Здравейте на всички, които отделихте време за моята тема. Отдавна чета форумите и в началото си мислих, че доста от нещата са преувеличени, но сега си давам сметка колко на грешен път съм била. Омъжена съм от 3 години и имам прекрасно дете на 2 год. С мъжа ми се разбирахме идеално близо година след като се роди детето ни. От там нататък започнахме да спорим за дребни неща , за родители ит.н., но винаги имеше конкретен спор. Той е от мъжете с които трудно се влиза спор, защото е в състояние да се защити във всяка една ситуация, и по тази причина споровете са дълги и обикновенно безрезултатни. Започнахме да ги зачестяваме и обиждаме взаимно. Тези обиди във времето си останаха незабравени и от мен и от него и сега вече сме на етап в който не си говорим, защото не виждаме смисъл, стоим в отделни стаи защото гледаме различни програми по телевизията, излизаме поотделно защото не можем да се отпуснем заедно, единствено говорим за детето и то ако има нещо за решаване. Разбира се спим в едно легло защото нямаме две отделни, но никога не си казваме добро утро защото...... е за това нямам отговор.
Със времето изчезна думата "обичам те" в разговорите ни, секса се разреди значително а в отделни случаи дори получавам упреци от него че не съм инициативна или пък нещо подобно, което разваля и най малката искрица за секс. На няколко пъти ми каза , че така не може да се живее и трябва да се разделим, но това остана само на думи, поне на този момент. Вообще всеки си живее сам и не се усмихва. Детето расте и все още не разбира но и това ме притеснява дали когато заразбира ще му се отрази и как? И дали ако си оправим отношенията някога ще си повярваме ,че всичко е както едно време и сме искренни и се обичаме?
Факт е че когато сме поотделно излезли извън вкъщи, се прибираме по благоразположени у дома и видимо по доволни и щастливи........доооо момента в който само една дума е необходима за да влезем в този коловоз от който не можем да излезем дълго време. Всеки ден търся отговор на това и всеки ден намирам различен, но това не ми помага да започна пак да се усмихвам. Благодаря Ви че ми позволихте да споделя с Вас онова което не мога да споделя на друго място.
Виж целия пост
Със времето изчезна думата "обичам те" в разговорите ни, секса се разреди значително а в отделни случаи дори получавам упреци от него че не съм инициативна или пък нещо подобно, което разваля и най малката искрица за секс. На няколко пъти ми каза , че така не може да се живее и трябва да се разделим, но това остана само на думи, поне на този момент. Вообще всеки си живее сам и не се усмихва. Детето расте и все още не разбира но и това ме притеснява дали когато заразбира ще му се отрази и как? И дали ако си оправим отношенията някога ще си повярваме ,че всичко е както едно време и сме искренни и се обичаме?
Факт е че когато сме поотделно излезли извън вкъщи, се прибираме по благоразположени у дома и видимо по доволни и щастливи........доооо момента в който само една дума е необходима за да влезем в този коловоз от който не можем да излезем дълго време. Всеки ден търся отговор на това и всеки ден намирам различен, но това не ми помага да започна пак да се усмихвам. Благодаря Ви че ми позволихте да споделя с Вас онова което не мога да споделя на друго място.
просто си спомни каква си била преди(дори той да не е същия) и намери сили в себе си да станеш пак такава успех 
Като чета и съветите направо се гръмвам - че то от приказки,разговори и уточнявания ,изяснявания няма да ви остане време да живеете. Чудно ми е когато хората се обичат КАК така изведнъж при най-малкия проблем всичко рухва и се почва - аз не съм готов,на мен ........ и още куп щуротии.Детето е най-хубавото нещо,което може да ви се случи и се чудя как може да ви раздели,да те остави половинката сама.....В такива случаи според мен си личи истинското семейство и "узаконеното" съжителство.Да не обиждам тези,които живеят на съпружески начала , защото познавам такива,които са по-семейства от бракувалите се. 
