Когато любовта си отиде или какво правим за живота си

  • 6 693
  • 85
Не знам дали е имало подобна тема, всъщност сигурно е имало,но наскоро се замислих за това. Животът ни се върти единствено и само/или ми се иска/ около любовта. Та въпросът ми е усещате ли когато любовта си отива? Опитвали ли сте да я спрете? Какво сте правили, за да не ви напусне? Какво бихте направили, за да я запазите.
Всичко свързано с любовта ми е интересно. Дори това колко трае всъщност любовта, влюбването?
Виж целия пост
# 1
Любовта ни напуска, когато ние позволим!Говоря за любовта, която ние изпитваме!Ако спреш да даваш любов - умираш, напускат те! Не може само да очакваш!Тя е действие, ежеминутно!
Виж целия пост
# 2
Не е вярно, фанта. Понякога любовта ни напуска без ние да го позволим. И когато любовта си отива можеш да направиш чудеса от храброст и саможертви и пак да не успееш да я спреш.

Въпросът е дали тези жертви си струват. Има граница. И ако я преминеш и прекалиш - после ще те е яд на самата себе си.

Мои жертви? Огромни, заради любовта на живота ми.

Станах роб на чужди страхове. Лиших се от социален живот. Търпях дългомесечни отсъствия и чаках. От любов. Изгубих приятелите си. Промених се коренно. Преместих се в друга държава.  Останах с него дори след като знаех, че нямаме бъдеще.

Сега се мразя, задето го допуснах.

Здравословното отношение е "I love you, Richard. But I love me more."

Виж целия пост
# 3
Мисля, че любовта не е нещо, което можем да контролираме, колкото и да ни се иска. Нито можеш да възродиш, нито можеш да я задържиш. Единствено може да полагаме старание, за да не я убием /работейки главно над себе си/.
Виж целия пост
# 4
Рони -  bouquet  bouquet  bouquet
Аз пък съм правила какви ли не героични усилия, ясно съзнавайки, че не изпитвам любов. За да не ги засегна, за да ги подкрепя, за да не съм предател и пр. Накрая пак излизах гаднярката и предателката.
Сега ме е яд на себе си, че не си вдигах шапката по-рано.
Виж целия пост
# 5
 Какво значи животът  да ти се върти, само и единствено,  около любовта ?
Виж целия пост
# 6
Любовта има различни измерения. Човек е устроен така, че винаги намира обект за чувствата си. В това отношения празнините рядко остават незапълнени. Не винаги любовта е насочена към мъж (респективно жена). Понякога това е детето, домашния любимец, хобито.... Възхищавам се на хора, които могат да дадат по равно от любовта си на всички. Но и разбирам онези, които я насочват само в една посока. С годините любовта става по- кротка и някак по- мъдра, но в никакъв случай по- малка. ani_4ka, няма смисъл от спиране и задържане. Любовта сама намира начин да се прояви в пълния си блясък, в точния момент и към точния обект. Това разбира се, е моето усещане за нещата.
Виж целия пост
# 7
Когато се запознах с мъжа ми, не можех да понеса и един ден да го няма около мен и си мислех, че ако живея до 80 години, няма да са ми достатъчни, за да му се нарадвам пълноценно.
Сега, почти 10 години по-късно, пак съм на същото мнение. От време на време си мисля, че като дойде време и остареем фатално,  искам да умра преди него, защото иначе не бих могла да издържа и една секунда.
Мисля, че има любов, която никога не си отива. Не знам обаче дали е въпрос на борба и недопускане или въобще на някакви активни действия.
Виж целия пост
# 8
Рони Бо, това което казваш звучи наистина тъжно, страхът не е лощ съветник. Аз смятам,че любовта не може да се контролира, колкото и да обичаш някой не можеш на сила да го накараш да се влючи в теб... Любовта е като децата, непорочна. Или греша, понякога е много коварна. А ми се иска да е чиста, кристална.
Много години се опитвах да накарам любовта да не си отиде, аз обичах,но мен не ме обичаха, единственото,което направих е да злоупотребя със себе си, с уважението си. Не може човек да обича насила.
Виж целия пост
# 9
Тази тема е ужасно депресираща и отказвам да разсъждавам по нея  Crossing Arms
Виж целия пост
# 10
Любовта идва и си отива сама.
Никой не е господар на сърцето си
Жалкото е оба4е 4е понякога правим вси4о възможно любовта да си тръгне.
А после едва ли сме по щастливи....
Виж целия пост
# 11
Когато се запознах с мъжа ми, не можех да понеса и един ден да го няма около мен и си мислех, че ако живея до 80 години, няма да са ми достатъчни, за да му се нарадвам пълноценно.
Сега, почти 10 години по-късно, пак съм на същото мнение. От време на време си мисля, че като дойде време и остареем фатално,  искам да умра преди него, защото иначе не бих могла да издържа и една секунда.
Мисля, че има любов, която никога не си отива. Не знам обаче дали е въпрос на борба и недопускане или въобще на някакви активни действия.
Това е прекрасно, аз такива чувства изпитвам към моят приятел. Така ме е страх дали след 15 год ще го обичам по същия начин, дали ще имам нужда от неговия поглед, от неговата топла прегръдка? Исками се любовта да живее вечно, искам да живеем и ние с нея. Дали след като се оженим ще претръпнем? От кого зависи, какво трябва да направим за да не допуснем да си отиде? Tired Да бъдем себе си, да се преоткриваме. Thinking
Виж целия пост
# 12
Хм, Аничке, сигурно нямаш още деца, нали?  Wink Laughing
Когато заимаш, ще откриеш колко необятно понятие е любовта. И че мъжът е много, много малка част от нея.
Виж целия пост
# 13
Касиди, не искам темата да е депресираща и тъжна, нека тръгнем от лошото към хубавото. Пък и на всеки му се е случвало веднъж в живота да го напусне любовта.
Може да си поговорим след като изчерпим тази тема ,как да я запазим любовта. И как да я познаем?
Виж целия пост
# 14
Това, което написах не се отнасяше за усилия да накарам някого да се влюби. Описах целенасочените си жертви да запазя една истинска любов, подкопана в основите си от външна намеса. Който е срещал истинската любов знае колко рядко и красиво цвете е тя. Споделени чувства, споделени мечти, сладка еуфория. Тогава дори спира да те е страх от смъртта. Поне от твоята собствена. Карина го е описала.

Но когато лавината тръгне да пада, няма смисъл от чадър.

Любовта идва и си отива сама.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия