Синът ми вчера искал да си купи сокче за 60 стотинки от магазина. Сокче нямало, но се върнал с 6 близалки. Привидно нищо страшно не е станало. Проблемът е, че искам да го науча да цени парите и да преценява какво и колко да си купува сам. Не ми се иска да се превърне в онези деца, които в първи клас имат последен модел Нокия, а в 7 клас отказват да обуят маратонки, които не са последен модел на Найки например. Притеснявам се, че баща му е склонен да задоволява всеки негов материален каприз. И се чудя, няма ли това са се обърне срещу детето в един момент. Моля да споделите опит в подобни ситуации.
Виж целия пост
Как учите детето си да цени парите?
- Публикувана: 31 авг. 2007, 14:16 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2007, 11:26 ч.
# 1
31 авг. 2007, 14:20 ч.
Детето може да е с последен модел Нокия и нови маратонки и все пак да знае цената на парите.
Говорете за стойността на нещата и за ползата, която ни носят като фактори определящи цената и готовността ни да я платим. С конкретни примери това са неща, които и малко дете може да разбере.
Защо близалката струва 10 ст, а сокчето - 60?
Защо си струва да дадеш наведнъж 60 ст за един сок, но не и за 6 близалки?
Виж целия пост
Говорете за стойността на нещата и за ползата, която ни носят като фактори определящи цената и готовността ни да я платим. С конкретни примери това са неща, които и малко дете може да разбере.
Защо близалката струва 10 ст, а сокчето - 60?
Защо си струва да дадеш наведнъж 60 ст за един сок, но не и за 6 близалки?
# 2
31 авг. 2007, 14:30 ч.
Това с ценността на парите е интересно.
Според мен децата не искат толкова да си купуват определени неща, а да усетят удоволствие от самото извършване на пазаруването като процес, случка - така се чувстват големи и приличат на родителите си. Едва ли мислят за парите, а по-скоро им харесва да дадат нещо и да получат нещо.
Сещам се за някои неща:
- да се случва заедно с детето да се извършват някои от ежедневните пазарувания - като знае обикновено какво се купува ще се научи кои са основните и неосновните стоки за дома
- винаги да има някакви дребни пари в себе си - 20 или 50 стотинки, за да знае че са негови
- да му се дава възможност да купува само (ако детето е малко, родителят да стои отстрани на 1-2 метра) дребни неща (хляб, мляко) - ще му хареса, ще му вдигне самочувствието, ще се научи да смята и да внимава.
- от време на време питане "Имаш ли пари?" - и да има, и да няма, дай му някакви дребни стотинки, дори и да са 20.
Все пак имам предвид детето да е поне на 5 г. За собствените пари не е много разумно да е по-малко, но за пазаруване на хляб става
Виж целия пост
Според мен децата не искат толкова да си купуват определени неща, а да усетят удоволствие от самото извършване на пазаруването като процес, случка - така се чувстват големи и приличат на родителите си. Едва ли мислят за парите, а по-скоро им харесва да дадат нещо и да получат нещо.
Сещам се за някои неща:
- да се случва заедно с детето да се извършват някои от ежедневните пазарувания - като знае обикновено какво се купува ще се научи кои са основните и неосновните стоки за дома
- винаги да има някакви дребни пари в себе си - 20 или 50 стотинки, за да знае че са негови
- да му се дава възможност да купува само (ако детето е малко, родителят да стои отстрани на 1-2 метра) дребни неща (хляб, мляко) - ще му хареса, ще му вдигне самочувствието, ще се научи да смята и да внимава.
- от време на време питане "Имаш ли пари?" - и да има, и да няма, дай му някакви дребни стотинки, дори и да са 20.
Все пак имам предвид детето да е поне на 5 г. За собствените пари не е много разумно да е по-малко, но за пазаруване на хляб става
# 3
31 авг. 2007, 14:32 ч.
При по-големите става като ги оставиш да си изкарват сами парите.
Спомням си при мен - започнах първата си работа на 14 год и като помня какъв труд и пот хвърлях за 2000 лв на месец, познай как давах 600 лв за дънки. И то по два чифта всеки месец. Но пък при сестра ми не е така - цялата й заплата отива за парцалки точно за около час. Всеки месец, а е на 19 год. вече.
Иначе за по-малките не знам начина. Моето все още не знае точно как стоят нещата с парите, дават му се точни и се чака пред магазина... Още не сме отворили тази тема.
Виж целия пост
Спомням си при мен - започнах първата си работа на 14 год и като помня какъв труд и пот хвърлях за 2000 лв на месец, познай как давах 600 лв за дънки. И то по два чифта всеки месец. Но пък при сестра ми не е така - цялата й заплата отива за парцалки точно за около час. Всеки месец, а е на 19 год. вече.
Иначе за по-малките не знам начина. Моето все още не знае точно как стоят нещата с парите, дават му се точни и се чака пред магазина... Още не сме отворили тази тема.
# 4
31 авг. 2007, 14:39 ч.
Проблемът е, че не може да се чака едно дете да влезе в пубертета, че тогава да започне да се учи да цени парите.
Повечето деца прекарват по-голяма част от времето си в училище и изкушението да се купуват всякакви неща е голямо. Ако тогава не се е научило да цени парите, трудничко ще е след това.
забелязвам и нещо друго - много родители си мислят, че като дават много пари на децата си, така ще си затвърдят социалното и финансово самочувствие. Нещо като откупване. Същото важи и за телефоните, и маратонките.
По-скоро би било добре да научим децата си да не се впускат в надпреварата за дрехи и други подобни. Ако имат добро самочувствие и приятели заради това, което са, то те няма да имат нужда да се доказват с пари.
Виж целия пост
Повечето деца прекарват по-голяма част от времето си в училище и изкушението да се купуват всякакви неща е голямо. Ако тогава не се е научило да цени парите, трудничко ще е след това.
забелязвам и нещо друго - много родители си мислят, че като дават много пари на децата си, така ще си затвърдят социалното и финансово самочувствие. Нещо като откупване. Същото важи и за телефоните, и маратонките.
По-скоро би било добре да научим децата си да не се впускат в надпреварата за дрехи и други подобни. Ако имат добро самочувствие и приятели заради това, което са, то те няма да имат нужда да се доказват с пари.
# 5
31 авг. 2007, 15:24 ч.
Не помня в кой момент точно започнах да им давам по един лев джобни - като излезем на разходка те си определят какво да си купят с този лев. Бяха много малки, но постепенно свикнаха и научиха разни комбинации. Също така ги карам да си събират паричките, дадени им от нас или други хора по някой повод, в касички и, когато съберат достатъчно си купуват мечтана играчка. Отначало се вайкаха, че много дълго трябвало да събират, а аз им обяснявам, че и ние с баща им много дълго трябва да работим, за да има с какво да плащаме всичко онова, което те искат да притежават.
Виж целия пост
# 6
31 авг. 2007, 15:27 ч.
Аз се опитвам да го правя, като давам на сина ми определена, неголяма сума джобни пари, които може да си спестява или харчи както намери за добре. Същевременно обяснявам, че не можем ей-така да купуваме каквото си искаме, и после да си вземем още пари от банката като ни се свършат. Малко по малко взе да се усеща.
Виж целия пост
# 7
31 авг. 2007, 15:27 ч.
Как учите детето си да цени парите? - С личен пример. Ако аз и баща му ги ценим, той попива същото. Баща му е много пестелив, макар да има възможност за разхищение. Той следва примера му.
Виж целия пост
# 8
31 авг. 2007, 15:48 ч.
Не го уча още, малък ми се струва...опитвам се да не го разглезя с купуването на всичко, което поиска, но истината е, че не ми се получава много добре за сега 
Виж целия пост
# 9
31 авг. 2007, 15:59 ч.
Така е , наистина ! Моят син е малък още , но знае , че за да вземеш нещо от магазина трябва да дадеш парички
Обикновено му давам 1 лев и той с голяма гордост плаща на касата .
А иначе - марковите обувки и последните модели не пречат да се ценят парите . Просто мисля , че е редно да не се прекалява ...
Виж целия пост
Това с ценността на парите е интересно.
Според мен децата не искат толкова да си купуват определени неща, а да усетят удоволствие от самото извършване на пазаруването като процес, случка - така се чувстват големи и приличат на родителите си. Едва ли мислят за парите, а по-скоро им харесва да дадат нещо и да получат нещо.
Според мен децата не искат толкова да си купуват определени неща, а да усетят удоволствие от самото извършване на пазаруването като процес, случка - така се чувстват големи и приличат на родителите си. Едва ли мислят за парите, а по-скоро им харесва да дадат нещо и да получат нещо.
Така е , наистина ! Моят син е малък още , но знае , че за да вземеш нещо от магазина трябва да дадеш парички
Обикновено му давам 1 лев и той с голяма гордост плаща на касата .А иначе - марковите обувки и последните модели не пречат да се ценят парите . Просто мисля , че е редно да не се прекалява ...
# 10
31 авг. 2007, 17:27 ч.
А как се справяте с проблема " Ами Иванчо има едикакво си, а ти не ми купуваш такова"?
Виж целия пост
# 11
31 авг. 2007, 17:48 ч.
Уф, това с парите ми е болна тема! 
Ама от ден на ден все повече се убеждавам, че не е до възпитание, ами си е до дете. Ген ли е, родителски пример ли е, не знам, ама само с възпитание не става.
Моят син е обременен двойно - хем няма подходящ пример (кой да научи майка му, коооой!), хем и не възприема. Бодат го парите и това си е! Сам настоява да му даваме джобните ден за ден, не иска на седмица например. 
Давайте идеи, че в чудо съм се видяла!
ПП Никога не е имал Нокия, камо ли последен модел, а и скъпи маратонки може само да сънува, ако продължи да ги къса с такава скорост!
Виж целия пост
Ама от ден на ден все повече се убеждавам, че не е до възпитание, ами си е до дете. Ген ли е, родителски пример ли е, не знам, ама само с възпитание не става.
Моят син е обременен двойно - хем няма подходящ пример (кой да научи майка му, коооой!
), хем и не възприема. Бодат го парите и това си е! Сам настоява да му даваме джобните ден за ден, не иска на седмица например. Давайте идеи, че в чудо съм се видяла!
ПП Никога не е имал Нокия, камо ли последен модел, а и скъпи маратонки може само да сънува, ако продължи да ги къса с такава скорост!
# 12
31 авг. 2007, 18:33 ч.
Може да ви е странно или смешно, но на моите навремето започнах да им провеждам нещо като "Кратък курс по икономика за деца в предучилищна възраст". Сега поддържаме форма с допълнителни знания. (На моменти си мисля да го направя като истински курс с ръководство, ама нещо не стигам до там)
Не се притеснявам да им кажа когато имам малко пари и че с тях трябва да купим определени неща. Но и много пъти им предлагам да им взема нещо без да са поискали.
Знаят, че парите не идват от банкомата и че са ограничено количество за цялото семейство.
Засега нещата са добре. Много рядко си купуват нещо от лафката в училище и са се научили да избягват боклучавата храна. Нямат определени джобни пари като сума, но си казват като изхарчат каквото имат и ние им даваме.
Естествено, че искат да изглеждат добре, и по-скоро наблягаме на идеята за качеството и функционалността на нещата. Имиджовата част също обсъждаме отвреме навреме. Като ги гледам се справят добре и имат много приятели.
Виж целия пост
Не се притеснявам да им кажа когато имам малко пари и че с тях трябва да купим определени неща. Но и много пъти им предлагам да им взема нещо без да са поискали.
Знаят, че парите не идват от банкомата и че са ограничено количество за цялото семейство.
Засега нещата са добре. Много рядко си купуват нещо от лафката в училище и са се научили да избягват боклучавата храна. Нямат определени джобни пари като сума, но си казват като изхарчат каквото имат и ние им даваме.
Естествено, че искат да изглеждат добре, и по-скоро наблягаме на идеята за качеството и функционалността на нещата. Имиджовата част също обсъждаме отвреме навреме. Като ги гледам се справят добре и имат много приятели.
# 13
31 авг. 2007, 19:53 ч.
Според мен на детето трябва да му се купува това, което е необходимо и което му носи радост, не става въпрос само за дрехи и храна, а някоя играчка, която много харесва. Не трябва да му се купува всичко, което пожелае, дори и да имаш финансовата възможност. Но няма нужда непрекъснато да му се говори за пари и как трябва да ги цени.
Виж целия пост
# 14
31 авг. 2007, 20:28 ч.
Да, това е точно така. Ние пък се опитваме да му покажем, че само много хубавите неща си заслужават парите. Често му казвам за нещо, че е боклук /примерно някаква китайска пластмасова играчка/ и че и без пари да му го дават, не трябва да го взима. Същото важи засега и за яденето... Но ще видим докога
Виж целия пост
Как учите детето си да цени парите? - С личен пример. Ако аз и баща му ги ценим, той попива същото. Баща му е много пестелив, макар да има възможност за разхищение. Той следва примера му.
Препоръчани теми