Здравейте отново!
От няколко дни активно чета темите в "Здравословни проблеми..........т.н." и започнах сякаш да се вманиачавам. Та по този повод реших и аз да питам: до колко е нормално дете на 3,6 години да проявява нервност? И по-точно: дъщеря ми /по мое мнение/е доста нервно дете-постоянно се сърди, плаче, раздразнителна е, спи неспокойно, храним се трудно и почти винаги с лъжи и обещания, и така откакто се е родила. Само за информация, дъщеря ми е родена след нормална /планувана / бременност и естествено раждане и няма прекарани сериозни заболявания, ако не броим традиционните настинки и вирусни инфекции, които почти винаги съпътстват първите години на децата. Няма и фамилна обремененост / поне не ни е известна такава/. Характер ли е, зодия ли е, болест някяква, незнам и аз вече какво.
Напоследък се замислям за консултации с професионален психолог, защото ми омръзна от съвети на "доброжелателни" роднини и приятели за отглеждането и възпитанието на детето ми. Може би не разсъждавам правилно, а може и наистина да й има нещо, което да е лечимо и моята дъщеря в един прекрасен ден да стане спокойно и ведро дете. В този момент някой може и да си помисли "тази нещо не е наред.......", но повярвайте ми наистина е много трудно за една майка да гледа денонощно как детето и сякаш "не може да си намери място".
Благодаря Ви предварително за споделените мнения и личен опит!
Виж целия пост
От няколко дни активно чета темите в "Здравословни проблеми..........т.н." и започнах сякаш да се вманиачавам. Та по този повод реших и аз да питам: до колко е нормално дете на 3,6 години да проявява нервност? И по-точно: дъщеря ми /по мое мнение/е доста нервно дете-постоянно се сърди, плаче, раздразнителна е, спи неспокойно, храним се трудно и почти винаги с лъжи и обещания, и така откакто се е родила. Само за информация, дъщеря ми е родена след нормална /планувана / бременност и естествено раждане и няма прекарани сериозни заболявания, ако не броим традиционните настинки и вирусни инфекции, които почти винаги съпътстват първите години на децата. Няма и фамилна обремененост / поне не ни е известна такава/. Характер ли е, зодия ли е, болест някяква, незнам и аз вече какво.
Напоследък се замислям за консултации с професионален психолог, защото ми омръзна от съвети на "доброжелателни" роднини и приятели за отглеждането и възпитанието на детето ми. Може би не разсъждавам правилно, а може и наистина да й има нещо, което да е лечимо и моята дъщеря в един прекрасен ден да стане спокойно и ведро дете. В този момент някой може и да си помисли "тази нещо не е наред.......", но повярвайте ми наистина е много трудно за една майка да гледа денонощно как детето и сякаш "не може да си намери място".
Благодаря Ви предварително за споделените мнения и личен опит!
Просто тези мами имат много опит и информация, познават психолози и могат да те насочат много правилно какво да правиш оттук нататък 