Въпросът ми когато ви се е случило нещо лошо, нещо което ви е разтърсило, как си стъпвате на краката, образно казано. Независимо за какво се отнася, загуба на близък човек, предателство, опропастени мечти и т.н.
Виж целия пост
Как се самосъхранявате?
- Публикувана: 16 септ. 2007, 23:30 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2007, 16:03 ч.
# 1
16 септ. 2007, 23:38 ч.
Вярата ми е тази която ме запазва от ударите на живота.
Надеждата, че най тъмно в нощта е преди зазоряване . . .
Виж целия пост
Надеждата, че най тъмно в нощта е преди зазоряване . . .
# 2
17 септ. 2007, 00:05 ч.
Не правя нещо специално. Страдам си и когато ми се проясни пред очите решавам накъде ще вървя.
Във втория етап /проясняването/ помага да се концентрираш върху нещо. Работа, спорт, езикови курсове, каквото си харесаш
Виж целия пост
Във втория етап /проясняването/ помага да се концентрираш върху нещо. Работа, спорт, езикови курсове, каквото си харесаш
# 3
17 септ. 2007, 00:21 ч.
Отдавам се на нещата, които ми носят удовлетворение, които ме карат да се чувствам пълноценна.
Виж целия пост
Въпросът ми когато ви се е случило нещо лошо, нещо което ви е разтърсило, как си стъпвате на краката, образно казано. Независимо за какво се отнася, загуба на близък човек, предателство, опропастени мечти и т.н.
Отдавам се на нещата, които ми носят удовлетворение, които ме карат да се чувствам пълноценна.
# 4
17 септ. 2007, 01:56 ч.
Рева, разхождам се сама или тичам. Става и като карам бързо по празни улици.
Виж целия пост
# 5
17 септ. 2007, 04:43 ч.
Голям удар за мен беше смърта на баба ми... 
Падам...изправям се на крака...пак ставам. Моля Бог да ми даде сили и енергия ...и пак с нови сили продължавам напред...! 
Виж целия пост
Падам...изправям се на крака...пак ставам. Моля Бог да ми даде сили и енергия ...и пак с нови сили продължавам напред...! 
# 6
17 септ. 2007, 08:19 ч.
Аз съм в подобна ситуация в момента. Знам, че в случая не е нещо фатално, но мен ме удари много силно, най-вече предвид, че променя посоката на живота ми напред тотално. И вече седмица не мога да се отърся, връщам се към тази мечта с всяко нещо...
Преди в подобни ситуации ме е спасявало само времето, музиката, да се съсредоточа в нещо друго, което обичам. Но сега дори и тази ми мотивация я няма, всичко помага моментно...
Нямам рецепта сега. Надявам се времето да ме излекува.
Виж целия пост
Преди в подобни ситуации ме е спасявало само времето, музиката, да се съсредоточа в нещо друго, което обичам. Но сега дори и тази ми мотивация я няма, всичко помага моментно...
Нямам рецепта сега. Надявам се времето да ме излекува.
# 7
17 септ. 2007, 09:21 ч.
Забелязала съм се ,че започвам много да чета! Специализирана литература ,купувам книги.........действа ми добре,заблуждавам се ,че се променям ...до следващият път 
Виж целия пост
# 8
17 септ. 2007, 09:23 ч.
С много много работа, време да не остава. За мен само там е спасението.
Виж целия пост
# 9
17 септ. 2007, 10:22 ч.
Варвам в Бог. Вярвам, че се случват правилните неща на мен самата. Когато се случи нещо лошо на мой близък, просто стискам зъби и продължавам.
Виж целия пост
# 10
17 септ. 2007, 10:34 ч.
По- малко емоции от негавитен характер, повече- от друг такъв. Повече разум при вземане на решенията, неспазване на правилото "Залудо работи- залудо не стой!", приемам лично твърде малко неща и нито за миг не съм жалила.
На първо място за мен е съхраняването на психиката, търсене на равновесие и спокойствие, избягване на нервните ситуации и невротичните хора /последните ми лазят по нервите, не ми дават нищо положително/.
Конкретно- когато нещо лошо се е случило винаги в първия момент се парализирам, няма емоции, няма нищо. Давам воля на последните когато съм сама и кога малко мога да преосмисля последиците и начините, по които мога да предотвратя или поне смекча последните.
Вярата е нещо твърде лично, за да я обсъждам тук.
Виж целия пост
На първо място за мен е съхраняването на психиката, търсене на равновесие и спокойствие, избягване на нервните ситуации и невротичните хора /последните ми лазят по нервите, не ми дават нищо положително/.
Конкретно- когато нещо лошо се е случило винаги в първия момент се парализирам, няма емоции, няма нищо. Давам воля на последните когато съм сама и кога малко мога да преосмисля последиците и начините, по които мога да предотвратя или поне смекча последните.
Вярата е нещо твърде лично, за да я обсъждам тук.
# 11
17 септ. 2007, 10:38 ч.
Виж целия пост
Не правя нещо специално. Страдам си и когато ми се проясни пред очите решавам накъде ще вървя.
Във втория етап /проясняването/ помага да се концентрираш върху нещо. Работа, спорт, езикови курсове, каквото си харесаш
Във втория етап /проясняването/ помага да се концентрираш върху нещо. Работа, спорт, езикови курсове, каквото си харесаш
# 13
17 септ. 2007, 10:44 ч.
Просто си мислим,че се самосъхраняваме. 
Първият удар нанася поражения ,които трудно се забравят.От тук нататък всичко зависи от силата на характера и съпротивителната сила , жаждата да компенсираш,но колкото и да си силен пораженията остават дълбоко в теб.Лично аз излязох на "светло" с помощта на момичета от форума претърпяли подобни удари.Получих подкрепата на приятелско рамо и сила да продължа,независимо от факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта. 
Виж целия пост
Първият удар нанася поражения ,които трудно се забравят.От тук нататък всичко зависи от силата на характера и съпротивителната сила , жаждата да компенсираш,но колкото и да си силен пораженията остават дълбоко в теб.Лично аз излязох на "светло" с помощта на момичета от форума претърпяли подобни удари.Получих подкрепата на приятелско рамо и сила да продължа,независимо от факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта.
# 14
17 септ. 2007, 10:49 ч.
Така е. Прочетох себе си в теб
Дано сутрините са все повече. И да има повече слънце в тях.
Виж целия пост
факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта.
Така е. Прочетох себе си в теб
Дано сутрините са все повече. И да има повече слънце в тях.
Препоръчани теми