Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Замислям зе за второ дете, но ме е адски страх

  • 11 856
  • 140
От 4 год сме женени, всичко е ок, освен някой  изнервяния от моя или негова страна идващи от ежедневието, някой будни нощи заради боледуване, или струпване на много ангажименти.
Но не мога да се оплача от внимание и дори помощ понякога.
Вече детенцето ни стана на 3 год., а на мен, пък и на него май, му се иска да имаме второ.
Той е едно дете, първоначално ме питаше защо  две, но сякаш после видя плюсовете- аз имам брат.
Но през третата готинка малко ми беше трудно, работа, дете, домакинстване, доста ми се струва нанагорно.
Но Теди вече е почти самостоятелна, говори, по-лесно се разбираме с нея, спря да инатничи.
И аз се позамислих дали сега е момента или може да се изчака още 1-2 год..
Не ме притесняват разлики, искам на мен да ми е по-леко в отглеждането на децата ни.
А помощ нямам голяма.
Свекърва наблизо, но с две леви ръци или голям мързел, незнам още.
А моята мама е на 100 км, работеща още, на 51 год.


Дайте ми съвет, кога е най добре да плануваме второто, за да не ми дойде много нанагорно всичко.
Като се замисля по-сериозно и се отказвам.
Или варянта е да си намеря дом. помощница поне отвреме на време да ми помага, за да не се дразня, че е мръсно, а аз нямам сили за това.
Благодаря на всички!
Виж целия пост
# 1
Здравей Simple Smile

И аз имам една дъщеричка, на 2 годинки и 2 месеца и чакам второ детенце, да ми е живо и здраво само  Praynig

При нас положението е като при вас, даже по-сложничко:
- майка живее на 5000 км и си идва веднъж в годината в БГ в отпуска за 2-3 седмици
- свекървата живее на 500 км, работи
- изплащаме огромни кредити

Какво да ти кажа, за първото ни детенце, все не беше удобен момента та накрая родих на 28, реших че няма да повторя таз грешка Simple Smile

Това е от мен, решението е ваше  Heart Eyes
Виж целия пост
# 2
всеки разбира нещата по различен начин.аз например имам едно дете на 10 години и чак сега се реших на второ и то много трудно.не заради липса на средства .напротив имам собствен бизнес и не можех да си представя комбинацията от двете.но колкото повече не ставаше бебето все повече ми се искаше.сега вече съм бременна и съм много щастлива пък ще се оправя със всичко някак си.та по въпроса ти -за мене е по лесно когато разликата е по- голяма,но за децата май е по добре да е по-малка.пък и  много майки искат по-малка разлика.
ако питаш мене -давай.щом го мислиш значи го искаш Hugаз до преди една година изобщо не се замислях.
Виж целия пост
# 3
Страхът винаги го има. Но пък човек веднъж живее...Решила съм като забременея да го давам по-лежерно с работата, да минимизирам стреса, като дойде бебето да си взема може би домашна помощница, за да не се ангажирам поне с чистенето толкова...и да се моля големият батко да се държи разумно, защото като го хванат дивите, спасение няма Mr. Green
Ще се справим Hug Само да дойде бебчо Praynig
Виж целия пост
# 4
На същото мнение съм с КРИСИ,щом си започнала да го мислиш значи сега е момента.
Виж целия пост
# 5
Аз винаги съм искала много деца, но сега като родих първото видях какво е да си майка, и домакиня, и жена, и служител на постоянно работно време.
Доста е трудно, но тази година около мен много от приятелките ми родиха второ, а първите ни деца са с 1-2 месеца разлика, та може би затова ми влезе тази муха.
Също Теди като че ли стана по-разбрана и слуша повече от 3-4 седмици насам.
Излязох в отпуск, и имам доста свободно време, та се притеснявам да не би от това да се подведа в решението си.
Моите приятелки все ми се оплакват и това доста ме притеснява, а те имат майки до тях.
Когато се наложи да са сами с двете деца го описват доста сложно.
Та затова искам мнението на мами с 4 год деца по-скоро.Не, че на останалите не е от значение.
Но ми е любопитно едно 4год. дете дали се оправя само и може ли да бъде в помощ, или да изчакам още 2 год, да стане на 5год.

За финансовата гледна точка не мога да го миисля, надявам се нещата да са ок, само да е здраве.
Кредити нямаме, засега получаваме добри заплати според мен, отскоро фирмата ни почна да ме  осигурава на доста добра заплата-над 800 лв, което също ме успокоява, относно майчинството пэрвите 9 месеца.
Но пэк останалото ме обърква още и не мога да го реша окончателно.
А мъжа ми чака аз да стана готова за да действаме.

Ще пробвам да си го избия от главата поне за 1 год,  и пак ще се замисля, ако не стане, значи наистина е дошъл момента.
Така стана и првия път, бебето ми бе все в главата, и стана без да го правим специално.


Очаквам още мнения по моя , а може би на още много жени казус.


Моля споделете как е с две децаааа.
Благодаря Ви отново!
Виж целия пост
# 6
и аз първия път хванах без да е очаквано, а сега мисълта за второ ми се е забила като трън в мозъка. От време на време ме прихвщат, после ми минава  Wink Ще чакам да се случи нещо, което да ми помогне да взема решение, че ме се поду главата от мислене вече! ...Ама с мислене ако ставаше работата....  Simple Smile
Виж целия пост
# 7
Аз пък мисля, че колкото повече отлагаш, толкова повече ще отлагаш  Peace
Също така мисля, че лесно няма.
Казваш, че имате достатъчно възможности, искате го и двамата, така че основните неща са на лице.
Всичко останало зависи от вътрешната ти нагласа.  Peace
Виж целия пост
# 8
И аз си мисля, че колкото повече отлага човек толкова по-трудно се решава. Затова съм на мнение, че най-добре двете дечица да са с малка разлика 1г. - 1,5г. Така поне ще ги изгледаш наведнъж. И усилията няма да са в различни посоки. Имам предвид, че проблемите им ще са горе долу сходни. Не знам??? За сега съм само с едно дете. Поправете ме ако греша.
Виж целия пост
# 9
Ние отлагахме много дълго, но имахме сериозни причини. Сега си мисля, че твоят вариант е идеален. Действайте, не се страхувай, ще се справиш! Успех!!!
Виж целия пост
# 10
здравейте неуверени мами да си призная и ние сме в това положение-дъщеря ми е на 5 год и едва сега се решихме за второ.Сега тя е много самостоятелна и даже тя ни втьлпи тази идея.Мислярче разлика от 5-6 год е добре а даже каката ще помага много.Дано само стане по скоро.Успех на всички престрашили се.
Виж целия пост
# 11
здравейте неуверени мами да си призная и ние сме в това положение-дъщеря ми е на 5 год и едва сега се решихме за второ.Сега тя е много самостоятелна и даже тя ни втьлпи тази идея.Мислярче разлика от 5-6 год е добре а даже каката ще помага много.Дано само стане по скоро.Успех на всички престрашили се.
За някои разликата от 5-6 год. е добра, за други - от 4, за трети от 1,6-2 год.
За всеки е различно. Затова пак пиша, че най-важна е нагласата на човек и да не се изпуска момента, в който родителите поискат второ дете  Peace
Успех на всички!  Hug
Виж целия пост
# 12
Моят син е на 2г. 1м, а съм бременна в шестия месец с второ бебче. Не мога да кажа, че не ми е трудно - напротив, но когато желание има и всичко се постига. Каква ще бъде разликата между децата е Божа работа и въпрос на ваше решение, но мисля, че една по-малка разлика е за предпочитане. Моята бременност не е от най-леките, но се надявам че с Божията помощ всичко ще е наред. Сама си гледам сина и домакинството. Моят съвет е - щом искате второ детенце - не се бавете! Успех!!!
Виж целия пост
# 13
като казвам, че сама си гледам сина и домакинството, имам предвид, че нямам домашна помощница, свекърва ми не е особено загрижена за положението ми, но добре че е мама, която понякога взима малкия за два-три дни, за да ме отмени.
Виж целия пост
# 14
синът ми е на 14 г. и бяхме решили,че ще си останем с 1 дете,и  когато разбрах,че съм бременна бях и шокирана и объркана,но сега много се радвам,че съм се решила да я  родя,тя ни радва страшно много(особено много и се радва баткото\) така,че не съжалявам дори за миг,че съм родила още едно въпреки трудностите(недоспиване,преумора и много др.|)\Така,че когато се почувстваш готова давай не се колебай това е най- хубавото нещо-|ДА БЪДЕШ МАЙКА!  bouquet
Виж целия пост
Коледа 2018

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия