Здравейте, съвсем на скоро родих момченце, най-прекрасното човече на света, жив и здрав за щастие!!! Раждането мина ужасно и двамата бяхме спасени от най-лошото....Беше истински ад, но пък всичко свърши благополучно, единственото неприятно е, че лекарите ме съветват да не раждам отново..
Още докато бях бременна бях решила да го кръстя на свекър ми - семейна традиция е да се кръщават момчетата на дядовците, името му никога не ми е харесвало, но реших да го преглътна..В болницата обаче размислих, реших, че ако няма да имам друга възможност е по-добре да избера името на детето аз..Споделих на мъжа ми и той каза, че няма нищо против, но ще каже на баща си, за да е подготвен ( аз бях избрала име което започва с неговата буква, но не същото ). Мъжа ми му казал при което свекър ми реагирал така както никога не съм очаквала от него ( принципно е много точен и съвременен човек), още повече, за малко да няма кого да кръщаваме
Разсърдил се, спрял да му се обажда, мълчал 
Мъжа ми е много чувствителен, дойде и ми разказа всичко почти разплакан, каза ми да постъпя както реша, той ме подкрепя...Реших да кръстя детето на свекър ми в крайна сметка, не исках да си разбивам семейството, но пък сега резултата е, че аз не мога да простя на свекитата за постъпката им, дразня се на името..Полудявам напоследак...Мъчно ми е, че не ми се даде право на избор..едва ли ще имам друго дете....
Знам, че е глупаво, знам, че трябва да съм щастлива със малкото си момченце и прекрасния му баща, но не мога да се побера в кожата си, не мога да понасям родителите на мъжа ми, като ги видя и подивявам......ЛИЧИ МИ...мъжа ми страда, отношенията ни се скапват
Дайте ми съвет да го преодолея и ми простете, ако ви звучи глупаво причината за моето страдание.....Много ви благодаря предварително
Виж целия пост
Още докато бях бременна бях решила да го кръстя на свекър ми - семейна традиция е да се кръщават момчетата на дядовците, името му никога не ми е харесвало, но реших да го преглътна..В болницата обаче размислих, реших, че ако няма да имам друга възможност е по-добре да избера името на детето аз..Споделих на мъжа ми и той каза, че няма нищо против, но ще каже на баща си, за да е подготвен ( аз бях избрала име което започва с неговата буква, но не същото ). Мъжа ми му казал при което свекър ми реагирал така както никога не съм очаквала от него ( принципно е много точен и съвременен човек), още повече, за малко да няма кого да кръщаваме
Разсърдил се, спрял да му се обажда, мълчал Мъжа ми е много чувствителен, дойде и ми разказа всичко почти разплакан, каза ми да постъпя както реша, той ме подкрепя...Реших да кръстя детето на свекър ми в крайна сметка, не исках да си разбивам семейството, но пък сега резултата е, че аз не мога да простя на свекитата за постъпката им, дразня се на името..Полудявам напоследак...Мъчно ми е, че не ми се даде право на избор..едва ли ще имам друго дете....Знам, че е глупаво, знам, че трябва да съм щастлива със малкото си момченце и прекрасния му баща, но не мога да се побера в кожата си, не мога да понасям родителите на мъжа ми, като ги видя и подивявам......ЛИЧИ МИ...мъжа ми страда, отношенията ни се скапват
Дайте ми съвет да го преодолея и ми простете, ако ви звучи глупаво причината за моето страдание.....Много ви благодаря предварително
.Не вярвам името да е чак толкова лошо ама на......чувстваш се гадно 
. Моя съвет е - говори с мъжа ти, можеш да смениш името на детето когато решиш! 
сигурна съм,че фантазията ти ще проработи!
и тормозя мъжа си с вкисната си физиономия...Знам че името не прави човека, а човека името, ама този яд така ме е обзел, че не мога да се понасям 
Дано намеря мир в себе си 
и дано е скоро!!!!
