Привет на всички 
С риск да преповторя тема или да ядосам редовните участници във форума, че тук не е мястото на темата ще помоля тези, които имат наблюдения и злочестив опит да пишат. Десет години се борих с паническо разстройство- на моменти побеждавах аз, на моменти страха. Последно в продължение на година пиех Сероксат, чувствах се много добре и го спрях. Преди няколко месеца разбрахме, че ин витрото е единствената алтернатива да си имаме бебе. Страхът започна да се заражда отново у мен. Започнаха безкрайни изследвания, откриваха се все нови и нови проблеми, правиха ми пункция на яйчник и т.н. Преди две седмици, малко преди да започна стимулация, съпругът ми получи инфаркт. Сега се възстановява, но предполагам разбирате колко много се страхувам за него. От ин витрото няма да се откажем, в момента той се възстановява и дай боже да е добре. Но аз не съм добре. Гинекологът се опитва да ме "залъгва" със Стресам, но не ми помага. Нервност, раздразнителност, страх и паника. Моля пишете ми ако някой се е чувствал в моето състояние. Знам естествено, че антидепресантите, както и всичко останало е противопоказно, но ако някой е пил или пие такива лекарства преди забременяване или по време на бременност, моля за съвет. В такова положение човек се върти в омагьосан кръг и не знае какво прави - да чака - да се лекува - да отлага процедура. Благодаря Ви.
Виж целия пост
С риск да преповторя тема или да ядосам редовните участници във форума, че тук не е мястото на темата ще помоля тези, които имат наблюдения и злочестив опит да пишат. Десет години се борих с паническо разстройство- на моменти побеждавах аз, на моменти страха. Последно в продължение на година пиех Сероксат, чувствах се много добре и го спрях. Преди няколко месеца разбрахме, че ин витрото е единствената алтернатива да си имаме бебе. Страхът започна да се заражда отново у мен. Започнаха безкрайни изследвания, откриваха се все нови и нови проблеми, правиха ми пункция на яйчник и т.н. Преди две седмици, малко преди да започна стимулация, съпругът ми получи инфаркт. Сега се възстановява, но предполагам разбирате колко много се страхувам за него. От ин витрото няма да се откажем, в момента той се възстановява и дай боже да е добре. Но аз не съм добре. Гинекологът се опитва да ме "залъгва" със Стресам, но не ми помага. Нервност, раздразнителност, страх и паника. Моля пишете ми ако някой се е чувствал в моето състояние. Знам естествено, че антидепресантите, както и всичко останало е противопоказно, но ако някой е пил или пие такива лекарства преди забременяване или по време на бременност, моля за съвет. В такова положение човек се върти в омагьосан кръг и не знае какво прави - да чака - да се лекува - да отлага процедура. Благодаря Ви. 
Трудно е, стресиращо, тежко. Понякога всеки губи надежда, отчайва се, паникьосва се ... каквото искаш. Кой не е изпадал в паника?! Миличка, страшното предстои. Не искам да те плаша, но е точно така. Аз се страхувам - да не загубя и това бебе, дали ще прескоча 7-ма г. с., 8-ма, 12-та, развива ли се, здраво ли ще е ... така обаче доникъде няма да стигна. Опирам се ма любимия и на т. нар. здрав разум, който ми е останал. Аз мога! Вярвам! Ще се справя с подкрепата на близките ми и със собствените си сили. Защото искам да бъда майка - това е по-силно от всички страхове. Тези неща ги можеш и ти, без лекарства. С вяра в себе си ги можеш 