децата, които никой не иска

"Масларова ще внеса предложение в Народното събрание родителите, които оставят децата си повече от 1 година в домове, да бъдат лишавани от родителските права, за да могат децата да бъдат давани за осиновяване." Ей това ми харесва, най-накрая нещо смислено. http://dnes.dir.bg/2006/10/13/news790371.html
9000 деца са обречени никога да не бъдат осиновени, само защото родители не дават съгласие или не са намерени...

За другото, оставам без думи. 

аха, година............докато оправят документите стават 2 години. страхотен напредък, няма що

Една корекция - в момента са 6 месеца, но докато минат делата и оправят документите стават 2 години и оловина, представи си от 6 месеца да стане 1 година 

може да звучи крайно,но за мен и шест месеца са много.тъжно е,че през този период БМ може да "прояви интерес" и по телефона и пак да се завърти изчаквателен период и детето расте...

6 месеца... защо тогава децата, чиито родители са починали или неизвестни не подлежат на осиновяване? Децата, чиито биолоични родители са ги оставили все пак имат някакъв шанс някой ден да се съберат с тях, докато тези, които си нямат никого са лишени от възможността да имат семейство.

А можеше това и да съм аз.Стана ми много мъчно за децата и още повече от моето безсилие да им помогна с нещо.
Била съм много болнаво бебе и ако не е било Божата намеса или щях да не се развия нито физически,нито емоционално,нито психически.Мисля,че за тези деца иде реч в темата.
Ниският ни жизнен стандарт и общество пълно с предрасъдъци ни поставят пред избора да искаме дете с не много сериозни здравословни проблеми.
И като насложим и сроковете за документи и там подобни изисквания за отказ детето си ръсте и не може да се осинови и в чужбина.
Докато бях 3 месеца в дома на свиждане с мойто ангелче се срещнах с различни деца,много ми хареса едно момиченце,което чак след като лелята ми обърна внимание аз разбрах,че е сляпо.Още ми е пред погледа тази усмивка на лицето,две блуждаещи очички и тяло танцуващо в такт с детските песнички.Беше ми много мъчно и се помолих Бог да му помогне да си намери семейство и така и за много други дечица,които до 3 годишна възтаст са в един дом,а после просто премествани.
Трудно е за разсъждения.
Бог е поставил нещата да са така понякога,но и ни дава правото да променим посоката, пътя.
Незнам,объркано ми е като мисля за тези деца и това,което е станало с мен.Била съм постоянно по болници от 1 ден до 6 месеца,докато се срещнах с мойте родители и после пак по болници.
Направо не ми се помисля какво ли щеше да стане с мен и дали сега щях да съм тук и да пиша.
Мъчно ми е много за децата.
Освен с молитва с друго няма как да им помогна.
Бог да ги закриля.
 

Може, Зойке, може...майчиния гняв може да помете и управници, и закони. Тая стена от безразличие и пасивност, дето сме си изградили не е на хубаво за никой.
И в Библията е казано - око за око, зъб за зъб!

Дайте да се съберем, майки, деца, да вземем същите тези деца от домовете и да идем да изревем тая горчилка пред Парламента, да видим - до кога няма да им пука?
Един път, два пъти, три пъти...докато започнат да виждат и насън тези деца!

И аз съм си го мислела това като вариант - пред Парламента. Нашото чакане може би е към края си или вече сме дочакали - на колко други тепърва им предстои този "ад на неизвестното"?
Само дето не знам като си вземем детенце дали ще ми даде сили да го мъкна по митинги, въпреки че каузата изисква жертви.

Не знам от какво разбират тези хора. Точно тази вечер четох приказка, в която на финала сърната казва на сърнето си "Ако срещнеш някой, който няма сърце най-добре е да му направиш път".

Моля,1 година Бе тая съвсем е изперкала,това е безумие

Мата,моми4ета,хайде нека тука измислим нещо радикално(не в темата в клюто) ,нека помислим ден-два,да го обсъдим така,4е наистина да има смисъл. Имам някои притенения и ще ги споделя по-късно ,но искам ако правим нещо да смислено и показващо искренното ни недоволство

Евала на г-жа:Масларова,дет се вика.......От това по голяма простотия,няма накъде.
1 год. дреме и на Масларова за тия деца,колко време ще стоят по-домовете.
1 -2 месеца,това трябва да се направи,в рамките на един два месеца,не потърси ли детето си,автоматично да и се отнемат правата на БМ.

Какви са тия години.....

Тук става въпрос не за децата в домовете, които нямат откази, а за тези, които са болни и никой не иска. Става въпрос за това, че те мизерстват и никой не се грижи за тях и те вегетират. Освен да се намерят пари отнякъде, не знам какво друго може да се направи. А това не е невъзможно. Има международни организации, които отпускат средства на неправителствени организации за такива дейности. Въпросът е да се кандидатства с добри проекти от някоя организация.