7 години брак

  • 12 676
  • 121
Има ли нещо вярно в твърдението че седмата година от брака или съжителството на една двойка е критична?
Не знам дали е въпрос на съвпадение,но първият ми брак приключи точно по това време.
Вторият ми брак,т.е. сегашния започва сериозно да куца и отново забелязах че навлизаме в тази проклета 7 ма годишнина,откакто сме заедно.Не знам дали се дължи на това или на факта че покрай бебето и двамата сме много по-изнервени и изморени,но в последно време ясно отчитам някаква нетърпимост и от двете страни на фронта.
Виж целия пост
# 1
Почти всички семейства имат някаква криза след раждането на дете.Все пак умората и недоспиването изнерват.Но ако се редувате по грижите за бебето и успявате да поспите няма да е толкова изострено положението.
Потърси помощ от някой близък, който би могъл да стои с бебето,докато ти поспиш, а ако имате възможност излизайте за малко само двамата,дори и за едно кафе вечер.
Имате ли някоя баба наблизо?Или възможност за детегледачка за няколко часа седмично?
Виж целия пост
# 2
Аз пък съм чувала такова нещо и за петата година. Но не вярвам на тези неща. Сигурно при вас е от грижите покрай детето. Не си внушавай, че е заради 7-мата год. Дано премине скоро напрежението при вас и всичко се нормализира!
Виж целия пост
# 3
Въобще не си внушавай такива приказки. Има стотици разводи и на 4-тата и на 6-тата и т.н години. Гледай си детенцето и не мисли за глупости. Ще се успокоят нещата.
Ние често се шегувахме с мъжа ми за тая седма година - Айде, ако ще се развеждаме, да се развеждаме, че останаха само два месеца, примерно. Simple Smile Е, мина 7-та, мина и 8-та, още сме заедно.
Виж целия пост
# 4
Има такова нещо, кризисни са втората, седмата, тринайстата и още една не се сещам коя беше. След това - мед и масло.  Simple Smile.  Обаче ти не се навивай сега с тая седма година. При вас най-вероятно сега е обтегнато покрай бебето, това никой не го подминава.
Виж целия пост
# 5
Не,не си внушавам,но съм забелязала че при много двойки седмата година е тази в която решават че вече нищо не си струва.Интересно ми беше дали сред пишещите тук има хора които са изпитали същото.
Вярно е че появата на детето нарушава ритмите на които е привикнала една двойка до неговата поява.Вярно е също че мъжете изживяват по свой начин стреса от появата на новия член на семейството.Винаги съм се питала дали лишавам съпруга си от внимание от както се е родило бебето.В началото мислех че не съм променила отношението си и че съм все още внимателна към неговите потребности.До днес.Докато пия сутрешното си кафе ми мина през ума ,че нещата може би не са същите и че аз просто подминавам фактите.Иска ми се да мога да поправя елемента който спира машината,но вече сме набрали скорост и нещата не искат да се спрат.След всеки три дена в които примерно сме ОК,следва четвърти ден на КО,който е предизвикан от умопомрачително избухване или от моя или от негова страна и отново се връщаме в старата песен.Колкото и шаблонно да звучи се въртим в някакъв омагьосан кръг,от който не можем да излезем.
Детето е просто абсурд да бъде гледано от друг,просто никой не го иска,а моите близки са далече.Мислила съм и за варианта майка ми да дойде отново при нас да ни помага,но тъй като със съпруга ми не си паснаха особено,това още повече би вгорчило ситуацията Thinking.
Виж целия пост
# 6
Проблемите в брака нямат нищо общо с номера на годината.
Намерете някой да ви помага за малко с бебето, починете си от натоварването и си обърнете внимание.
Опитай се да си по-спокойна и да не се ядосваш за глупости и може да започнеш да гледаш по-ведро на нещата.
Виж целия пост
# 7
Може да е чиста случайност, но при нас седмата година беше преломна  и много критична. Слава бог, справихме се , вече единайсет години сме заедно. Във всеки случай не се оставяй на самовнушението си, сигурно има сериозни причини за проблемите ви, а не просто -"седма година, какво да се прави".
Виж целия пост
# 8
Ами и ние сме по средата на седмата година брак, но живеем заедно отпреди това, така че не знам дали не сме я изкарали вече тая 7-ма година, пък да не сме разбрали  Mr. Green. Не преживяваме криза, слава Богу.
Според мен това са глупости, водещи началото си от някакви стари (и вече забравени) суеверия.
Съветвам те даже да нямате на кого да оставите детенцето за час-два, да измислиш някакви интересни общи занимания със съпружеското тяло (примерно докато бебо спи) - сгответе си заедно нещо оригинално, изкъпете се заедно или си направете масаж..., говорете на теми, които НЕ са свързани с детето, а засягат само вас. Разгледайте старите си снимки - много смешно и мило се получава  Crazy.
Аз веднъж на една годишнина извадих стари писма, които сме си писали, докато мъжо (тогава гадже) беше на специализация в Германия. Ех, нямахме и-мейли тогава... ooooh!
Дадох му да чете своите писма, а аз взех своите - паднахме си от смях, на моменти имаше просълзяване от умиление, а и мнооого спомени - с часове си говорихме за нещата от тогава и за това какви сме сега.
Такива неща сближават много повече, отколкото си мислиш, ще си спомните какви сте били в началото на връзката ви - страхотно е!
Успех!
Виж целия пост
# 9
ансам-напълно съм съгласна за писмата.Тази нощ за първи път мижа ми не си спа у дома и като ми се обади от хотела и двамата си казахме,че ни липсва онова време, в което си говорехме по телефона с часове като гаджета.После си написхаме по един мил е-маил за лека нощ...тези неща наистина сближават.

Албертин-излезте на разходка с бебето в някой парк,дори за малко.Колкото и да не го признават- мъжете ревнуват от децата.
Виж целия пост
# 10
Аз съм чувала това за третата година и за нас тя беше критична.Лошото е ,че тази критичност не примина и от както се роди малката само се задълбочи.
kartinka аз излизам с малката на ден по два пъти,ние почти не стойм в къщи.Той не е излизъл с нас от месеци,при нас не помага.
Виж целия пост
# 11
Мислила съм и за варианта майка ми да дойде отново при нас да ни помага,но тъй като със съпруга ми не си паснаха особено,това още повече би вгорчило ситуацията Thinking.

Да, за малко, за най-много 2 седмици, е ок,
обаче да дойде да живее у вас, е пагубно.
Вие сте си семейство и нямате нужда от чужди
елементи. За теб е майка, но за мъжа ти тя е
чужд човек. Никога не е същото. Нито вие ще
се чувствате добре, нито майка ти ще се чувства
на мястото си. Намери друг вариант, където да не
се намесват много-много чувствата. И си намери
занимание. Но не прави грешката да вкарваш и
други хора в семейството си. Ще се доизнервите.
Виж целия пост
# 12
След по-малко от месец е 7мата ни годишнина от сватбата  Wink  И аз много се чудех как ще премине и дали ще има някаква криза в брака  Rolling Eyes  При нас второто детенце, бих казала, че затвърди нашите отношения и ни сплоти още повече. Понякога има дразги, но все пак, да не забравяме факта, че сме с различна индивидуалност и не винаги сме на едно мнение. Нещата стават с компромиси, не само с критика. Разговорите са изключително важни за семейните отношения. Когато нещо ме дразни и известно време не го споделя с мъжа ми, после като си поговорим, се оказва, че съм се тормозила излишно /поне в повечето случаи става така  Grinning / и че на него дори не му е минало през ума, че "нещото" ме е подразнило. Всеки път се затвърждава мнението ми, че с разговор се изясняват много неща.
Стискам палци за голямо търпение и много нежност!   bouquet
Виж целия пост
# 13
Това е суеверие.
На 7-мата година решихме да правим второто дете- точно пък тогава всичко вървеше по мед и масло.
Виж целия пост
# 14

абсолютно !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия