Каква ли е причината?

  • 2 400
  • 40
Здравейте.Не знам от къде да започна,а имам такава нужда да споделя с някой.
Проблема ми е мъжът ми.Като една от многото жени и аз си гледам децата,домакиня и прислужница в къщи.Банално,но факт.
До преди седмица имахме голями скандали с половинката,но поговорихме и стигнахме до решението да почнем от начало и да се постараем да върнем нещата в положителна посока,както е било в повечето случаи.И така започнахме.Аз си мълча,не му досаждам със семейни проблеми,дала съм му пълна свобода във всичко.
Но на мен нещо взе да ми писва.И това е така,защото според мен той започна да прекалява.След работа е с приятели,пребира се с 3-4 часа закъснение,хапва и си ляга.А вниманието към мен и децата е в сънищата му.Много се дразня,но за сега мълча само за да не се караме,че ми писна от скандали.
Въпроса ми е какво да правя за да не се побъркам/малко пресилено казано/,но къде отива моето развлечение?По цял ден с децата и вечер пак сама.
Благодаря ви предварително.
Виж целия пост
# 1
Напълно те разбирам! И ние сме имали такива периоди.Най-вече трябва да говорите.Не мисля,че не трябва да го занимаваш с разговори за теб или децата или др. къщни теми така само го отдалечаваш от семейството.Ако имаш възможност идете някъде сами за уикенда и намери начин да го предразположиш за разговор-приятелски.Мисля,че така той сам ще ти каже каква е причината!Не се самоизмъчваи с мълчание-те не го оценяват.Успех!
Виж целия пост
# 2
Казваш, че сте говорили да върнете нещата като в началото.
И в началото ли беше така с ходенето до късно и той да си прави каквото си иска, а ти - каквото той иска?
Виж целия пост
# 3
Така няма как да стане  Laughing
Цитат
Аз си мълча,не му досаждам със семейни проблеми,дала съм му пълна свобода във всичко ... След работа е с приятели,пребира се с 3-4 часа закъснение,хапва и си ляга.

Ще обърнете нещата в положителна посока, ако поемете по равно отговорност, т.е. след работа всеки си започва неговата част - пазаруване, работа по дома и грижите за децата. Единият се мотка с приятели на бира, а другия да се занимава със задълженията - не става  Peace



Виж целия пост
# 4
Защо ли ми е познато?! Честно казано, примирила съм се с този факт. То не е точно примирение, а изчакване. Нещо като затишие пред буря. но не в смисъл, че смятам да разиграя грандиозен скандал, а в смисъл, че нещата рязко ще се променят така, че на мен да ми харесват. Не че умирам от скука, излизаме с мъжа ми, но рядко. А тй почти няма време за детето ни от работа. Когато не е на работа, си почива. За мен почивка няма. Винаги съм давала свобода на мъжа си, не съм го обвързвала с определени задължения. Но то жена на мъжа си станах негова и на родителите му прислужница. Това вече ми тежи. На всичкото отгоре и грижите за детето, тревогите, свързани с тръгването му на ясла...
Аз не разбарах точно - такъв е бил винаги или изведнъж е станал такъв? От колко време сте заедно? Защото годините съвместен живот също оказват голямо влияние върху взаимоотн ошенията, върху скуката, навика да сме заедно, но да не се "виждаме". Със сигурност не съм ти помогнала, но поне знаеш, че има и други като теб. Да търсим заедно причината.
Виж целия пост
# 5
Вие хубаво сте поговорили, ама какво сте си казали не споделяш...

Някакво разпределение на домашните задължения, нещо, с което да го ангажираш в семейните работи? Ако ти продължаваш да вършиш цялата домакинска работа, какво очакваш да се промени?
Виж целия пост
# 6
Според мен текущото положение не може да се промени изведнъж. Нереално е да смяташ, че до вчера е хайманосвал с приятели, а от утре ще вземе да чисти и готви. Пък и ако се замислиш, той сигурно не знае кое къде е в общия ви дом (имам предвид уреди и препарати за почистване; съдове за готвене, подправки и т.н.) щом толкова малко време си е вкъщи.

На твое място въобще не бих се вълнувала каква ли е причината. Щом положението не ми изнася, бих му казала кратко и ясно какво очаквам да се промени. Целите, които договаряте трябва да са реално постижими и обективно измерими. Направи си списък с нещата, които искаш да промени. Но те да не са от вида на "да ми помага вкъщи", "да ни обръща внимание".. а по-конкретни и ясни - "да мие чиниите, да изхвърля боклука" и "поне по 1 час на ден да играе с децата", "поне еди-колко си вечери в седмицата да се прибира преди 21:00". Като уточниш за себе си тези изисквания, отбележи кои са най-важните от тях. И започни оттам. Например - в следващите 2 седмици, той трябва да започне да изхвърля боклука без изрични подкани. Обсъдете ги заедно, и действате по плана и започнете промяната именно от най-важните. Ако се справя, включватйе и следващия ангажимент от списъка, и така плавно възстановявайте равновесието.
Виж целия пост
# 7
Момичетата са ти дали добри съвети.Ако има кой да ти помага за децата,защо не вземеш и ти да излезеш с приятелки да се позабавляваш.Направете си едо семейно излизане или..нещо което ще ви направи удоволствие.
Все пак живота ни е такъв какъвто си го направим ние.
Дано се разберете и намерите удоволетворение.успех
Виж целия пост
# 8
С такъв "мъж" в къщи - многодетна майка. Има го навсякъде и честичко. Така не може. Правилата особено в големия град вече са други. Трябва да си разпределите отговорностите вкъщи. "С приятели..." Naughty Моля? Когато всичко си схоласал!
Виж целия пост
# 9
Благодаря ви много за съветите.Нещата са такива,че 6г.бяхме разделени,защото той беше в чужбина,като се виждахме само през почивните дни.А сега сме заедно от 3месеца,като той реши да търси реализация тук и да сме заедно.Семейни сме от 11г.Проявявам търпение,защото знам,че не е лесно да почнем съжителство на нов път заедно.Но бях свикнала на друг вид отношение,а сега нещата са малко по различни.Може би съм се заблуждавала,че като се съберем да живеем пак заедно вниманието ще бъде каквото е било през тези 6г.
Много ми е трудно/или може би рано/да заживея с реалността такава,каквато е.А винаги съм си мечтала да заживеем като истинско семейство,да сме заедно и да си делим и хубавите и лошите моменти.И когато този момент вече го има,отношенията ни са различни от моите мечти.
Виж целия пост
# 10
 3 месеца е малко време за него да се адаптира отново към стария си начин на живот. Баща ми е бил няколко пъти за дълго време в чужбина и му трябваше почти година да свикне. Наистина ще ти трябва много търпение. Определено се опитвайте да общувате редовно и му споделяй как се чувстваш, без да го обиждаш или притискаш. Семейство се гради то двама и не може той да не се интресува от децата, дома и теб
Виж целия пост
# 11
С такъв "мъж" в къщи - многодетна майка. Има го навсякъде и честичко. Така не може. Правилата особено в големия град вече са други. Трябва да си разпределите отговорностите вкъщи. "С приятели..." Naughty Моля? Когато всичко си схоласал!
Виж целия пост
# 12
Предложи му да си направите график/ с много блага интонация/ кой кога да купонясва и кой какви задължения има.
Виж целия пост
# 13
"А винаги съм си мечтала да заживеем като истинско семейство,да сме заедно и да си делим и хубавите и лошите моменти.И когато този момент вече го има,отношенията ни са различни от моите мечти." Над 90 % от двойките създават семейство с мечти, с времето реалностите изместват мечтите. Много е ще ти е трудно, ако сама дърпаш семейната кола. Дай му време за адаптация, но времената са динамични - децата искат своето, ти също!
Виж целия пост
# 14
Докато се приемаш, като слугинята вкъщи нещата няма да вървят.
Отговорностите вкъщи се делят между всички, включително и децата, до колкото могат.
Ако ти си му устроила нещата той да се прибира, да хапва и да си ляга - той не вижда нужда защо да не го прави. Ако срещне нуждата да си сготви сам, да си оправи леглото, дрехите и т.н, тогава ще е малко по-различно. Ти трябва да отделяш време и за себе си. Остави го един ден той да гледа децата ти направи нещо за себе си, ако щеш просто се разходи сама. Когато единия се превърне в жертва, нещата не вървят.
И не се притеснявай от това, че ще му скършиш рахатлъка, защото това, че ти се натоварваш непрекъснато в един момент ще избухне и тогава нещата ще станат необратими.
Семейният живот е труден, трябват усилия от всички в семейството, пак казвам и децата, за да вървят нещата и да няма един, който страда в името на останалите. Така колата пак не върви гладко, защото едното колело не се върти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия