Кога казахте на по-голямото си дете, че ще става батко(кака)?

Много просто.-показах й теста за бременност,после отидохме двете на гинеколог и тя присъства на първият видеозон.

След 13-14 г.с., а твоят батко е достатъчно голям вече да знае. Да не говорим, че ти личи 

Веднага, щом разбрахме, казахме и на детето. МИсля, че въпреки деликатните ви отношения, не е трябвало да криеш. Той така или иначе ще разбере, ако почакаш оше малко,  може наистина от съседка. Не отлагай разговора!

Аз му казах веднага като се върнах от гинеколог,той го прие ужасно тежко.Много плака,казваше,че е още малък да си има бебе ,но после като му разяснихме положението се укроти и сега е най-добрия батко на света .И аз съм на мнение,че не трябва нито ден повече да отлагате разговора,още повече при деликатна ситуация като вашата.Моя син беше на 4,5г когато разбра,а вие сте вече съвсем големи.

Казах му веднага, когато разбрах, дори и по-рано сме говорили, че сме планували сестричка.
Ако му обясниш и поговорите за силните връзки между братя(брат и сестра) и как те ще са си най-близки, как ще си помагат, как ще го закриля като по-голям, как на теб ще помага и изобщо, че няма значение кой е бащата, а че те ще са си най-близки, може би няма да успее бившият ти да го настрои.
Не чакай повече, и аз съм на мнение, че колкото по-рано - по-добре.
Успех!

Веднага щом разбрахме, съвсем в началото 

Моят син беше на 4г. /м.г./ когато забременях с дъщеря ми и му казах в момента, в който разбрах и аз. Той беше много щастлив. По време на самата бременност постоянно му говорихме, че бебето чува неговия глас и като се роди веднага ще знае, че той е неговият батко и че още от сега докато е в коремчето на мама много, много го обича. И като се роди ще види колко много ще му се радва бебето, като го види да се връща от детската градина. А той ще бъде един прекрасен батко и е най-незаменимия на този свят. Че който и да се появи в нашия общ живот той винаги ще си бъде той. Никой няма да го измести от сегашното му място. Това го използвах,  защото имах големи притеснения относно ревността, тъй като винаги сме си го гледали самички без баби и е много привързан към мен. Преживявахме всяка една раздяла много трудно - ясла, градина, особено яслата. Всичко това, което ти пиша съм го използвала и мисля че ползата е наистина голяма. Сега бебка е на почти 5 мес. и наистина много му се радва, чак с глас се смее като го види и му казвам "Виждаш ли колко много ти се радва и колко много те обича" и той е много доволен от този факт и започва да и говори и да я милва. Ревност почти мога да кажа че нямаше, освен това, че си търсеше вниманието, разбира се когато бях заета с бебето, но бързо го преодоляхме.
Аз мисля, че трябва да му говориш още от сега за да го подготвиш към новия член на семейството. Дори му разказвай какво ще е бебето, че то в началото няма да разбира, че постепенно ще става дете, защото аз като че ли не наблегнах достатъчно на този момент и като се прибрахме от болницата той очакваше да види едва ли не 2-год. дете с което ще си играе, та остана малко разочарован в това отношение. Не се притеснявай и да му казваш какво в момента е бебето - колко е голямо например, колко голяма е главичката му, как сега маха с ръчички - всичко това поражда обич у тях. Надявам се, че съм ти помогнала и че ще успееш без проблемно да се справиш със ситуацията.
Пожелавам ти успех и леко раждане.

P.S. Можеш дори да го попиташ какво иска да е момиче или момче, да му предложиш няколко имена и да го питаш на него кое му харесва повече. Направи го съпричастен към случващото се.

Разбра от самото начало. А и нямаше как иначе - ние си коментираме почти всичко пред /с нея. Лошото беше, че в един момент /6 - 7 г.с./ мислехме, че сме загубили бебето, но слава Богу, всичко се оказа наред. Тя обаче дълго време след това се притесняваше дали ще има бебе. Преживя цялата ми бременност - понеже бях на легло много ми помагаше, разказваше на всички, че ще имаме бебе, говореше на корема ми, заедно обсъждахме името, подготвях я за промените, които ще настъпят с идването на новия чвек, обяснявахме как "стават" бебетата, как се раждат, колко време остава до раждането..... . Радвам се, че не й спестих нито миг от това трепетно очакване. Та...крайно време е да кажеш. Рано или късно детето ще разбере, бившия също... Само отлагаш евентуалния неприятен момент и спестяваш на детето хубавите емоции покрай твоята бременост. а и честно казано мисля, че би се почувствал измамен, ако научи от чужд човек, а не от теб.

Дъщеря ми много искаше братче или сестриче, затова и казахме съвсем в началото 6-7г.с.На следващия преглед я взех със себе си и после и показах снимката от ехографа.Няма да забравя учудването и като видя колко малко е бебчето в корема ми.След това редовно ми правеше компания, когато ходех на консултация и така милата ни кака беше до края с мен в очакване на братчето. Изтекоха ми водите в нейно присъствие и ми помогна да се приготвя за болницата.

Моя съвет е кажи му, рано или късно ще разбере и може да се почувства пренебрегнат и обиден. Не му отнемай радостта от чакането !

Не си спомням точно кога му казахме,но е било в края на втория или началото на третия месец.

Казах като минаха първите 3 месеца, понеже предния път и казах още като разбрахме и направих спонтанен аборт, та затова сега изчаках.
Според мен му кажи възможно най-бързо, особено като ти личи - най-добре е от теб да научи, иначе може да се засегне, че не си му се доверила.

Скоро след като разбрахме.

Аз, на моя Боби, му казах в момента, в който бях сигурна, че бебе ще има, нищо че беше ясно, че татко няма да имаме
Синът ми тогава беше на 3 г 2 м, а аз бях в началото на 4 м. и изобщо не ми личеше, че съм бременна. Обясних му всичко, така както аз го чувствам и разбирам, и съвсем сериозно го попитах иска ли брат или сестра. Отидохме заедно на следващия видеозон, той поиска да прегледат и неговото коремче, да проверят дали и той ще има бебе  На връщане от лекарския кабинет, на висок глас и всеослушание, обясни в автобуса собствената си теория за "откъде идват бебетата".
Инак и при нас се намери кой да го настройва негативно, но вероятно успях да се справя - приятелките на баба ми, във всеки момент, в който Боби ставаше неудържим и действително непослушен, репликираха с изказвания от рода "Ми тя майка ти ще си има друго бебе, ти за какво си й толкова непослушен" Е, справихме се и с това, бих казала блестящо, просто говорих много с него и той чакаше бебето повече и от мен, а сега вероятно не си и спомня как е изглеждал светът без сестра му...Тя, пък, му се отблагодарява с абсолютно обожание