момичета,сърцето ми се къса и не знам как да реагирам.имам детенце на 3 месеца.таткото е вторият син на свекита и Лилия е дълго чканото им внуче.родих в Русе и първият месец живяхме там.на тръгване свекитата все повтаряха как ще плачат за нея.вчера дойдоха да ни видят и на тръгване-пак щели да плачат.много са мили и много ни помагат.но...............още преди Лили да се роди си фантазират на глас как те ще я гледат,а аз ще се върна на работа.тогава си правих оглушки,но само това слушам и сега:хайде Лили с нас,остави мама и тати...... 
вчера в прав текст им казах,че ще си гледам детето до края на майчинството,а след това ще я пусна на детска градина или ясла.още не съм им казала,че може би ще ползвам детегледачка,че да не изперкат.свекърва ми каза:ама преди детската градина,няма ли да ни я дадтете за малко?как така да им я дам,тя да не е кукла 
казах,че ако Лили поиска да отиде при тях,няма да и откажа,но това е 
мъжът ми е на моето мнение,че не трябва да говорят така,но засега не сме ги скастрили сериозно по въпроса.снощи му казах да говори с тях,защото не искам да се настройвам зле или да се карам с тях.свекървата мисли,че добре си гледам детето и не ми дава съвети,но свекъра е по устат,а и като тръгне да и се радва,не си мери силите и пипа малко грубо.имам чувството,че ще се скарам с тях при следващата изцепка.казвала съм,че аз ще гледам Лили и че бих им я оставила за малко,чак когато премине вече на обща храна и може сама да изявява желанията си.мислех си,че съм очертала границата,но те продължават да говорят колко хубаво ще бъде да си бъде Лили при тях без мама и тати 
какво да направя?чувствам се така,сякаш за тях съм като инкубатор,който просто им е износил така желаното внуче 
Виж целия пост
вчера в прав текст им казах,че ще си гледам детето до края на майчинството,а след това ще я пусна на детска градина или ясла.още не съм им казала,че може би ще ползвам детегледачка,че да не изперкат.свекърва ми каза:ама преди детската градина,няма ли да ни я дадтете за малко?как така да им я дам,тя да не е кукла казах,че ако Лили поиска да отиде при тях,няма да и откажа,но това е мъжът ми е на моето мнение,че не трябва да говорят така,но засега не сме ги скастрили сериозно по въпроса.снощи му казах да говори с тях,защото не искам да се настройвам зле или да се карам с тях.свекървата мисли,че добре си гледам детето и не ми дава съвети,но свекъра е по устат,а и като тръгне да и се радва,не си мери силите и пипа малко грубо.имам чувството,че ще се скарам с тях при следващата изцепка.казвала съм,че аз ще гледам Лили и че бих им я оставила за малко,чак когато премине вече на обща храна и може сама да изявява желанията си.мислех си,че съм очертала границата,но те продължават да говорят колко хубаво ще бъде да си бъде Лили при тях без мама и тати какво да направя?чувствам се така,сякаш за тях съм като инкубатор,който просто им е износил така желаното внуче 
Важното мъжът ти да те подкрепя и да сте единни в мнението, че ще си я гледате вие. А свекитата, ако искат да идват да помагат от време на време. 
Само не се карай с тях и не влизай в конфликти! Няма смисъл и едва ли ще ги промениш! 
, а аз да дремна. 
Дразнеше ме и свекър ми, който си говореше как ще го води по цяло лято на село, без мен. Сега не обръщам внимание на тези неща. И понякога наистина 
