Здравейте на всички във форума,
от известно време чета темите, мисля и накрая се реших дапиша и да потърся съвет за моя случай. Ето какво се случи- имам дъщеря на 2 години и малко, баща-неизвестен /в акта за раждане/. Иначе съществува доста често в къщи- май това е проблема-но не иска да се разбира от никой че е бащата на детето ми. Все едно ми е приятел- за близки, роднини- за моето семейство -също. Имаме връзка от дълго време-той е женен -има и друго дете-общо взето женкар, сега разбрах че има и още една приятелка. Бях доста съкрушена -мислех си всъщност, че той не се разделя с мен и не допуска възможността да имам дете от друг и семейство именно заради нашата голяма любов. Не позволи да направя аборт, не иска да припознае детето- ще му се срине имиджа пред хората и ще нарани неговото семейство. До тук- ясно-правилата за казани и се изпълняват от мен. Помага ни финансово, аз също имам добра работа. Детето му казва по име и много го обича. Привързан е и той към нея /въпреки че не винаги когато има време сме му приоритет- заради новата любов/. Моето разочаровние е голямо но не това е проблема. Дъщеря ме пита- къде е моя татко, аз защо нямам татко и т.н...
Последната седмица няколко пъти ми задава въпрос, децата от блока също й казват че няма баща и тя се чувства доста объркана. Като разбрах за новата му приятелка пожелах да се разделим и да приключваме тази сага- криене, лъжи и т.н. Той обаче и дума не дава да се издума, нямало да стане никога. знае че в крайна сметка и аз ще го заменя рано или късно с друг и не може да преживее че детето ще има някой друг около себе си. В този случай какво да кажа на детето си? Полуистина няма, истината не мога, не искам да лъжа....
стана доста дълго, мисля че е и доста объркано но надявам се да можете да ме посъветвате нещо.......
Виж целия пост
от известно време чета темите, мисля и накрая се реших дапиша и да потърся съвет за моя случай. Ето какво се случи- имам дъщеря на 2 години и малко, баща-неизвестен /в акта за раждане/. Иначе съществува доста често в къщи- май това е проблема-но не иска да се разбира от никой че е бащата на детето ми. Все едно ми е приятел- за близки, роднини- за моето семейство -също. Имаме връзка от дълго време-той е женен -има и друго дете-общо взето женкар, сега разбрах че има и още една приятелка. Бях доста съкрушена -мислех си всъщност, че той не се разделя с мен и не допуска възможността да имам дете от друг и семейство именно заради нашата голяма любов. Не позволи да направя аборт, не иска да припознае детето- ще му се срине имиджа пред хората и ще нарани неговото семейство. До тук- ясно-правилата за казани и се изпълняват от мен. Помага ни финансово, аз също имам добра работа. Детето му казва по име и много го обича. Привързан е и той към нея /въпреки че не винаги когато има време сме му приоритет- заради новата любов/. Моето разочаровние е голямо но не това е проблема. Дъщеря ме пита- къде е моя татко, аз защо нямам татко и т.н...
Последната седмица няколко пъти ми задава въпрос, децата от блока също й казват че няма баща и тя се чувства доста объркана. Като разбрах за новата му приятелка пожелах да се разделим и да приключваме тази сага- криене, лъжи и т.н. Той обаче и дума не дава да се издума, нямало да стане никога. знае че в крайна сметка и аз ще го заменя рано или късно с друг и не може да преживее че детето ще има някой друг около себе си. В този случай какво да кажа на детето си? Полуистина няма, истината не мога, не искам да лъжа....
стана доста дълго, мисля че е и доста объркано но надявам се да можете да ме посъветвате нещо.......
