Как се преборихте и с това?

Публикувана: 29 септ. 2007, 18:57 ч.
Последно мнение: 30 септ. 2007, 23:07 ч.

1 162
12

Гост

29 септ. 2007, 18:57 ч.

Момичета как се преборихте с хорските приказки.
Лично аз винаги съм била зависима и съм плащала данък за хорското мнение. Не мога да се преборя със себе си и някак си се срамувам от това, че трябва да кажа че съм самотна мама.
Вместо онзи да го е срам аз изкупвам неговите грехове. Знам, че всичко е въпрос на настройка но някак си не мога да го преодолея... Embarassed

Виж целия пост

Sissi_82

# 1 29 септ. 2007, 19:13 ч.

Нямам идея какво ме чака. Но нямам намерение да вървя с наведена глава. Нищо лошо не съм направила. Който е направил да му мисли.

Виж целия пост

Гонджа

# 2 29 септ. 2007, 20:46 ч.

Просто си казвам-не ми пука!!!!!Който каквото ми мисли да му се върне и то с лихвите.

Виж целия пост

Jankoni_AL

Гост

# 3 29 септ. 2007, 22:04 ч.

Ами темат е как се пребприхте с това. Аз се преборих по начин, който не препоръчвам и не се гордея с него. Аз се изолирах от всички хора които познавам. Ама при мен ситуацията е такава че ми е наранено и мъжкото достойнство ... и така. Сега мисля да си намеря нова социална среда. Тя и без това старата ми беше омръзнала.
Иначе какво би могла да направиш... първото което ми идва на ум е приготви си няколко много силни затапващи реплики на хорските приказки които биха ти ги казали в лицето, а останалиет не ги мисли защото многом често страха е по голям от звяра.
Също можеш от части да позлваш моя вариант намери си нови приятели. Аз скоро си намерих нова жена с дете и хората около мен онемяха.

Виж целия пост

catnadeen

# 4 30 септ. 2007, 00:09 ч.

когато хванах моя с смс-и любовни а аз бременна се чувствах аз виновна...
и дори не знаех ак да кажа на най-близките си
помогна ми само това че застанах и почнах на всеки да разправям...и колкото повече го правех...толкова по-леко ставаше да споделя следващия път...и нещата се оправиха
не е най-приятното но определено спря да ме вълнува това толкова - свикнах да го правя както куп други неприятни задължения в живота
не знам дали ще ме разбереш - случая не е същия, но е аналогично неприятен пред хората и хорското мнение
мен ми помогна само това - да се насиля да почна да споделям без да мисля за хорското мнение
дано намериш совя начин да се бориш със страха си от хорската тъпота

Виж целия пост

Isa

# 5 30 септ. 2007, 00:20 ч.

Имам братовчедка, която преди ...24/някъде/ години роди дете с баща - неизвестен. Момичето живееше в малък град - тип село и още тогава нямаше 'хорски приказки'. А сега, когато децата повечето са или на самотни или на разведени родители...за какви приказки става дума? newsm78

Обаче майка ми я е срам, че аз и БНД сме в толкова добри отношения и крие от всички. Rolling Eyes

Ще вземат хората да говорят... ауууууууууууууу. Laughing

Виж целия пост

pro77

# 6 30 септ. 2007, 08:35 ч.

Огледаи се около себе си,вече всички качествени жени са сами,В училището на децата ми в класа на 1 от тях има само 2 с семеиства с баща и майка.Всички други сме самотни майки.Аз не го крия от никого.АЗ НЕ СЪМ ТАЗИ КОЯТО СИ ИЗОСТАВИ СЕМЕЙСТВОТО.от какво да се срамувам.От всичко което постигнах ли???Немога ,аз съм горда стова ,че мога и сама да се справя. Hug

Виж целия пост

catnadeen

# 7 30 септ. 2007, 11:15 ч.

Цитат на: pro77 в нд, 30 сеп 2007, 08:35

ей аз още не съм сама Wink

надявам се това не значи че качеството ми е по-так Wink

мисля си, че просто ако опиташ да го казваш по-често - сама ще видиш че нито е толкова страшно, нито се приема зле...а това последното само по себе си ще те освободи от страха и чувството на вина - още повече че ще срещнеш разбиране и много много хора, които ще ти кажат и покажат че не си виновна ти...а това още повеуче помага

Виж целия пост

Stun

Потребител

# 8 30 септ. 2007, 13:05 ч.

Ако се опитваш да се криеш хората ще говорят повече. Ако ти откровено говориш няма да има толквоа драми и ще го приемат.
Мен от време на време се опитваха да ме съжаляват, ама не им се дадох. А и като ме питат просто си казвах. Даже хората повече се смущаваха от мен Simple Smile

Виж целия пост

SADBA

Гост

# 9 30 септ. 2007, 13:52 ч.

В едно съм сигурна, че без Вас съм загубена! Rolling Eyes

Аз също съм постигнала много и то САМА. Заемам ръководна позиция и съм доказала на себе си и всички кач-вата си. Имам финансовата си независимост - поне това успях да опазя. Но емоционално винаги съм била много уязвима.
Виждам как неусетно влизам в една голяма дупка. Животът ми се превръща в един кръговрат- през деня съм силната, доказала се желязна лейди, а вечер... като наближи края на работното време стомаха ми се свива, защото пак идвата поредната самотна вечер.
Засега споделих само с една приятелка... а за другите... не ми се мисли.
Противно на това как се ч-вам обаче всички ми казват как след раждането дори съм се разхубавила Joy

Просто идея си нямат как ме яде отвътре... #Cussing out

Прави сте за всичко. Знам, че това да се крия е все едно да поемам цялата вина за всичко и това ще ги кара да казват-"тая какво ми се надува като я знаем докъде стигна с онзи". Знам, че не съм първата, но се надявам да се съвзема и да ми олекне. Благодаря, че Ви има! Прегръщам Ви силно! Обичам Ви!
Съжалявам че няма да мога да присъствам на срещата, но се надявам да не е последната такава!

Виж целия пост

catnadeen

# 10 30 септ. 2007, 17:01 ч.

уф мила, давам често тук примери със себе си - не съм разведена, но всеки има своите дупки
поради начмина ни на живеене и въобще по куп причини човек може да е сам /чисто физически/ и дори с мъж до себе си - напр командировка, нощни смени и т.н. и т.н.
тогава личната самота при изпълнение на задълженията не е по-малка....
а за вътрешната - мисля, че тук можеш да поработиш над себе си...
имаш си някой при който си идваш - детето
повярвай че не след дълго ще има и др затова просто си дай тази почивка - ползвай я да се насладиш на всичко онова дето пренебрегна заради БНД.... и ще видиш че не си самотна...просто си сама и това е преимущество!
уф аз много страшно монго се радвам ако мога да остана за малко сама - час-два...дори без децата.....

Виж целия пост

Em_ma

# 11 30 септ. 2007, 22:18 ч.

Точно заради това "какво ще кажат хората", аз поне 5-6 години не се решавах да се разведа Confused

.
Когато чашата ми преля и най-накрая реших да го направя бях с 2-месечно бебе в ръце и казах на глас на всички за какво става въпрос. Олекна ми неимоверно. Съжалявах, че толкова много съм чакала. Оказа се, че хората не казват нищо, съчувстват ми. Някои казаха " твърде дълго го изтърпя".

Виж целия пост

makemesmile1

# 12 30 септ. 2007, 23:07 ч.

Ами... не мисля за хората...тези които са ми близки-знаят и нямам проблем с тях, останалите-все ми е тая, като дойде сгода ще разберат и те, ама не смятам че варианта "гузен негонен бяга " лекува. Защо е нужно да се обясняваш- на никого не го дължиш. Абстрахирай се от хората и се съсредоточи върху това да свикнеш с новата си житейска ситуация. а когато я приемеш за нормална- такава ще изглежда и когато я съобщиш на онези тооооолкова важни хора, от които се притесняваш Simple Smile

Въобще съобразяването с хората наоколо е сташно енергоизяждащо занимание.... newsm78

А те и наполовина не мислят за тебе толкова колкото ти за тях....

Горе главата- ти и детенцето сте най-важните и света за тебе трябва да се върти около вас! Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

Как да продължим

Родители, отглеждащи сами децата си

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

372 908
2 887

Родители, отглеждащи сами децата си

Ако пробват да ми вземат детето?

1 821
29

Родители, отглеждащи сами децата си