Здравейте!
Имам много странен проблем, който доста ме тревожи напоследък. Родителите на съпруга ми имат безкрайно сложни и честно казано не знам как да ги определя отношения. Свекър ми изпада ту в депресивни, ту в много активни/да не кажа агресивни/ състояния. Тези състояния се регулират с медикаменти, честно казано нямам идея какви. От средата на лятото започнаха ремонт, който съвпадна с поредното агресивно състояние на свекър ми. Майката ма свекър ми получи мозъчен удар. Според свекърва ми това е преиграно състояние, инсценирано с цел да я принудят да напусне работа и да се грижи за нея.
От край време двете не се понасят и свекърва ми не иска да се грижи за нея, поради факти от миналото, като например, че не е помагала в грижите за внуците си, подтиквала е сина си да напуска семейството си и разни подобни.
Сега свекър ми живее с майка си, но иска да се прибере при свекърва ми. Свекърва ми смени ключалката на жилището си и не иска да го прибере. Превръщат мен в посредник. Всекидневно водим няколко часови разговори по телефона – ту с единия, ту с другия. Единия казва едно, другия противоположното. Не изключвам, че и двамата ме лъжат за някои неща. Писна ми, не мога повече така. Искам си спокойствието. Изнервена съм и преуморена – ние също правим ремонт, работата ми е отговорна. Не мога да виждам дъщеричката ни/тя е при майка ми в момента/ и честно казано искам да си почина от всичко това. Организирам кръщенето на моето мъниче и умирам от притеснения как ще се държат на самия ден.
Дайте ми съвет как да изляза от тази ситуация. Свекър ми ден през ден звъни/тази сутрин в 6:30 часа/ да му съдействам. Уговаря баща ми да говори със свекърва ми. От своя страна свекърва ми ме моли да го накараме да си пие хапчетата. Но и казва, че иска спокойствие и не може на 50 години да я подлагаме на такъв стрес и не го иска.
Въобще иде ми да изключа всички телефони, да си взема детето и да идем сами да я кръстим някъде в някой хубав манастир.
Каквото и да ме посъветвате - благодаря!
Виж целия пост
Имам много странен проблем, който доста ме тревожи напоследък. Родителите на съпруга ми имат безкрайно сложни и честно казано не знам как да ги определя отношения. Свекър ми изпада ту в депресивни, ту в много активни/да не кажа агресивни/ състояния. Тези състояния се регулират с медикаменти, честно казано нямам идея какви. От средата на лятото започнаха ремонт, който съвпадна с поредното агресивно състояние на свекър ми. Майката ма свекър ми получи мозъчен удар. Според свекърва ми това е преиграно състояние, инсценирано с цел да я принудят да напусне работа и да се грижи за нея.
От край време двете не се понасят и свекърва ми не иска да се грижи за нея, поради факти от миналото, като например, че не е помагала в грижите за внуците си, подтиквала е сина си да напуска семейството си и разни подобни.
Сега свекър ми живее с майка си, но иска да се прибере при свекърва ми. Свекърва ми смени ключалката на жилището си и не иска да го прибере. Превръщат мен в посредник. Всекидневно водим няколко часови разговори по телефона – ту с единия, ту с другия. Единия казва едно, другия противоположното. Не изключвам, че и двамата ме лъжат за някои неща. Писна ми, не мога повече така. Искам си спокойствието. Изнервена съм и преуморена – ние също правим ремонт, работата ми е отговорна. Не мога да виждам дъщеричката ни/тя е при майка ми в момента/ и честно казано искам да си почина от всичко това. Организирам кръщенето на моето мъниче и умирам от притеснения как ще се държат на самия ден.
Дайте ми съвет как да изляза от тази ситуация. Свекър ми ден през ден звъни/тази сутрин в 6:30 часа/ да му съдействам. Уговаря баща ми да говори със свекърва ми. От своя страна свекърва ми ме моли да го накараме да си пие хапчетата. Но и казва, че иска спокойствие и не може на 50 години да я подлагаме на такъв стрес и не го иска.
Въобще иде ми да изключа всички телефони, да си взема детето и да идем сами да я кръстим някъде в някой хубав манастир.
Каквото и да ме посъветвате - благодаря!
Хм, то сам човек каквото си парви и Господ не може да му го направи.
