 1,7 г. Гледам ги изцяло сама, таткото помага едва когато се върне от работа, а това са 2-3 часа и след това идва време за сън. Та на моменти и аз доста крещя, особено когато забелязвам че за определени неща ме разбират какво искам да кажа, а за други просто ме провокират и изпитват реакциите и търпението ми. Понякога им се карам, че вместо да си играят се навират в мен, но в следващия момент се чувствам виновна и егоистка и търча подире им и се включвам в игрите им. Но според мен не бива да се чувстаме виновни за това че нервите ни често ни изневеряват. Това са спонтанни реакции срещу стреса, начин да се освободиш от нещо което те мъчи. То... като се замисля няма значение колко деца гледаш - дали са едно или две, всичко си е индивидуално - до натурата и нервната система на човека. А те децата - няма на кого да приличат. Ако ние сме ни нервни и експанзивни по природа, то и децата ни - щем не щем и те ще са с подобен характер. Така че - споко. Нека мислим позитивно и да се доверим на спонтанността.
Виж целия пост
# 8
30 авг. 2007, 23:24 ч.
Аз също крещя за съжаление,моите момчета измислят щуротии във всеки един момент.Единия-Аси изобщо не му пука дали крещя или му се карам,щом си е наумил нещо нищо не го спира,обикновено той измисля белите,по малкия с 3 мин.Криси повтаря всичко след брат си само че той е по чувствителен и се плаши от високият ми остър тон.Той започва да вика срещу мен докато не спра,все едно че ме имитира.Изобщо несмятям,че е правилно да си изпускам нервите пред децата,но и ние майките сме хора,нервите ти дори да са от стомана няма да издържат в даден момент.Все си казвам че ще се старая да се владея повече,но успехите ми не са блестящи.
Виж целия пост
# 9
2 септ. 2007, 11:41 ч.
Когато ми дойде отгоре излизам на терасата за около 5 мин. Ти всъщност ще се усетиш колко време ще ти трябва да се поуспокоиш но това също е начин. Стига да можеш де. И аз викам, но когато се осетя по-отрано това правя
Виж целия пост
# 10
3 септ. 2007, 16:24 ч.
НАПРАВО СЕ УСПОКОИХ,ЧЕ НЕ СЪМ САМО АЗ.ЧЕСТНО ВИ КАЗВАМ НА МОМЕНТИ НАПРАВО ИЗПАДАМ В ИСТЕРИЯ, КРЕЩЯ СИ И НИКОЙ НЕ МИ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ.ЗНАМ ,ЧЕ НЕ Е РЕДНО И НА МОМЕНТИ СЕ ЧУВСТВАМ ВИНОВНА ,ЗАЩОТО СИ МИСЛЯ ,ЧЕ НЕЩО ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО МИ КУЦА.
Виж целия пост
# 11
8 септ. 2007, 22:16 ч.
Моите момчета са вече на 8г. и половина. Това, което научих за това време е, че за да има тишина (а не невероятна шумотевица, боричкане, каране, викане между двамата за всякакви дребни глупости, и т.н.) е необходимо в момента, в който ми идва да закрещя - просто да ги разделя в две отделни стаи макар и за 15 минути (докато се кротнат). Работи безотказно - пробвайте! 
Ако после пак се карат и ви влудяват - разделяйте ги за малко по-дълго, докато се успокоят.
Виж целия пост
Ако после пак се карат и ви влудяват - разделяйте ги за малко по-дълго, докато се успокоят.
# 12
11 септ. 2007, 22:49 ч.
И аз мога да кажа,че отсега се хващам,че полудявам понякога и им крещя,макар че са малки и не разбират много,но не издържам и аз и си изливам негативните емоции така. Вече забелязвам,че като викна се обръщат да ме видят колко съм сериозна и дали да ме вземат насериозно или да си продължат белите,макар че в повечето случаи продължават Но ако викна по-силно Здравко се плаши и започва да плаче много жално и ми става толкова мъчно 
Но кажете ми какво да направя,когато ме хапят,когато си играят с нещо опасно,когато се бият? Не трябва да ги удрям,не трябва да викам,а са малки да им говоря. Как тогава да им обясня,че нещо не е правилно и не трябва да се прави? не съм от мамите,които не дава на децата нищо да пипат,за да не направят беля или да не разхвърлят,но все пак има някакви граници,които са свързани с безопасността им,това как да им обясня? Обезопасила съм доколкоето е възможно дома ни,но сигурно знаете,че винаги има нещо,което не трябва да пипат и те ще се хванат точно за него.
Виж целия пост
Но ако викна по-силно Здравко се плаши и започва да плаче много жално и ми става толкова мъчно Но кажете ми какво да направя,когато ме хапят,когато си играят с нещо опасно,когато се бият? Не трябва да ги удрям,не трябва да викам,а са малки да им говоря. Как тогава да им обясня,че нещо не е правилно и не трябва да се прави? не съм от мамите,които не дава на децата нищо да пипат,за да не направят беля или да не разхвърлят,но все пак има някакви граници,които са свързани с безопасността им,това как да им обясня? Обезопасила съм доколкоето е възможно дома ни,но сигурно знаете,че винаги има нещо,което не трябва да пипат и те ще се хванат точно за него.
# 13
12 септ. 2007, 17:29 ч.
Абсолютно съм съгласен ,че не трябва да се пренася напрежението върху децата.Те все пак малко или в повече копират нашето поведение и ако им викаме и те започват да се държат така - получава се ефекта на скачените съдове
Виж целия пост
Трудно е, но все пак не трябва да се пренася напрежението върху децата... така само и те ще се изнервят. Ако можеш дори и за един час да ги даваш понякога на баба, дядо или на татко им, а ти да си почиваш ще се почувстваш като нов човек. Майките и те са хора и имат нужда отвреме навреме някой да ги замени и да им помогне, иначе трудно се издържа
Майките и те са хора и имат нужда отвреме навреме някой да ги замени и да им помогне, иначе трудно се издържа 
# 14
13 септ. 2007, 15:04 ч.
И аз поотдъхнах. само, че моите са на 10 мес и аз по скоро креща на баща им, дори когато го няма, на него си го искарвам.
Виж целия пост
НАПРАВО СЕ УСПОКОИХ,ЧЕ НЕ СЪМ САМО АЗ.ЧЕСТНО ВИ КАЗВАМ НА МОМЕНТИ НАПРАВО ИЗПАДАМ В ИСТЕРИЯ, КРЕЩЯ СИ И НИКОЙ НЕ МИ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ.ЗНАМ ,ЧЕ НЕ Е РЕДНО И НА МОМЕНТИ СЕ ЧУВСТВАМ ВИНОВНА ,ЗАЩОТО СИ МИСЛЯ ,ЧЕ НЕЩО ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО МИ КУЦА.
И аз поотдъхнах. само, че моите са на 10 мес и аз по скоро креща на баща им, дори когато го няма, на него си го искарвам.
Препоръчани теми