Феноменът Градски транспорт

За съжаление много малко наистина са хората, които правят път /педоставят място/ на бременните и на майките с малки бебчета в градския транспорт ; също толкова ангажирани са да помогнат и за качаването на количка в автобус, тролей... , аз намерих решение на проблема- карам си дечицата с колата /купена на старо и нищо особено, но върши страхотна работа/ и не се тормозя с идиотщините на хора, които не са Човеци...

Ох, разсмя ме с историята за това колко място заемаш в автобуса 

Иначе не можеш да избягаш от простия човек - колкото и да му обясняваш, толерантност е дума, която той отказва да научи, защото е чуждица. С други думи, Бай Ганьо е жив!

mama Mamut, ако искаш ми вярвай, но днес сутринта се събудих с идеята да пусна същата тема във форума!!! Само че аз исках да похваля хората, че ми отстъпваха място да седна, докато бях бременна - аз пътувах основно с маршрутки, де, където не се возят много пенсионери (те са контингент на Градския транспорт, нали пътуват там безплатно), но като цяло винаги са ми правели място да седна - даже се учудвах на това и ми ставаше много мило. Сега имам друг проблем - как да си кача количката в раздрънканите автобуси. Ако някой има опит в това, моля да даде съвет

Досега не повече от десетина пъти ми се е налагало да се возя в ГТ,но са ми предлагали винаги място
За съжаление има много бездушни хора,така че...

  Народа се е побъркал. Колко жалко.

Божееее,тези хора наистина полудяха-"колко място си заемала",нямам думи,трябваше да предложиш може би да си купиш два билета.
Аз отдавна съм се отказала да ползвам градски транспорт,в Пловдив съм близо до всяко място,което ми е нужно и с такси за не повече от 2 лв.стигам до там до където искам или чакам мъжа ми да ме закара с колата.

ооо напълно позната история. В автобусите се правеха че не ме виждат, нищо че корема ми вървеше 2 метра пред мен. В едно от пътуванията ми с автобус докато бях с тумбака ми се случи следното. Естествено никой не ти отстъпва място и всеки те бута. Освобождава се място и аз понечвам да седна. Накипрена бабка се мушва покрай мен и се настанява блажено на свободното място. Казвам й че искам да ползвам мястото, а тя ми се сопна и каза че това било място за възрастни хора, а не за бременни и тя какво е виновна че аз съм бременна. Трябвало да намеря място с лепенка за бременни... ама такива няма. Има само за майки с деца. Ми тогава да съм си стояла права или да ходя пеша... Разни чичковци се развикаха и един младеж ми отстъпи. Пък като бяхме на морето се разходихме до Слънчев бряг пеша. Решихме да се върнем с автобуса до Несебър, защото бях изморена. Беше тъпкано с чужденци, които много задълбочено гледаха през прозорците и се правеха че не ме виждат. А по нататък за помощ за количката не ми се говори. Народа е съвсем изперкал и луд.
И един последен случай съвсем пресен. Редя се в БИЛА на опашка и съм с от тези детските колички. Една госпожа се опитва да мине покрай мен. Не носи нищо в себе си. Аз помислих, че иска да излезне, защото друг изход няма и я попитах... "Искате да минете ли?" Тя ми отговори "Да". Издърпвам аз возилото назад, за да може да мине и какво става... Ехоооо ела тука... се провиква лелката. И една друга лелка с пълна количка с продукти се засилва да мине. Аз естествено избеснях и попитах "ама вие ще пазарувате ли". Ми естествено - беше отговора. Направо луднах. Казах й че ще трябва да си изчака реда и не вижда ли че съм с малко дете. Редно ли е по този начин да се прережда. Тя се намуси нещо и се нареди отзад. Та вече нищо не ме изненадва. Не ми се говори за отношението пък на народа по морето към майките с деца... за там направо не ми се коментира.

някак ми се щеше да се посмея... ама ми се прирева даже...

Да, за съжаление си абсолютно права.
Никога няма да забравя следната случка: Бях бременна някъде 7 - 8 месец, приличаща на хипопотам, демек и кьорав ще види, че съм бременна. Отивам на поредната консултация, а на пейките отпред баби. Попитах има ли някой в кабинета, те ми казаха, че лекарката е излязла за малко, да изчакам. Седяха, цъкаха с език, гледаха ме жално, ама никоя не попита от кумова срама искам ли да седна. Нейсе.....от тогава и аз на баби не ставам  

Друга случка - на опашка в магазина, тъкмо се нареждам, излиза от някъде едно бойно бабе и забива кокалест лакът в ребрата ми   И не и стана неудобно, не се извини, абе нищо.

И още мога да разказвам, но няма смисъл, съмнявам се да има бременна жена, която да не е преживявала подобни неща. Седят, примерно в рейса, гледат те с кравешки поглед, ма никой не си надига гъзарето да ти отстъпи.

За себе си тогава взех кардинално решение - ставам само на майки с малки деца и бременни. Точка, може да е лошо, но на мен за няма и цели 9 месеца ми се наложи да ми по отстъпват - ама йок. За чий и аз да го правя  

Малеее колко място тия хора сьвсем изтрещяха.Аз имам  1на историйка бременна в 3м. качвам се в трамвая от колоните на Графа до Попа ама коремчето вече се личи яко и една женица веднага ми отстьпи ма аз не се вьзползвах.А в 8/9м аз четирикрилен гардероб с 36кг. отгоре и никой не ме забелязва

mama mamut ми то твойто го няма никъде - да заеамаш мястото в трамваите за безценните пенсионери. Че и въздуха им дишаш - че и двойно количество! Въобще я иди се скрий и не живей!
Сега сериозно - направо не мога да повярвам! Изроди, изроди от класа. Аз на градски транспорт не съм се качвала от 5 години поне и явно няма да се кача в близките 50 години. Да ме извиняват пенсионерите ама станаха вече супер нагли и безпардонни!

 Това ми напомни една случка когато бях в седмия месец, беше лято. Та пътувам си с автобуса и пред мен се освобождава място, никой не ме видя за тези 20 мин. преди това че съм права. Стоят две лелки и едната хоп - избута ме встрани и седна, при което другата й казва - защо седна, до теб има бременна жена. Тя се обърна, погледна ме и каза (цитирам дословно): Ми тя е малко бременна  , нищо няма да й стане като постои. И затова сега и аз ставам само на бременни и майки с малки деца.

Нямала съм проблеми,а и рядко ползвах градския транспорт.
Но скоро попаднах в малко неудобна ситуация-предложих на една жена да седне на моето място,а се оказа,че не била бременна.Просто беше с по-голямо коремче от нормалното.Толкова кофти ми стана като ми каза,...но и смешно 

Много рядко съм се возила с градски транспорт като бременна,но не ми отстъпваха място.Дори жените.Лоши станахме хората.Сега с детето пак не ми отстъпват.

Мразя градския транспорт и хайманите, които се возят там. Като бременна не съм и помисляла да се кача на обществено превозно средство, но, вече майка на деца, съответно в първа и втора група в детската градина, в една мразовита зимна утрин, не успявам да запаля колата и се виждам в чудо. Тичам с двете деца до стоянката за таксита - пукнато такси няма, а ако някое се излъже да спре, като чуе късата дестинация /около 3 км./ веднага казва, че е в друга посока. Направо побеснях. Децата реват, защото им е студено, носовете им прокапаха и аз реших да се качим на рейса. Представете си пиков час - 8.30, в рейса - лудница. Деца ли да държа за ръцете, аз ли да се хвана някъде - идеше ми да зарева. Накрая /след две спирки/ една жена се смили и отстъпи място. Натиках децата да седнат, но в това време започват да се качват нови хора и да ме блъскат безмилостно. Аз се държа здраво за седалката, където са децата, но буйната човешка река най-накрая ме откъсна и забута все по-далече от децата. Аз им викам:"Деца, не се страхувайте, само не ставайте и се дръжте здраво!". Тълпата го чува това, явно разбира, че съм майка на двамата ревящи сополанковци, но хич не им мина през ума да направят малко място, за да си стигна обратно до децата. Накрая страшно се разярих и започнах безогледно да бутам и настъпвам, а срещам само каменни физиономии с изцъклени от идиотия погледи, гледащи през мен. Ръчках, ритах, едвам успях да отида до дечицата, едвам успяхме и да слезем на нашата спирка. Повече съм се зарекла да не прибягвам до услуги, които са предоставени от държавата.