Днес в парка станах свидетел на следната сцена: младо семейство седи на пейката и люшка наследника - около 5-6 месечен- в количката. Започва караница, дали да купят 1 безкофеиново кафе или 1 бира за двамата, понеже имат толкова пари. Жената тропва с крак и направо изкрещя "не ме нервирай, че ще ми спре кърмата." Мъжът млъкна и донесе кафе. След малко се заприказвахме и те един през друг почват да ми се жалват, че с това майчинство и мизерната заплата на мъжа, под наем и с бебе направо не е живот. Аз питам мъжа "ами Вие защо не се насочите към 2-ра работа за повече доходи?" и той казва "ама тя жената не може сама да се справи с детето, нали и кърми и иска да кърми дълго още. Няма как!" Аз 
и казвам "ама аз също кърмих до над 1 год. и си гледах сама бебето, нещо не разбирам какво общо има". Тогава жената ми обяснява "ами аз, за да имам кърма трябва много да почивам, да съм спокойна, да се храня под час, а то с бебето да поддържаш къща, готвиш и чистиш- просто не става, а и не мога да се наспя. На Вас кой Ви помагаше, докато кърмехте?" Решавам аз, че е по-добре да не навлизам в подробности и само казах, че не ми е пречело да си оправям домакинството и бебето, но действително съм се въздържала да пренасям камъни и да местя сама гардеробите в къщи- да не се претоварвам излишно. Тръгнах си и си мислех, с какво аз съм се оправдавала с кърменето. Единствено измислих, че е с огромните количества храна, които поглъщах и все казвах- ами като го накърмя и огладнявам като змей. 
А вие оправдавали ли сте се с нещо?
Виж целия пост
и казвам "ама аз също кърмих до над 1 год. и си гледах сама бебето, нещо не разбирам какво общо има". Тогава жената ми обяснява "ами аз, за да имам кърма трябва много да почивам, да съм спокойна, да се храня под час, а то с бебето да поддържаш къща, готвиш и чистиш- просто не става, а и не мога да се наспя. На Вас кой Ви помагаше, докато кърмехте?" Решавам аз, че е по-добре да не навлизам в подробности и само казах, че не ми е пречело да си оправям домакинството и бебето, но действително съм се въздържала да пренасям камъни и да местя сама гардеробите в къщи- да не се претоварвам излишно. Тръгнах си и си мислех, с какво аз съм се оправдавала с кърменето. Единствено измислих, че е с огромните количества храна, които поглъщах и все казвах- ами като го накърмя и огладнявам като змей. А вие оправдавали ли сте се с нещо?
, шегувам се само 
не се оправдавам, защото не съм човек, който може да зареже всичко на тази възглавница. има спокойни дни, има и дни в които се изтрепвам да свърша всичко сама. понякога зарязвам всичко и хайде навън. не ми е намаляла кърмата поради преумора или безсъние. ( не помня да съм спала така добре, както преди да родя). понякога има и спокойни нощи, когато не помня дали съм кърмила посред нощ или чак на сутринта (спим заедно). в нито един от случаите не съм се оправдавала за да впрегна някого да ми върши работата. мисля, че жената го работи мъжа си по този начин. 
Единствено се оправдавам, че не мога да изляза никъде без нея - а за посещения на кръчми до късните часове - абсурд. Та това е, от сега ще се оправдавам с кърменето, че не съм почистила, сготвила и т.н. 
. 
То и аз като ме ядосва мъжа му казвам да не ме нервира, че ще ми спре кърмата, но малко на майтап го избивам. Доста се бъзикаме с това кърмене въпреки, че в началото направо на плач ме избиваше 
Досега съм го оставяла 2 пъти за по час и то от скоро.. Като беше малко бебе не съм давала и за 5 мин. да ми го пипат 
Добре, че кърмя обаче.. иначе поне 10 кила щях да си имам бонус.. А тъй не ми се лепят 
