Пак съм аз

  • 2 821
  • 30
Предполагам, че съм ви омръзнала с моята трагедия. Но искам да ви питам, препатили преди мен:
Какво направихте с вещите, които оставят общи спомени? Снимки, сватбени чаши, поздравителни картички, халки?
Виж целия пост
# 1
о тпървата ми любов продължила 5т - запазих всичко
не съжалявам - това са 5г!
не мога да ги изхвърля на боклука я! как да си спомням после за тях като целия ми живот беше моя приятел и съученик Марто? беше невъзможно
и сега ги гледам с радост - въпреки че той ме заряза и то доста гадно по телефона без обяснение без нищо, че и гадже имаше ново....
както и да е - исках да кажа, че колкото и гадно нещо да е завършило - не всичко е било гадно, а и не можеш да отрежеш и изхвърлиш 10г съвместен живот

майка ми не беше виждала снимка на своя истински баща - и много обвинява майка си за това!
Виж целия пост
# 2
 За съжаление от бащата на Влади нямам нищичко.Не пожела да ми върне снимките на малката като бебе и снимките от сватбата,булчинската ми рокля остана при него и всичко свързано със съвместния ни живот.И аз се чудя какво ще показвам на детето като порасне Tired От втория ми опит да дам всичко на някой,който в един момент на трудност го отхвърли,остана всичко -снимки,спомени,спомени и пак спомени Tired Не мисля да ги изхвърлям,колкото и да боли.
Виж целия пост
# 3
Предполагам, че е според зависи т.е. твоето собствено отношение и как ти приемаш нещата.
Мен не ми пречеха вещите, то те и не бяха толкова много. А и за мен вещите са си просто вещи, ни повече, ни по-малко.
Сватбени чаши не съм имала - един проблем по-малко Laughing
Халка също  Mr. Green
Колкото до снимките, аз бях писала в една друга тема, че бившият се опита да си ги прибере, но не му се получи (аз съм гад - направих му копия), пазя ги всичките, но не съм ги поглеждала от тогава.
Знам ли, аз имам добра памет, така или иначе помня всичко, и хубаво, и не чак толкова, и лошото. Миналото ти си е част от теб, просто го остави там, където му е мястото - зад теб (да не си посмяла да ми кажеш, че не е лесно, и това усещане помня), и продължи Hug
Виж целия пост
# 4
  И аз така-понеже аз си тръгвах тогава взех каквото прецених-снимки,касети,неща,които си бяха мои подаръци...Някой си ги ползвам,други не знам даже и къде са,а трети...стоят си в един кашон.Когато приятелят ми ме попита защо още ги пазя..,ами,защото в тези моменти аз съм била ЩАСТЛИВА,независимо какво стана после.Така че тава си е част от мен,от историята ми и предпочитам да не я забравям,за да не греша по същия начин...
Виж целия пост
# 5
  И аз така-понеже аз си тръгвах тогава взех каквото прецених-снимки,касети,неща,които си бяха мои подаръци...Някой си ги ползвам,други не знам даже и къде са,а трети...стоят си в един кашон.Когато приятелят ми ме попита защо още ги пазя..,ами,защото в тези моменти аз съм била ЩАСТЛИВА,независимо какво стана после.Така че тава си е част от мен,от историята ми и предпочитам да не я забравям,за да не греша по същия начин...

Абсолютно съм съгласен. При мен всичко, остана при бъдещата ми бивша жена, но ако бяха при мен, не бих ги изхвърлил
Виж целия пост
# 6
Зависи дали вещите имат сантименталан стойност. Зависи ти как приемаш нещата. Зависи дали искаш да помниш хубавите моменти.
От някои връзки съм запазила много дребни нещица, които ми напомнят нещо. От други съм се отървала от всичко.
Виж целия пост
# 7
Зависи дали вещите имат сантименталан стойност. Зависи ти как приемаш нещата. Зависи дали искаш да помниш хубавите моменти.
От някои връзки съм запазила много дребни нещица, които ми напомнят нещо. От други съм се отървала от всичко.

Естествено, че имат сантиментална стойност. Според мен няма връзка, в която да е нямало и хубави моменти (аз по принцип съм оптимист... или глупак, въпрос на гледна точка) и с времето БИ ТРЯБВАЛО в спомените да останат само те.
Виж целия пост
# 8
И аз съм запазила всичко,заради децата-албумите с снимки,и всичките ни общи неща.Точно съм била ЩАСТЛИВА  в тези моменти.А халката ,всеки път тръгвам с мисълта да я сменя за 2 други пъстена и все нещо ме връща от златарското ателие,запазила съм я заради оня прекрасен миг, в който той я сложи на пръста ми и сърце не ми дава да я махна.
Виж целия пост
# 9
Изхвърлих всичко,изтрих снимките,върнах халката .Но спомените-тях не мога да изтрия!!!!!
Виж целия пост
# 10
А халката ,всеки път тръгвам с мисълта да я сменя за 2 други пъстена и все нещо ме връща от златарското ателие,запазила съм я заради оня прекрасен миг, в който той я сложи на пръста ми и сърце не ми дава да я махна.

Ето за това говоря и аз. Като оставим на страна всичко лошо, имало е и страхотни моменти. Защо тези моменти трябва да се захвърлят и само да говорим, колко лош(а) е бил(а) той (тя)?

Хайде бъдете оптимисти(ки) (въпреки, че мъжете тук са малко... Защо ли?)
Виж целия пост
# 11
Предполагам, че съм ви омръзнала с моята трагедия. Но искам да ви питам, препатили преди мен:
Какво направихте с вещите, които оставят общи спомени? Снимки, сватбени чаши, поздравителни картички, халки?

снимки - алес вег(верфен), или ист вег.
или съм върнала или съм унищожила - за толкова време съм имала 4.
останалите не съм имала.

други спомени - върнала съм - отървала съм се от тях.

твърде много болка ми остави - и за хубави моменти не се сещам без да ме боли. толкова грозно се развиха нещата. адски.
така 4е, предпо4итам да не се сещам.

и после синът ми прили4а на мен и на дядо ми, така 4е, надали ще му е необходимо фото за сравнение на генети4ни белези и особености.
* пък ако е примерно инвитро дал документалка на сперматозоит ще свърши работа?!ъм?
Виж целия пост
# 12
Има още нещо дето се подценява - детето!
то не е бебе и помни баща си и ще иска да гледа снимки...ще иска поне тези спомени
майката вече няма избор - /МИЛкче тук става дума за 1-г БРАК не година не две и не само донорство/ - това голямо дете има своите спомени и  е жестоко и направо би било голяма грешка да се лиши от спомените за да е леко на майката
ако го лишиш от спомени - изкривяваш психиката му - ако искаш говори с психолог до какво би довело това

и въобще факта че детето няма баща до себе си - не бива да ви лишава от задълженията да му говорите и обяснявате и да му показвате дори спомените ви за неговия баща.... щото така празнотата и липсата няма да са фрапантни
бе не мога да го обясня ама от психологична гледна точка - тбябва да се създават някакви представи и какво по-добпро от някои спомени...ако искате реални ако не искате - илюзорни....
Виж целия пост
# 13
О, не питам дали да ги изхвърля - няма. Но питам какво направихте с тях? Къде ги прибрахте? Аз лично измахах от секцията всичко свързано с него, но сега се чудя къде да ги прибера.
Даже и неговата халка при мен остана. Той нищо не взе - няма една снимка. Дори на детето, ама едва ли се е сетил на този етап.
Виж целия пост
# 14
Нищо не съм изхвърлила.
Нося всичко в сърцето си.
Спомените ми тежат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия