На 22 ноември 2002 разбрах че съм бремена тогава със съпруга ми още бяхме гаджета. Бяхме най ща сливите хора на света. на 30 юли ме приеха за секцио на следващата сутрин трябваше да ме срежат. Когато наближи часа за секциото докторите забелязаха че тоновете се губят но ми казаха да не се притеснявам. Детето излезе живо но един час след това доктората ми каза че бебето ми страда от тежка аномалия. Момченцето ми живя само един месец и то в ковюз. Един единствен път целунах и прегърнах малкото си момченце но винаги ще си спомням това което четях в очичките на малкото съкровище. С баща му го наричахме Божидар. Сега почти 5години по късно още не мога да преживея тази болка. А колкото повече наближава 31 август деня в който малкото съкровище ни напусна толкова по зле се чувствам от преходните години . А заради смотаните доктори в Тина Кирова вече не мога дори да имам дете по естествен път. Април тази година направихме успешен опит за ин-витро.Но така й не можах да се зарадвам докато не направиха всички генетични изследвания. Надявам до година на 31 да има защо да продължа да живея.