Когато детето на годинка започне да удря?

моя син не удря , но хвърля предмети без причини. Моя съвет е да не му обръщаш внимание и ще ти кажа защо. Детето ан братовчедка ми беше чуло от някой на улицата "Да ти е.а майката" и в един момент само това започна да повтаря като папагал. Те му обесняваха, че това е лощо и. т.н., а той още повече си го повтаряше. Същото мисля ще еще е и с удрянето според мен

Здравей,
Ще ти кажа какво правя аз - ако удря играчките не му обръщам внимание, но когато Дани се опитва да бие брат си или мен се намесвам, иначе не знам до къде могат да стигнат нещата ... Първо хващам ръката му и му показвам как да гали (често се оказва, че просто бурно се радва), но понякога удря напълно умишлено в такива случаи със строг глас казвам НЕ! и дърпам ръката му, ако и това не помогне двамата с големия му казваме че сме му сърдити и отиваме в друга стая като го оставяме сам. След малко той идва при нас и случката е забравена.
При мен нещата са по-сложно защото и баткото е още малък и понякога отвръща и нещата загрубяват     , но когато големия беше на 1 година и започна да удря по този начин нещата се разминаха за около месец.
Мисля си , че не трябва да го оставяш да те бие или хапе, както и сама си забелязала, това не е игра и детето съзнателно иска да ти причини болка когато е недоволно.
Това, че в къщи никога не се биете    и не го биете нищо не значи, достатъчно е веднъж някое друго дете да му е взело грубо лопатката и да го е бутнало или плеснало и готово.
Иначе за "лошите" думи съм съгласна с DEianaZ, колкото по-малко внимание обръщаш толкова по-добре   .
Успех  

И Мони започна да удря преди около седмица. Със сигурност и тя не го е виждала, а и никое дете не я е бутало или вземало играчка (постоянно я наблюдавам и няма как да е станало!). Но е факт - посяга да удря мен, татко си, едно приятелче. При това го прави осъзнато - когато нещо не й харесва - напр., ако й взема "играчката", с която се занимава обикновено (все забранени неща избира, ей!). Казвам й твърдо "не", а тя продължава... със сигурност разбира, но се прави, че не чува... Явно е етап в развитието.

Габи почна да удря и да вика откакто ходи на ясла. Прави го нарочно и осъзнато. Не е достатъчно само да кажа не, хващам й ръката и я карам да ме милва (мен или цветето или там, когото е ударила, ако са играчки я оставям). Ако все пак иска да удря и да бие нещо й казвам да удря леглото или дивана, поудря малко, изразходва си отрицателната енергия и после е доволна и мн.добричка

това за хвърляне на играчките го има в този период, около годинката, Дияна мяташе всичко, което се намира около нея. Този период отнимава.
Дияна се научи да си отвръща покрай децата в пясъка, но след годинката. Когато играеха в пясъка (бяхме на квартира в друг район) тя беше най-малката, беше лесна мишена, като я прибирах да я къпя на обяд имаше пясък и в памперса, при положение, че е облечена с боди. Научи се да си отвръща, а аз пък правех забележки. Вярно, че не ми е приятно да посипват главата на щерка ми с пясък, но пък ми е неприятно и когато тя го прави.
Пошляпването дойде при нас на по-късен етап, но само с приказки се оправяме. За лошите думи ... беше като папагал, сюнегер, т.е. попивателна. От миналата година обаче и тя самата прави забележка в къщи - "Мамо това е лоша дума".
Ако детето каже нещо и вие се засмеете, то малчугана ще го повтори многократно.

Според мен подобни периоди за децата са съвсем нормални. Обикновено като се появи някаква нова емоционална потребност или чувство у детето, то не може съвсем точно да осъзнае за какво става въпрос. Всичко му е ново, всичко му е за първи път   Това го подтиква към най-близката за него в момента реакция, защото то се чувства объркано. Въобще не е задължително да е виждало подобно поведение преди това. По принцип насилието като явление е заложено в човешката ни природа и рано или късно се проявява по някакъв начин. Това не бива да ви притеснява толкова, когато става въпрос за мънички дечица.
В такава ситуация е най-добре просто да му хванете ръчичката нежно и да му кажете, че разбирате, че нещо го е ядосало или развълнувало, или каквато според вас е там причината. Можете да кажете също, че хората не бива да се удрят, но не така самоцелно с идеята, че то ще разбере и няма да го прави повече. Много по-важно е отсега да се опитвате да разбирате и да му обяснявате чувствата му, които са го връхлетяли и подтикнали към подобно действие, отколкото да му казвате "Не" и колко лошо е това, което прави. Все пак, когато едно малко дете удари или извърши някакво друго агресивно действие, това не е същото като да го направи зрял и възрастен човек, от когото се очаква да може да контролира емоциите и действията си, нали?   На практика то може да остане с впечатлението, че това, което чувства всъщност е лошото, а не точно това, което прави. Сами разбирате, че да се заблуди така не е особено полезно за него.
Много пъти си мислим, че детето не ни обича щом се държи по този начин, но всъщност е точно обратното. В тези периоди децата удрят най-често точно, защото ни обичат ужасно много, а в същото време по една или друга причина са се разгневили за нещо и това така ги обърква, че те просто реагират съвсем първично. А както вече споменах, за добро или лошо, насилието е неделима част от първичната ни човешка природа. Много по-мъдро е да приемем агресията като факт и да се опитваме да научим децата си да я контролират постепенно във времето, отколкото да се опитваме да я изкореним.  
Успех с емоциите!  

И моят син понякога удря,а за хвърлянето на играчките е Цар...Няма здрава играчка вкъщи,но и аз знам че това е моментно състояние и ще отмине.Гледам само да не счупи нещо около него или да не се удари,иначе ако му се скарам или му направя забележка озверява още повече и с по-голяма сила чупи.

Агресията е съвсем нормално явление и се появява в определен момент от развитието на детето, така като прохождането, проговарянето и т.н. На едно "средностатистическо" дете са му нужни около 500 опита (т.е. то проявява агресия, вие я коригирате) за да се научи да я потиска. Някои деца се научават по-бързо, при други са нужни над 2,000 такива опита. Затова не се притеснявайте и не смятайте поведението на детето за патологично; това е просто още един етап от развитието му. Коригирайте проявите на агресия, но без да го наказвате и без да показвате агресия вие самите, за да не оставите грешни впечатления у детето си.
Това е съвсем накратко една статия за агресията която четох съвсем наскоро по проблема.

ПОТВЪРЖДАВАМ
Една добавка само - много търпение и обич