Наистина не знам как да я започна тая тема. Как точно да формулирам това, което чувствам в момента. Не съм сама, омъжена съм, само че съм адски самотна. СЪпругът ми работи по толкова много, че със седмици не се прибира, чуваме се по телефона всеки ден, но на мен това не ми е достатъчно. Липсва ми присъствието на човек до мен, липсват ми разговорите,липсва ми секса, искам истинско семейство, по дяволите. И направих още по - голяма глупост, преди време видях човек, с когото навремето имахме връзка, незнам защо но се оттадох до такава степен, че ... май загубих наистина себе си. Той също е семеен. Мислите не ми дават мира, всеки ден се побърквам от ужас, че мога да загубя всичко, ама наистина всичко. Дали няма да е по - лесно, ако просто ме няма на тоя свят, няма ли на всички да им е по - лесно без мен. Незнам дали трябва да пиша всичко това, но тежи ми, искам да споделя. Наистина ли няма щастие тук някъде или на мен не ми е писано да съм щастлива? Незнам какво да правя с живота си, ако го нямаше мъничето до мен отдавна да съм се отказала да се боря и просто да ме няма.
Виж целия пост
Самотата...
- Публикувана: 3 септ. 2007, 00:28 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2007, 18:32 ч.
# 1
3 септ. 2007, 00:35 ч.
Моят съпруг също е непрекъснато на работа, излиза сутрин в 7 и се прибира вечер в 21, всеки ден, час-два за мен и заспива от умора понякога. Чуваме се пред деня не веднъж, а по 10 пъти и всеки свободен миг е за нас двамата. Даже понякога лишаваме децата от малкото свободно време на баща им, за да има за мен и него! Доколкото схващам, от малкото, което си написала, това, че съпругът ти работи непрекъснато е единствената пречка между вас. Ще разбереш, че всъщност си била щастлива, ако направиш глупостта да загубиш семейството си! И ще си наясно, едва тогава, че си имала щастието което си мислиш, че не си, но ще е късно. Едва тогава има опасност да разбереш истинското значение на самотата. Срещата... минало, заминало. Не и позволявай да остави следа в живота ти! И не си въобразявай, че ако теб те няма света ще стане по-прекрасен и всичко в него ще се подреди от раз! С това няма да решиш нещата, имаш дете! 
Виж целия пост
# 2
3 септ. 2007, 04:30 ч.
И аз съм на мнение, че ако съпругът е човек, който уважава и зачита семейството и теб, просто не си заслужава да го губиш. Защото заради единия секс и внимание може да останеш самотна завинаги.
Виж целия пост
# 3
3 септ. 2007, 06:27 ч.
Абе, да ти кажа, има и по-лошо. Представи си съпругът ти да е непрекъснато до теб, денем и нощем, да работите даже заедно... Е, ами и ангелчета с крила да са хората, пак ще си втръснат! 
И тогава става: "О, ужас, мъжът ми не ме оставя да дишам свободно, писна ми от него!" 
Само не разбрах едно - страдаш, че мъжът ти не е непрекъснато вкъщи, а любовникът ти е, така ли да го разбирам? Че той не седи ли при семейството си? Т.е., би трябвало и той да ти липсва през повечето време...
Мдам, странно племе сме жените. Понеже не ни харесва нашият брак, дай сега да разбием и някой чужд, да си начешем крастата...
Виж целия пост
И тогава става: "О, ужас, мъжът ми не ме оставя да дишам свободно, писна ми от него!" Само не разбрах едно - страдаш, че мъжът ти не е непрекъснато вкъщи, а любовникът ти е, така ли да го разбирам? Че той не седи ли при семейството си? Т.е., би трябвало и той да ти липсва през повечето време...
Мдам, странно племе сме жените. Понеже не ни харесва нашият брак, дай сега да разбием и някой чужд, да си начешем крастата...
# 4
3 септ. 2007, 09:18 ч.
Ние сме в същото положение със съпруга. Прекалено много работи. Виждаме се вечер за по час, два. Но виждаме се е силно казано. Или е на телефона по - работа или на компютъра. Често ми е самотно. Оправия няма. Засега не съм мислила да завържа връзка, не само от страх, ами и още го обичам. Точно затова ми е трудно когато не го виждам. Но знам, че той се скъсва от работа, за да се чувстваме аз и детето добре. Да си позволим всичко, което пожелаем. Нямам право да се сърдя. Въпреки, че ако пожелаем тати поне за ден, няма как да стан4е
Защо да те няма. Живей живота си така като желаеш. Няма нищо по трудно от това мъжа ти да е до теб, но да го няма. Да поискаш малко от неговото внимание, но да го няма. Да искаш малко подкрепа, но да я няма. Ако по някакъв начин си намерила това, което търсиш другаде, защо се чувстваш зле. Ако мислиш, че е по - добре нещата със съпруга ти да свършат. Добре. Но не го прави заради другия, а заради себе си.
Виж целия пост
Защо да те няма. Живей живота си така като желаеш. Няма нищо по трудно от това мъжа ти да е до теб, но да го няма. Да поискаш малко от неговото внимание, но да го няма. Да искаш малко подкрепа, но да я няма. Ако по някакъв начин си намерила това, което търсиш другаде, защо се чувстваш зле. Ако мислиш, че е по - добре нещата със съпруга ти да свършат. Добре. Но не го прави заради другия, а заради себе си.
# 5
3 септ. 2007, 09:29 ч.
Не залитай.Не прави тази грешка.
Чувате се всеки ден-той те мисли.
Направи малкото мигове с него-златни.Времената се менят, един ден той ще е по-близо/ чисто физически/ до теб, ще спре да пътува, работи се сменят...
Минала съм през това,подкрепях и все още подкрепям мъжа си.Все пак за нас работи така/ освен и за себе си, разбира се/Само че той не ми се обажда вече, не ме търси, вечер думите утихват в очакване той да сподели нещо.Не допускай това-показвай му, че те интересува, споделяй му.
Виж целия пост
Чувате се всеки ден-той те мисли.
Направи малкото мигове с него-златни.Времената се менят, един ден той ще е по-близо/ чисто физически/ до теб, ще спре да пътува, работи се сменят...
Минала съм през това,подкрепях и все още подкрепям мъжа си.Все пак за нас работи така/ освен и за себе си, разбира се/Само че той не ми се обажда вече, не ме търси, вечер думите утихват в очакване той да сподели нещо.Не допускай това-показвай му, че те интересува, споделяй му.
# 6
3 септ. 2007, 09:33 ч.
И аз бях сама с детето, в чужд град без приятели. Самотата наистина е страшно и плашещо чуство. На всичкото отгоре имахме скандали с мъжа ми. Нещата бяха стигнали до раздяла. Но никога не си и помислих да търся утеха в чужда прегръдка. Ако ти си намерила такава, нека бъде временна, без емоционална обвързаност.
Виж целия пост
# 7
3 септ. 2007, 09:59 ч.
Аз, доколкото разбирам, съпругът не пътува, а просто работи и не се прибира.
Това е различно.
Колкото и да работи един мъж, той има нужда от почивка.И я получава.Има нужда и от секс.И го получава.Според описаната от теб ситуация - не вкъщи и не с теб.
Обмисли ситуацията, вмсто да се чувстваш виновна.Предложи му да му правиш компания вечер в офиса, докато работи.Предложи му вечеря - спонтанно.Изненадай го романтично на работното му място.
Наистина прецени ситуацията и разбери какво точно се случва.
Всичко това, ако наистина съм разбрала правилно, защото аз не видях нищо за комадировки, а само за работа и отсъствие от дома.
Виж целия пост
Това е различно.
Колкото и да работи един мъж, той има нужда от почивка.И я получава.Има нужда и от секс.И го получава.Според описаната от теб ситуация - не вкъщи и не с теб.
Обмисли ситуацията, вмсто да се чувстваш виновна.Предложи му да му правиш компания вечер в офиса, докато работи.Предложи му вечеря - спонтанно.Изненадай го романтично на работното му място.
Наистина прецени ситуацията и разбери какво точно се случва.
Всичко това, ако наистина съм разбрала правилно, защото аз не видях нищо за комадировки, а само за работа и отсъствие от дома.
# 8
6 септ. 2007, 23:48 ч.
Стига, не мисли по този начин: Според мен в момента изпитваш някаква вина, че имаш чувства към друг с когото не можеш да си. Не бленувай! И с този другия можеше да си в това положение, ако ти беше мъж.
Погледни реално: всички сте здрави (надявам се), имаш детенце. Мисля, че най-разумното е да прекратиш връзката със семейния, защото в момента разваляш освен твоето семейство и още едно - неговото. Поговори с мъжа си. Ако няма ефект, иди някъде с дечко на почивка, помъчи се да излизаш с познати, свържи се с други майки, които имат деца.
И аз съм в подобно положение, но не мисля, че като тръгна с друг мъж ще ми се оправи проблема, само ще си създам други. Говоря му да не се претоварва, че и той има нужда от почивка, че искам детето ми да опознава баща си. И виждам напредък.
А ако може съпругът ти да си смени работата с друга където не се налага толкоз да отсъства...
Виж целия пост
Цитат
Не знам какво да правя с живота си, ако го нямаше мъничето до мен отдавна да съм се отказала да се боря и просто да ме няма.
Погледни реално: всички сте здрави (надявам се), имаш детенце. Мисля, че най-разумното е да прекратиш връзката със семейния, защото в момента разваляш освен твоето семейство и още едно - неговото. Поговори с мъжа си. Ако няма ефект, иди някъде с дечко на почивка, помъчи се да излизаш с познати, свържи се с други майки, които имат деца.
И аз съм в подобно положение, но не мисля, че като тръгна с друг мъж ще ми се оправи проблема, само ще си създам други. Говоря му да не се претоварва, че и той има нужда от почивка, че искам детето ми да опознава баща си. И виждам напредък.
А ако може съпругът ти да си смени работата с друга където не се налага толкоз да отсъства...
# 9
7 септ. 2007, 00:21 ч.
Тука, по София, пак се захванаха да облагородяват междублоковите пространства, щото избори са се задали. Хубави ги направиха и катерушките, и люлките, и пързалките.
Аз да ти разкажа за една година от 15 годишния си брак. Остана безработен моят другар. Все вкъщи си беше - чинии, прахосмукачка, подреждане, водене и прибиране на дете, домашни, уроци - грижи нямах, всичко го пое. И все беше на разположение - за добра дума, потупване по рамото и секс.
Да, ама за туй, дето ще е на масата, и сметките аз си скъсвах гъза от работа (като за двама). И хич не ми беше до мили думи, близост и секс.
А пък в други години е било различно...
Е, ми това е бракът, вземаш се с някого по някакви причини, и после нещата се променят - понякога са супер, понякога - гадни.
Виж целия пост
Аз да ти разкажа за една година от 15 годишния си брак. Остана безработен моят другар. Все вкъщи си беше - чинии, прахосмукачка, подреждане, водене и прибиране на дете, домашни, уроци - грижи нямах, всичко го пое. И все беше на разположение - за добра дума, потупване по рамото и секс.
Да, ама за туй, дето ще е на масата, и сметките аз си скъсвах гъза от работа (като за двама). И хич не ми беше до мили думи, близост и секс.
А пък в други години е било различно...
Е, ми това е бракът, вземаш се с някого по някакви причини, и после нещата се променят - понякога са супер, понякога - гадни.
# 10
7 септ. 2007, 09:39 ч.
Пази това ,което имаш,не го прахосвай,не го губи-семейството си!Всеки някога се е чувствал самотен,аз също понякога се чувствам така.В днешно време в много семейства единият отсъства физически по 10 или повече часа дневно от дома си.Дай си сметка,че съпругът ти работи за вас-теб и детето.Не му забивай нож в гърба.Помисли какво пък ще ти е положението и чувствата,ако си размените ролите с мъжа ти-ти на работа с дни и седмици,а той -относително свободен у дома с детето.
Приеми реалността и не търси измамно щастие - визирам връзката ти с бившето гадже,което пък е и семейно.
Вземи се в ръце!Майка и съпруга си-без повече песимизъм.Ще изгрее слънцето и на вашата семейна улица.Успех!
Виж целия пост
Приеми реалността и не търси измамно щастие - визирам връзката ти с бившето гадже,което пък е и семейно.
Вземи се в ръце!Майка и съпруга си-без повече песимизъм.Ще изгрее слънцето и на вашата семейна улица.Успех!
# 11
7 септ. 2007, 10:47 ч.
Самотата е състояние на духа.
Човек може да се чувства самотен и в най-многобройната компания.
Аз съм от хората, които обичат да остават сами понякога.
Мъжът ми пътува много, но не се чувствам самотна.
Разбира се, има моменти, когато ми липсва, но това няма нищо общо.
Проблемът ти изобщо не е в работата на съпруга ти.
Но ти, според мен знаеш това.
Виж целия пост
Човек може да се чувства самотен и в най-многобройната компания.
Аз съм от хората, които обичат да остават сами понякога.
Мъжът ми пътува много, но не се чувствам самотна.
Разбира се, има моменти, когато ми липсва, но това няма нищо общо.
Проблемът ти изобщо не е в работата на съпруга ти.
Но ти, според мен знаеш това.
# 12
7 септ. 2007, 10:58 ч.
Azzy, много точно си го казала!
Виж целия пост
Самотата е състояние на духа.
Човек може да се чувства самотен и в най-многобройната компания.
Аз съм от хората, които обичат да остават сами понякога.
Мъжът ми пътува много, но не се чувствам самотна.
Разбира се, има моменти, когато ми липсва, но това няма нищо общо.
Проблемът ти изобщо не е в работата на съпруга ти.
Но ти, според мен знаеш това.
Човек може да се чувства самотен и в най-многобройната компания.
Аз съм от хората, които обичат да остават сами понякога.
Мъжът ми пътува много, но не се чувствам самотна.
Разбира се, има моменти, когато ми липсва, но това няма нищо общо.
Проблемът ти изобщо не е в работата на съпруга ти.
Но ти, според мен знаеш това.
Azzy, много точно си го казала! 
# 14
7 септ. 2007, 12:08 ч.
В животът нямало проблеми,имало само възможности 
помисли над това!
А да те има ли няма в животът? На кого му пука жива ли си ,умряла ли си и защо трябва да улесняваш животът на някого! Ти си ценната и каквото и да направиш,животът продължава! Я горе главата!!!
Виж целия пост
помисли над това!А да те има ли няма в животът? На кого му пука жива ли си ,умряла ли си и защо трябва да улесняваш животът на някого! Ти си ценната и каквото и да направиш,животът продължава! Я горе главата!!!
Препоръчани теми