Не една и две теми са посветени на бебешкия пубертет, където всички съчувствено успокояваме паникьосаните, че не само техните деца пищат и се тръшкат, че това е период, който и ние до болка познаваме и т.н.
В тази връзка нека в таз тема всеки от нас разкаже за изпитаните методи, които тий лично прилага, когато детето му се инати и е непреклнонно, когато и дума не може да стане завразумяване със стандартни начини. Споделете хитринките, които сте прочели в книгите, чули от познати или сте измислили сами в борабата си срещу стрховития бебешки инат
Ще зпочна първа, с нещо, което една позната сподели и аз уж на шега пробвах, а то се оказа много ефикасно поне за сега:
Когато Дими започне да ходи напук или се развихри неудържимо и положението излиза от контрол аз обикновено го наказвам да постои в стаята си за малко, за да се укроти. Вчера обаче, когато реших да го накажа той започна да крещи срещу мен: "Не искам наказан и да тропа с краче и тогава аз се сетих за това, което ми разказа познатата, а именно:
Когато нейната дъщеря не слуша тя и казва да отиде настрани и да си изгони лошотиите от главата и като ги изгони да се върне. Детето отива настрани, прави жестове все едно си маха нещо от главата и после се връща кротко като ангелче и наистина вярва, че вече е полсушна, защото лошотиите ги няма
Та докато Дми тропаше с крак и крещеше, че не иска наказан и иска да е лош и т.н. аз му казах да отидеда си изгони лошотиите. На него му стана интересно и попита къде са тези лошотии. Аз отговорих, че те са му в главичката и го карат да прави бели. Казах му, че атой е много добро дете и ако изгоним лошотиите отново ще слуша и няма да се налага да ходи наказан. Той избяга в стаята си и започна с ръка да си маха наужким нещо от косата и после каза, че е готов и е изгонил лошотиите и вече е добър. Забрави за дивеенето и крещенето до момента, взе една книжка и седна да я разглежда
От тогава два пъти пробвам номера с лошотиите в главата и в двата пъти резултатът е същия - отива, гони си лошотиите и се връща спокоен и кротък.
Вие сте, споделете други хитринки за "укротяване наопърничавите"
Виж целия пост
В тази връзка нека в таз тема всеки от нас разкаже за изпитаните методи, които тий лично прилага, когато детето му се инати и е непреклнонно, когато и дума не може да стане завразумяване със стандартни начини. Споделете хитринките, които сте прочели в книгите, чули от познати или сте измислили сами в борабата си срещу стрховития бебешки инат
Ще зпочна първа, с нещо, което една позната сподели и аз уж на шега пробвах, а то се оказа много ефикасно поне за сега:
Когато Дими започне да ходи напук или се развихри неудържимо и положението излиза от контрол аз обикновено го наказвам да постои в стаята си за малко, за да се укроти. Вчера обаче, когато реших да го накажа той започна да крещи срещу мен: "Не искам наказан и да тропа с краче и тогава аз се сетих за това, което ми разказа познатата, а именно:
Когато нейната дъщеря не слуша тя и казва да отиде настрани и да си изгони лошотиите от главата и като ги изгони да се върне. Детето отива настрани, прави жестове все едно си маха нещо от главата и после се връща кротко като ангелче и наистина вярва, че вече е полсушна, защото лошотиите ги няма
Та докато Дми тропаше с крак и крещеше, че не иска наказан и иска да е лош и т.н. аз му казах да отидеда си изгони лошотиите. На него му стана интересно и попита къде са тези лошотии. Аз отговорих, че те са му в главичката и го карат да прави бели. Казах му, че атой е много добро дете и ако изгоним лошотиите отново ще слуша и няма да се налага да ходи наказан. Той избяга в стаята си и започна с ръка да си маха наужким нещо от косата и после каза, че е готов и е изгонил лошотиите и вече е добър. Забрави за дивеенето и крещенето до момента, взе една книжка и седна да я разглежда
От тогава два пъти пробвам номера с лошотиите в главата и в двата пъти резултатът е същия - отива, гони си лошотиите и се връща спокоен и кротък.Вие сте, споделете други хитринки за "укротяване наопърничавите"
!
. Страшно му е обидно и аз също не се чувствам добре, обаче действа неизменно за разлика от сто други неща, които не работят. Като се обиди се гушваме и си обесняваме защо и как се стигна до тук. Иначе най- обичайният начин за реакция на тръшкането е отклоняване на вниманието.
.